Решение № 11611 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2018 г.

Решение № 11611 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 651 от 21.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2893/2017 г. Административен съд – Пловдив, първо отделение, първи състав, е отхвърлил жалбата на "Строител ВД"-ООД-[населено място], представлявано от управителя Я. Д., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701070436/28.06.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с решение № 559/25.09.2017 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив. С решението съдът е осъдил "Строител ВД"-ООД да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 500 лв. С решение № 977 от 30.04.2018 г. по същото дело е допусната поправка на първоначалното решение в смисъл, че жалбоподателят дължи разноски на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, а не в полза на ТД на НАП – гр. Пловдив. Срещу така постановеното решение. подадена касационна жалба от "Строител ВД"-ООД-[населено място], представлявано от управителя Я. Д., чрез пълномощника му адв. В. Михов. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него постанови друго такова, с което да отмени акта за дерегистрация. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-Пловдив град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд Пловдив град е отхвърлил жалбата на "Строител ВД"-ООД-[населено място], представлявано от управителя Я. Д., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701070436/28.06.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с решение № 559/25.09.20176 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Пловдив, с който на основание чл. 176, т. 3 и 4 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта – 05.07.2017 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбите на ЗДДС за прекратяване на регистрацията, след което на отделен ред е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките на посочените две хипотези. По отношение на основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС за прекратяване на регистрацията – компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон, са изложени мотиви, че задълженото лице не е внасяло дължимия косвен данък за 39 данъчни периода, което свидетелства за системност на неправомерното поведение на лицето. Посочено е, че предвид липсата на легално определение на термина "системност" следва да бъде съобразена наложената съдебна практика, че това предполага наличие на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда, т. е. поведението на данъчния субект следва да сочи на повторяемост и регулярност, без да това да е случайно или ad hoc. Предвид събраните данни в хода на ревизията, които не се оспорват от жалбоподателя, е прието, че в случая е налице системно неизпълнение на задълженията за внасяне на дължимия ДДС. Направено е и отбелязване, че от жалбоподателя не са представени доказателства за изпълнение на задълженията, като единствено се възразява, че спрямо дружеството има образувано изпълнително дело от публичен изпълнител и предстои събиране и осребряване на имуществото, което би довело до пълното погасяване на задълженията. Възражението е квалифицирано от административния съд като неоснователно с аргумент, че дружеството не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, още повече, че задълженията му са в твърде голям размер и не са обезпечени. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че е налице и другата хипотеза за прекратяване на регистрацията – тази по чл. 176, т. 4 ЗДДС, според която компетентният орган по приходите прекратява регистрацията на лице, което има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Посочено е, че към датата на дерегистрация – 05.07.2017 г. публичните задълженията на дружеството, събирани от НАП, надхвърлят стойността на активите, намалени със задълженията, със сумата от 105 807, 25 лв. Съдът е кредитирал първия вариант на заключението, съответно се е аргументирал защо не кредитира втория вариант, като е посочил, че хипотеза по чл. 176, т. 4 ЗДДС е била налична както към датата на изготвяне на АД ЗДДС, така и към датата на дерегистрацията и извършените проверки след това. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. По конкретно за наличието на основание по чл. 176, т. 4 ЗДДС се прави възражение, че първоинстанционният съд неправилно е възприел първия вариант на заключението, респективно не е възприел втория вариант на заключението, според което активите на дружеството надхвърлят по размер задълженията към НАП. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе посочено, оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991701070436/28.06.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, е издаден на две самостоятелни основания – чл. 176, т. 3 и т. 4. По отношение на изводите на съда за законосъобразност на акта по основанието на чл. 176, т. 3 ЗДДС в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че по тази част от спора първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието, че незаплащането на дължим ДДС за 39 данъчни периода съставлява е налице системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, даващо основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Наличието единствено и само на това основание е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация, без дори да бъде изследван въпроса дали са налице някоя от другите хипотези. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че административният съд правилно е приел, че при издаването на акта са налице и материално-правните предпоставки на основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията. В случая спорът между страните се е свеждал до това, кое от двата варианта на заключение да бъде възприето. Според първия вариант размерът на публичните задълженията надхвърля стойността на активите със 105 807, 25 лв., като в задълженията на дружеството не са включени задълженията които то има към общините и персонала към момента на извършване на проверката. Според втория вариант, ако размерът на тези задължения бъде включен в общия размер на задълженията, то активите на дружеството биха превишили размера на публичните задължения със сумата 106 277, 78 лв. Първоинстанционният съд при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК е изложил мотиви защо кредитира първия вариант на заключение, съответно защо не кредитира втори вариант. Аргументите му в тази насока са логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделят от настоящата съдебна инстанция. За да се приложи нормата на чл. 176, т. 4 ЗДДС следва да бъде извършена съпоставка между публичните задължения на лицето и баланса, разликата, , който се получава между притежаваните от него активи и задълженията му, като законът не създава изключения по отношение на определена група задължения, които да не бъдат включвани в кръга на задълженията. Смисълът на нормата е да бъде създаден механизъм за прекратяване на регистрацията в случаите, при които стойността на активите, които могат да служат като реално обезпечение на публичните задължения, е по-малка от последните. Изключването на определена група задължения, каквато по същество е тезата на касационния жалбоподател, би довела до изкривяване на този механизъм и влиза в явно противоречие със закона. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд – Пловдив град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора "Строител ВД"-ООД следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,