Решение № 7436 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на И. А. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез подадена чрез процесуалния му представител адвокат М. Икономов. Жалбата е против решение 1786 от 27.02.2025г., постановено по адм. дело 228/2025г. по описа на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и изпращане преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез главен юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85, ал.1 от ЗУБ е отхвърлил жалбата на И. А. Х., гражданин на Сирия, против решение 221/09.01.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на И. А. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В конкретния случай не е било налице и преследване по смисъла на чл. 8, ал.2-5 от ЗУБ. Нямало данни спрямо чужденеца властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба, нито член на семейството му да има признат в Република България статут на бежанец. С оглед на това съдът е приел, че административният орган правилно е формирал извод за неоснователност на искането на И. А. Х. за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че не се доказвало в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо И. А. Х. като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Изрично е посочил, че в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход И. А. Х. да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на И. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки от 29.01.2025г. и 03.02.2025г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният съд е приел, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от И. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол с УП34017/13.11.2024г., той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия нелегално в средата на месец август 2024г. и преминал в Турция, където останал няколко дни и тръгнал за България, като влязъл в страната на 19.08.2024г. нелегално през телената ограда със стълба, заедно с още 5 души, след което били превозени с автомобил до гр.Харманли, където се предал на полицията. Не е бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия. Баща му, майка му и братята му се намирали в Сирия. Изрично е посочил, че е напуснал Сирия заради войната и очакването да получи призовка за военна служба. Освен това икономическото положение било много лошо и нямало елементарни условия за живот. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства И. А. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Неоснователно, с оглед бежанска история и актуалната информация относно Сирия, включително и предоставената в съдебно заседание справка за Сирия от 19.05.2025г., касационният жалбоподател твърди, че са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от И. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Обоснован е изводът на съда, че в провинция Идлиб, намираща се в северозападна Сирия, положението не може да се характеризира като спокойно от гледна точка на възникналите инциденти със сигурността. Но същевременно случите на насилие не биха могли да се определят за достигащи такова високо ниво на интензивност, за да се определи то като безогледно. В случая липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на администартивния орган на обстановката в района на Идлиб, където е живял чужденеца, правилно е прието от съда, като пропуск, който обаче не може да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В негова подкрепа правилно е отчетен и фактът, че семейството му продължава да живеят в тази област. Административен съд Хасково е обсъдил данните в справки от 29.01.2025г. и 03.02.2025г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като е направил правилен извод, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по скоро положителни. Следва да се отбележи, че изцяло неотносим е изложеният в касационната такава довод, че административният орган е следвало да направи преценка дали отказът да се предостави статут на И. А. Х. може да го постави в състояние на крайна нищета в държавата му произход. Решение на СЕС по дело С-163/17г., от което жалбоподателят черпи доводите си, е постановено в контекста на приложение на Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (Регламентът Дъблин III ). Изложените в т.92 и т.93 по третия преюдициален въпрос от цитираното решение мотиви са относими към прехвърлянето на търсещ убежище чужденец в рамките на общата европейска система за убежище от една държава-членка към друга и нямат връзка с основанията за получаване на международна закрила. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение