Решение № 6817 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12241/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния му представител Й. Антова, срещу Решение 6982/ 16.11.2023 г., постановено по адм. дело 5137/ 2023 г., по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 48 състав. В съдебното производство пред ВАС е заличен Висшият съдебен съвет като страна с оглед промените в Конституцията на Република България (КРБ), § 23 от ДР на ЗИЗКРБ, във връзка с чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт и на основание чл. 153, ал. 3 от АПК и като касатор е конституирана Прокурорската колегия, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет (ВПС), като е прието пълномощно от страна на процесуалния представител като такъв на новоконституираната страна. В касационната си жалба процесуалният представител на ВПС излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът настоява, че в хода на съдебното производство не е доказана безспорно причинно - следствената връзка относно срока за обезщетяване на Р. Т., съществуващ между отменения акт на ПК на ВСС и последващото решение, повишаващо в ранг ищеца. Счита, че вредата, която се твърди да е настъпила, не следва закономерно от отменения административен акт, нито е непосредствена, тъй като е налице последващ акт на Прокурорската колегия, който изпълнява задължителните указания на ВАС и действа занапред, като именно този последващ акт на Прокурорската колегия на ВСС е определящ повишаването в ранг на Р. Т. и дава начало на периода, от който следва да се счита въпросното повишаване. Продължава, че актът не е обжалван от ищеца и е влязъл в сила, като последиците спрямо него са настъпили, считано от датата на влизането му в сила. Касаторът набляга, че предявеният иск е насочен срещу решение по т.16 по протокол 24 от заседание, проведено на 22.06.2022 г., на ПК на ВСС, отменено от Върховен административен съд с Решение 420/ 16.01.2023г. по адм. дело 7076/ 2022 г., но в случая търсената имуществена вреда е опосредена с последващо решение по т.20 от протокол 2 от 25.01.2023 г. на ПК на ВСС, което е и определящо повишаването на място в по-горен ранг на Т., съответно има и свой цифров еквивалент, срок от който следва да се счита повишението, с което жалбоподателят се е съгласил, а по делото не се съдържат доказателства, че след приемане на решение по т.20 от протокол 2 от 25.01.2023 г на ПК на ВСС жалбоподателят се е възползвал от правото му да подаде жалба срещу този административен акт или пък да е поискал преразглеждането му, т.е. че финалният акт на Прокурорска колегия не е отменен по надлежния ред и същият се явява финализиращ процедурата по повишаване в ранг на Р. Т., като неговото действие е занапред, поради което поради опосреденост пряката причинно следствена връзка между отменения акт и вредата не е налице. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация, Р. Б. Т., редовно призован, се явява лично, не се представлява. Оспорва касационната жалба и настоява да бъде оставена без уважение. Процесуалният представител на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, но не по изложените в нея мотиви. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявеният от Р. Т. на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск да бъде осъден ВСС (тогава) да заплати имуществени вреди, изразяващи се в разликата от трудовото му възнаграждение, което същият е получавал в по-малък размер в периода 22.06.2022 г. - 25.01.2023 г., след отмяна на Решение на Прокурорската колегия, взето под т.16 от Протокол 24 от заседание на 22.06.2022 г., с което е отказано повишаването му на място в ранг прокурор във ВКП и ВАП, като предявената претенция е за сумата от 3209.00 лв. като главница и 194.32 лв. законна лихва (както е записано в исковата молба), вкл. съдебно деловодни разноски. С обжалваното решение съдът е осъдил ВСС да заплати на ищеца сумата от 2756.90 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата от трудовото му възнаграждение, което същият е получавал в по-малък размер в периода 22.06.2022 г. - 25.01.2023 г., ведно със законната лихва в размер от 320.21 лв. (триста и двадесет лева и двадесет и една стотинки), както и сумата от 310.00 лв. (триста и десет лева), представляваща сторените в делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че са осъществени предпоставките на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, че е налице административен акт на органа, ответник в спора решение на Прокурорска колегия на ВСС от 22.06.2022 г., с което на ищеца е отказано повишаването в ранг на място, което решение е съдебно отменено. Счел е, че са налице твърдените вреди, претендирани под формата на имуществени такива като пропуснати ползи, състоящи се в лишаването на лицето от размера на повишаването на трудовото му възнаграждение в частта относно добавката за по-висок ранг, считано от датата, на която е постановен незаконосъобразният акт, до момента на повишаването му, съответно че е налице и причинно-следствена връзка. Изложил е, че лицето е било лишено от сумите, представляващи добавка за търсения ранг вследствие на незаконосъобразното решение на ПК на ВСС и ако ПК на ВСС е била приела законосъобразно решение за повишаване в ранг към момента на разглеждане на искането 22.06.2022 г., то считано до датата, на която то е уважено по указания на ВАС, би получавало трудово възнаграждение с посочената добавка. За размера на обезщетението съдът се е позовал на заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, от което заключение се установява, че разликата в размера на възнаграждението в посочения период 22.06.2022 г. до 25.01.2023 г., при което са съобразени подробно всички