Решение № 6347 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2011 г.

Решение № 6347 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9960/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 346/15.07.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 1085/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041001338/8.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с решение № 492/3.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда за доказана реалност на доставката по процесната фактура. По делото не са представени доказателства за осъществен транспорт на стоката от склад на предходния доставчик до склад на прекия доставчик и оттам на ревизираното лице /товарителници и пътни листи/. Съдът не е следвало да кредитира представената едва в съдебното производство стокова разписка, която е оспорена като новосъздадено доказателство. Не следва да се възприема като годно доказателства и международната товарителница, тъй като посочената в нея дата на получаване на стоката не съответства на обясненията на прекия доставчик относно момента на предаване на същата. Неправилно е ценен от съда и РА на доставчика. Не са извършени корекции на начисления от доставчика по издадената от него фактура ДДС, тъй като съгласно чл. 85 от ЗДДС и чл. 203 от Директива 2006/112/ на Съвета на ЕО от 28.11.2006 г. данъкът е изискуем и дължим от всяко лице, което го посочи във фактурата. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Борислав Любенов Цолов срещу РА в обжалваната част, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Борислав Любенов Цолов с адрес: гр. Бяла Слатина, ул. "Климент Охридски" № 84 оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Маречкова по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 041001338/8.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с решение № 492/3.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, а именно относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2300 лв. и са начислени лихви в размер на 215.00 лв. по фактура № 10/28.10.09 г., издадена от "Калета Агро" ЕООД - гр. Монтана с предмет доставка на 23, т. Уреа карбамид на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради непредставяне на доказателства, установяващи реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от закона и настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2. ВТАС е преценил жалбата срещу РА като основателна и за да отмени същия, е приел, че още в хода на ревизионното производство от страна на прекия доставчик са представени хронологични регистри и счетоводни извлечения, установяващи кредитирането на сметка 304, партида 01 с количество 23, т. от процесната стока срещу дебита на см. 702, която сметка е кредитирана със сумата 11 500 лв., като е кредитирана и сметка 4532 със сумата 2300 лв. срещу дебита на см. 411 със сумата от 13800 лв. Не е спорно, че цената на доставката е заплатена изцяло. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се потвърждава надлежното заприходяване на стоката при доставчика и съответно - изписването й, както и осчетоводяването на процесната фактура. При проверка в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е установило стоката по тази фактура е осчетоводена като придобита по см. 302, т. е. заприходена като материал, необходим за производствената дейност на ДЗЛ със стокова разписка от 29.10.2009 г. След това е изписана като вложена в производството през м. март 2010 г. за торене на 1570 дка пшеница. За да откаже да признае правото на приспадане на данъчен кредит, незаконосъобразно органът по приходите се е позовал на непредставяне на доказателства от предходен доставчик. При действието на ЗДДС в сила от 1.01.07 г. е ирелевантно поведението на предходните доставчици. В РА № 0410011221/30.09.2010 г., издаден на прекия доставчик "Калета Агро" ЕООД, е обхванат и данъчния период м. октомври 2009 г. като по отношение на декларираните облагаеми доставки и начисления данък изрично е посочено, че не се констатират основания за корекции. Това означава, че доставката от този доставчик на жалбоподателя по процесната фактура е приета от самите органи по приходите като реална с официален документ и поради това следва да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за това, че е доказана реалността на доставката по процесната фактура. Според писмените обяснения на управителя на "Калета Агро" ЕООД г-жа Балева, дадени в хода на ревизионното производство, това дружество е придобило стоката от "Симпъл Трейд" ЕООД по фактура № 34/30.10.09 г., която фактура е издадена след предаването на стоката, което е станало на 28.10.09 г. и цената е платена по банков път. Цената по фактура № 10/28.10.09 г., издадена на ЗП Борислав Любенов Цолов също е платена по банков път. Стоката предмет на тази фактура е транспортирана от "Симпъл Трейд" ЕООД на клиента на "Калета Агро" ЕООД - ЗП Борислав Любенов Цолов и цената на транспортната услуга е включена в цената на доставчика. Както е прието в мотивите на решението на ВТАС, установено е от заключението на вещото лице, че стоката е заприходена в счетоводството на жалбоподателя на основание стокова разписка от 29.10.09 г., представена по делото. Плащането по фактурата е извършено на 27.10.09 г. с б. б. от посочената дата на "Прокредит банк" АД. Изписана е за влагане в производството през м. март 2010 г. за торене на пшеница 1570 дка. Придобиването на процесната стока от предходния доставчик "Симпъл Трейд" ЕООД е установено с представената международна товарителница за превоз с изпращач румънска фирма, превозвач STAJKOV I SIE - VASLAV SD и получател "Симпъл Трейд" ЕООД - София, ул. "Кирил и Методий" № 93. От същата е видно, че стоката е разтоварена в Монтана на 29.10.09 г. и получена от ЗП Борислав Любенов Цолов. По отношение на ревизираното лице не е спорно обстоятелството, а и е установено в РД, че разполага с техническа обезпеченост и собствена складова база. Датата на получаването съответства на датата на стоковата разписка и заприходяването на стоката при жалбоподателя по сметка 302 "Материали". Международната товарителница потвърждава даденото от прекия доставчик обяснение относно получаването на стоката от жалбоподателя от неговия доставчик "Симпъл Трейд" ЕООД - София. Съгласно чл. 329, ал. 1 от ТЗ, няма пречка продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. Разминаването с един ден на посочената дата в обясненията на прекия доставчик и датата на товарителницата и на стоковата разписка е обяснимо с оглед посочения начин на предаване на стоката, при който "Калета Агро" ЕООД не участва пряко. Що се отнася до довода на касатора за неправилна преценка на РА, издаден на прекия доставчик, в който не е коригиран начисления от него данък по процесната фактура, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, той е основателен. В този смисъл е и решение на СЕО от от 19 септември 2000 по дело С-454/98. Т. 46 от посоченото решение гласи: "Когато ДДС е начислен във фактурата със съзнанието на издателя на тази фактура, че такъв не се дължи, било защото или издателят не е данъчно задължено лице или доставката на стоките или предлагането на услугите, за които е издадена фактурата, не са извършени, принципът на неутралитет не би изисквал предоставянето на възможност за регулиране на ДДС, недължимо фактуриран. В такива случаи националното правило, според което лицето, което посочва отделно една стойност на ДДС във фактура, е задължено за тази сума, би имало роля на санкция. Според Т. 47, съдът приема: "Уместно е да се напомни, че по силата на чл. 21, т. 1 б. "С" отШеста директива, задължено за данъка е всяко лице, което го посочи във фактура", а според т. 48 и т. 49 " Уместно е на второ място да се констатира, че Шеста директива не предвижда никаква разпоредба относно регулацията за издателя на фактурата за недължимо фактуриран данък. Шеста директива определя само в своя чл. 20 предпоставките, които трябва да са налице за приспадането. При тези условия принадлежи на държавите-членки да определят условията, при които недължимо фактурираният данък може да бъде регулиран.". Съгласно т. 53 "Съдът е казал за правото в решението GENIUS HODING BV /решение от 13 декември 1989 г. по дело С-342/87/, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шеста директива, не се разпростира върху данъка, който е дължим само, защото е посочен във фактурата.". С оглед на изложеното, решението на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация разноски за касационното производство не се дължат, тъй като не е бил представляван в с. з. от адвокат и не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,