Решение № 521 от 17.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Лукаев против Решение 39/23.05.2022 г., постановено по административно дело 18/2022 г. по описа на Административен съд Габрово. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед СД-05-282/10.12.2021 г. на Министъра на правосъдието, с която на оспорващия е отказано преместване на района на действие от Районен съд Трявна в съдебния район на районен съд Севлиево. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа лично от С. Лукаев и от пълномощника му адвокат Радкова, с молба да бъде уважена по изложените съображения. Ответникът Министър на правосъдието се представлява от юрисконсулт Алексиева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което излага в писмен отговор. Претендира разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции. Другата ответна страна - Съветът на нотариусите при Нотариалната камара на Република България, не изпраща представител и не взема становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотираното заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на нотариус Лукаев против посочената заповед на Министъра на правосъдието, с която му е отказано преместване на района на действие от Районен съд - Трявна в съдебния район на Районен съд - Севлиево. След анализ на събраните до делото доказателство, съдът е постановил решението си при правилно приложение на относимата за случая разпоредба на чл. 34б от ЗННД. Както правилно е прието от административния орган и от съда, предпоставките за преместване на нотариус от един район в друг са две и са кумулативно предвидени. Установено е наличието на първата предпоставка, а именно наличието на важни причини по смисъла на чл. 24б, ал. 2 ЗННД, свързани с здравословното състояние на родителите на нотариуса, които живеят в гр. Севлиево. Спорният момент касае наличието на втората предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД свободно място в съдебния район, където нотариусът е заявил желание да бъде преместен. Настоящият съд споделя правните изводи, мотивирали съдът да приеме отсъствие на тази предпоставка, по подробно изложени от него съображения. Действително, към датата на издаване на процесната заповед, не е бил налице обективният критерий наличие на свободно място, на което жалбоподателят да бъде преместен. В този смисъл, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която меродавният момент към който се извършва преценка за материална законосъобразност на заповедта е моментът на нейното издаване, а не датата, на която е започнало административното производство. Както правилно е прието, при наличието на две подадени заявления от двама нотариуса, с искане за преместване в един и същи район, не е регламентирана процедура, която да указва редът на процедирането им, поради което логично и справедливо първо е било разгледано по-рано подаденото заявление. Подаденото от жалбоподателя заявление е по-късно подадено, съответно към момента на произнасяне на административния орган по него, не е било изпълнено изискването за наличие на свободно място в съдебния район на Районен съд - Севлиево, поради което постановения отказ е материално законосъобразен. Не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения в административното производство. Посочения в чл. 34б, ал. 4 ЗННД срок за произнасяне на органа по подадено заявление за преместване е инструктивен, поради което неспазването му не води до незаконосъобразност на заповедта на това основание. Освен това, Министърът на правосъдието не е нормативно задължен да открива ново място за нотариус с цел преместването му в друг съдебен район при наличието на важни причини за това. Установено е, че броят на нотариусите в съдебния район на Районен съд Севлиево отговаря на броя на жителите по данни на НСИ, съгласно правилото на чл. 10, ал. 1 ЗННД, поради което не е имало обективна необходимост от откриването на ново свободно място. Действително съществува и изключение от това правило, регламентирано в чл. 10, ал. 4 ЗННД, което обаче не е абсолютно и зависи изцяло от свободната воля на административния орган. В конкретния случай, органът е преценил отсъствие на необходимост от разкриване на ново място в съдебния район, но тази преценка е извън предмета на настоящия правен спор, който е свързан единствено с наличието на двете предпоставки по чл. 34б, ал. 1 ЗННД, липсата на една от които е безспорно установена. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото съдебно производство. Присъждане на разноски за първоинстанционното производство е следвало да бъдат поискани в неговия ход, поради което настоящият съд не следва да се произнася по искането в тази част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,