отработени дни и съответно ползвани отпуски, с оглед необходимостта от начисляване на добавка за ранг само за реално отработени дни, е в размер от 2 756.90 лв. Въз основа на анализа на доказателствата по делото и установените факти съдът е направил извод, че искът е основателен. Доказано е наличието на отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт на Прокурорската колегия, в резултат на който ищецът е бил лишен от добавката за ранг. Този акт е отменен от ВАС, като в Решение 420/ 16.01.2023 г. по адм. дело 7076/ 2022 г. на Шесто отделение на ВАС е прието, че по обжалваното пред него решение за отказ за повишаване в ранг е налице нарушение на материалния закон, тъй като според състава на ВАС са били налице всички предпоставки за повишаване на прокурора в ранг и на това основание е отменен административният акт. Със съдебното решение са изложени мотиви по същество на материалноправното административно правоотношение, като преписката е върната на органа за валидно и законосъобразно приключване на производството при съобразяване на тези мотиви, т.е. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл последващото решение на Прокурорската колегия не препятства наличието на причинно следствена връзка между отменения акт и вредата. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като в последващото решение на Прокурорската колегия не се съдържа указание за периода преди издаването му, то ищецът е следвало да го обжалва и поради това искането му за вреди следвало да бъде отхвърлено. Именно поради обстоятелството, че това решение действа занапред, а същото е издадено в изпълнение на съдебно решение, с което е прието, че отказът за повишаване е материално незаконосъобразен, е налице пряката причинно следствена връзка за вредата. Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. Пропуснати ползи, каквито се претендират в случая, са налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца. Единствената пречка за тази реализация следва да е именно отмененият акт. В случая, с оглед обстоятелството, че решение по т.16 по протокол 24 от заседание, проведено на 22.06.2022 г. на ПК на ВСС, е отменено от Върховен административен съд с Решение 420/ 16.01.2023г. по адм. дело 7076/ 2022 г., като с него е указано, че са налице предпоставките за повишаване в ранг на магистрата и преписката е изпратена за постановяване на решение именно в този смисъл, то са налице елементите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като с оглед на това именно отмененият акт е пречката за увеличаване имуществото на лицето, поради което последващото решение на Прокурорската колегия, издадено в изпълнение на съдебното решение на ВАС, не опосредява връзката с вредата. Позоваването на касатора на Решение 5175/ 16.05. 2023 г. по адм. дело 4514/ 2022 г. на ВАС е неотносимо към предмета на делото, доколкото в случая не се касае за спор относно начало на изпълнение на административен акт. Като е стигнал до извода за основателност на претенцията, съставът на АССГ е постановил правилен акт по отношение главния иск, като размера на същия е определил на база съдебно счетоводната експертиза и в касационната жалба възражение за същия не е направено. Настоящият състав обаче при преценка приложението на материалния и процесуалния закон относно присъдената лихва намира, че в тази част решението е недопустимо. Съображенията за това са следните: От уважаването на главния иск съдът е извел, че следва да уважи акцесорния такъв за лихва върху главницата. За определянето му съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице (л. 82 от АД 5137/ 23 г. на АССГ), присъдената на ищеца сума за лихва е за периода от 06.2022 г. до 01.2023 г. Вещото лице изрично е записало този период на изчисление, като е отразило, че не му е посочен друг такъв, от който да се ръководи и е определило периода на изчисляване само. Макар че в самото заключение е записано, че посоченият в таблицата размер на лихва е до 27.10.2023 г., то изчисленията установяват горния период. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая Решението, с което е отменен отказът за повишаване в ранг, е влязло в сила на датата на постановяването му като необжалваемо 16.01.2023 г. На това основание претенцията за лихва би била дължима от тази дата, но в исковата молба не е посочен периодът на претенцията за лихва. Съдът не е оставил исковата молба без движение, не е указал отстраняване на нередовностите, съответно се е произнесъл по нередовна искова молба, като недопустимо е оставил вещото лице да определи периода на лихвата. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционния съд се е развило по нередовна искова молба в частта на претендирана лихва. В нея не са отразени изискуемите се от закона обстоятелства, на които се основава този иск, позволяващи на съда да се произнесе по заявената претенция. Първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да отстрани нередовностите и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД и едва след това да назначи експертиза, като посочи период на изчисление и да разгледа спора по същество. В случая обаче ищецът не е посочил период на претенцията си, претендирал е размер на лихва от 194.32 лв., като така наречена законна лихва, а съдът му е присъдил 320.21 лв., без да е поискан такъв размер и без да е изяснен период на определянето. Установеният порок е основание за обезсилване на съдебното решение в частта на присъдената лихва и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. При произнасянето си съдът следва да съобрази, че не е налице и отхвърлителен диспозитив в частта на претендирания размер на главния иск. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,