Решение № 12377 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2012 г.

Решение № 12377 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2012 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт Боян Митев против решение № 20 от 17.02.2012 г. по адм. дело № 504/2011 г. на Добричкия административен съд. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/2710 от 31.03.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Прави доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Атанасов груп" ЕООД със седалище в град Добрич против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/2710 от 31.03.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Тя е насочена срещу частите от писмото, с което сумата за субсидия по СЕПП е намалена със 7191.17 лева, а сумата по НДП е намалена с 3345.13 лева. В жалбата се съдържат подробни доводи за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност и неспазване на установената форма; за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 2, 3 и 4 от АПК. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по искане от управителя на търговското дружество, обективирано в общо заявление за плащания на площ за 2009 г. № 0829050930364 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Националните доплащания за площ /НДП/. По всяка от двете мерки е декларирал площ от 654.50 ха. По заявлението е извършена първоначално проверка на място, а впоследствие и допълнителна проверка чрез дистанционен контрол и е издадено оспореното уведомително писмо. В него е отразено намаление на сумата за финансово подпомагане по СЕПП със 7191.17 лева, поради две категории недопустими площи. Първата е по раздел първи, т. 2 - недопустима площ, установена чрез проверка на място в размер на 8.69 ха. Втората е по т. 4 - недопустима площ чрез кръстосана проверка в размер на 6.53 ха. Общо недопустимата площ по схемата е определена на 14.77 ха. Същите данни за размера на установената при проверка на място и кръстосана проверка недопустима площ са приети и за втората мярка - НДП. Поради това сумата за субсидиране по тази мярка е намалена с 3345.13 лева. Неразделна част от административния акт е таблицата за формиране на общата оторизационна сума за финансово подпомагане на база на заявените площи. При тези данни по делото, съдът е анализирал всички възражения на жалбоподателя. Приел е за неоснователни доводите за недействителност на акта, доколкото същият е издаден от Заместник изпълнителния директор на фонда в рамките на компетентността му и в изискуемата писмена форма. Счел е за неоснователни и доводите за допуснати съществени нарушения в административното производство във връзка с проверката на място и кръстосаната проверка, доколкото заявителят е надлежно уведомяван за резултатите от тях. Счел е за обосновани изводите на административния орган досежно размера на установената след проверките площ за всяка една от двете мерки - по 654.50 ха и съответно за правилно изчислени недопустими площи по схемите в размер на 14.77 ха за мярка. При проверката за законосъобразност обаче е установил несъответствие между получената при намаляването обща площ за субсидиране - фиксирана в колона 3 - 639.73 ха и валидната площ за изчисление на субсидията по колона 10 - 610.19 ха. Посочил е, че в административното производство и в мотивите - текстови и цифрови в съпроводителната таблица не са изяснени обстоятелствата около това разминаване, което е довело до незаконосъобразността на отказа да се изплати субсидия в размер на 7191.17 лева по СЕПП и 3345.13 лева по НДП. По тези съображения е отменил изцяло уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е процесуално недопустимо в частта му, в която е отменено писмото за оторизираната сума от 99029.13 лева по СЕПП и 46065.61 лева по НДП. В останалата му отменителна част е правилно. По отношение на процесуалната допустимост на съдебното решение, касационната инстанция е компетентна да извърши служебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК. При този контрол се установява, че с уведомителното писмо е оторизирана сума за изплащане по СЕПП в размер на 99029.13 лева и е отказано признаване на сумата от 7191.17 лева. По НДП е оторизирана сума в размер на 46065.61 лева и е отказана такава от 3345.13 лева. Жалбата е насочена срещу отказаните суми по двете мерки, доколкото за жалбоподателя съществува правен интерес от оспорване само по отношение на тях. Такова е искането на жалбоподателя, отразено и в петитума на жалбата. Ето защо актът е бил подложен на съдебен контрол само в тези му две части. Като го е отменил изцяло, съдът се е произнесъл свръх петитум, което води до процесуална недопустимост на решението. Същото ще следва да бъде обезсилено в частта му, в която е отменено уведомителното писмо за оторизиране на сумата 99029.13 лева по СЕПП и на сумата 3345.13 по НДП. В останалата му отменителна част, решението е правилно, тъй като нито в текстовата част на уведомителното писмо, нито в таблицата, неразделна част от него е посочена причината, водеща до разлика между установената след проверките площ и валидната площ за изчислението на субсидията. Налице е непълнота и неяснота в мотивите на акта, които действително водят до неговата незаконосъобразност. В касационната жалба се правят пояснения и изчисления, като се твърди, че са налице площи, санкционирани по двата регламента, поради което на жалбоподателя-бенефициент била наложена санкция по колона № 7. Това налагало намаляване на допустимата площ с удвоения размер на констатираната недопустима такава. Тези твърдения обаче не се съдържат в уведомителното писмо. Дори колона № 7, на която се позовава касаторът не е попълнена в съставената таблица и в нея са изписани знаковете "Х". Не е попълнена и колона № 6, макар че в касационната жалба се твърди наличие на обстоятелствата във второто й предложение. Непълнотата на административния акт не би могла да се отстрани чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза, каквато е поискана двукратно от пълномощника на административния орган с молби от 30.09.2011 г. и от 19.10.2011 г. В тях са формулирани пет задачи относно размера на недопустимата площ, установена при проверка на място; относно факта дали са извършени административни проверки и ако са извършени - установени ли са недопустими за подпомагане площи; относно парцелите, в които са констатирани недопустимите площи и техния размер, установен чрез кръстосаните проверки. Съдът двукратно е оставил исканията без уважение - с протоколните определения от 30.09 и 18.11.2011 г. В мотивите към второто от тях изрично е посочил, че всички обстоятелства са установени с писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и неоспорени от страните. Постановените определения са правилни и обосновани. Поради това са неоснователни доводите в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдебните правила във връзка с отказа му да допусне поисканата от ответната страна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 145 от АПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, занаятите и други. В случая отговорите на всички въпроси, които са формулирани към експерта се съдържат в документите от административната преписка. Именно тези документи от проверките са и поводът за отказ да се оторизират посочените суми по двете мерки. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е нарушил съдопроизводствените правила. Решението в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение