Решение № 5768 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2019 г.

Решение № 5768 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Василчев, представен от адв. З. Наумов, срещу решение № 4115/17.06.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7788 по описа за 2018 г., поправено с решение № 6262/25.10.2019 г. по същото дело, с което е изменен в неотменената при оспорването по административен ред част ревизионен акт /РА/ № Р-22220217007235-091-001/15.03.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, като са определени задължения за данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г. в размер 49. 21 лева с лихви за забава в размер 24. 37 лева и за данъчен период 2013 г. за данък по ЗДДФЛ в размер 5 207.08 лева с лихви за забава 2 048. 70 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи подценени от съда писмени и гласни доказателствени средства, с който се установява по-малък размер на извършените от него разходи, които съпоставени с получените доходи изключват несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а съответно и наличието на обект на облагане и на задължение за подоходен данък в данъчни периоди 2012 и 2013 г. Иска отмяна на решението и на РА, в частта, която не е отменена с изменянето му. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДДОДОП/ София отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на С. Василчев са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011 0 2013 г. При оспорването по административен ред е отменен РА в частта за определените задължения за данъчен период 2011 г., а за данъчни периоди 2012 г. и 2013 г. РА е изменен като са определени размери на подоходния данък съответно 1 282.49 лева и 5 697.76 лева с лихвите за забава. Според приходната администрация в данъчни периоди 2012 и 2013 г. данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг, изчислен при съпоставка на приходите и разходите при разплащания в брой и безкасово, е определен за презюмиран доход. Размерът му е 18 787.27 лева за 2012 г. и 56 977.58 лева за 2013 г. /след редукцията от ДДОДОП/. С първоинстанционното решение е изменен РА, като са определени нови, по-ниски размери на публичните задължения. Според първостепенният съд не са разколебани констатациите на органите по приходите за имуществени несъответствия, сочещи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е концентрирал спорът по фактите до наличието на основание за разпределяне между РЛ и неговия брат на разходите по издадени от "Сивон С" АД фактури за подобрения в наследствен имот във вилна зона "Ловджийска чешма", Панчарево – 11 986. 78 лева за 2012 г. и 60 760. 28 лева за 2013 г. Съдът не е кредитирал показанията на св. Н. Василчев заради роднинската му връзка с жалбоподателя /той е негов брат/ и предвид противоречието на показанията с писмените доказателства, който установявали, че сумите по фактурите са наредени от С. Василчев. Не съществувало основание за "... присъждане на половината от дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ... " при подялба на разходите с брата на жалбоподателя за подобренията върху имота. За да измени РА е ценил заключение на ССЕ във вариант, включващ в разходите пълния размер на платеното по фактурите на "Сивон С" АД с размери на недостига на парични средства в размер 492. 41 лева за 2012 г. и 52 070. 81 лева за 2013 г. Дължимият данък е изчислен с отнасяна на ставката в размер 10% към основата за облагане по заключението на ССЕ. Първоинстанционното решение е неправилно. Познавателната дейност на съда не е съобразена с процесуалния закон, както и с логическите и опитните правила. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят без никакво съмнение предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, с чието осъществяване обосновават провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, включително да ползват процесуалното предимство за достоверност на констатациите от РА. Съпоставянето на касовите и безкасовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. т. 8 и 16 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци. Основава се на логическата конструкция за възможно разходване при плащане само на разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и предвид задължението по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане /арг. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/. Отрицателните разлики на доходите и разходите са от значение както за предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, така и за определяне на основата за облагане с данъци по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът неправилно е определил предмета и обхвата на доказване, надценил е значението на родството на св. Н. Василчев с жалбоподателя и е подценил някои доказателствено релевантни факти. Не се спори кой е платецът на сумите по издадените от "Сивон С" АД фактури – С. Василчев. Затова и правилно платеното е отнесено към разходите в съпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Още в извънсъдебната фаза на производството, а след това и пред съда жалбоподателят е въвел твърдение, че сумата за половината от платеното е предоставена от брат му. В ревизионното производство за доказване на това твърдение е представена декларация от Н. Василчев, която е допустимо доказателствено средство с арг. от чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК. Гласно доказателствено средство за установяване на същия факт в хода на съдебното дирене са показанията на Н. Василчев. Несъмнено Н. е заинтересован в полза на жалбоподателя. Тази му заинтересованост, следва да се вземе при преценката по чл. 172 ГПК в контекста на общността на правата на Н. и С. върху имота, за подобрения върху който са отредени платените подобрения. Показанията на Н. са достоверни и доколкото като съсобственик е субект на задължението по чл. 30, ал. 3 ЗС да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Така при корекция на избрания от първостепенния съд вариант на заключението на ССЕ постъпилите парични средства в размер 18 813. 60 лева се увеличават с 5 993. 39 лева и сборът им с наличните парични средства от 27 324. 28 лева е равен на 52 131. 27 лева и превишава сбора на разходите и на наличните средства към 31.12.2012 г. от 46 630. 92 лева. За отчетен период 2012 г. не съществува несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а съответно и презюмирания доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Без обект на облагане е неправомерно определянето на подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. При използване на същия подход /който е приложен и в РА/, но с включване към постъпленията на половината от разхода за подобрения в съсобствения имот 30 380. 14 лева крайният резултат към 31.12.2017 г. е недостиг в размер 21 690. 67 лева, който представлява презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, подлежащ на облагане /вж. чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/. С прилагане на ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ към основата за облагане с данъци по чл. 122, ал. 2 ДОПК се определя размер на данъка 2 160. 91 лева с лихви за забава 850. 22 лева. Изчисленията на касатора са неверни, тъй като редуцират общия размер на разходите, а не сумата на разходите и наличните парични средства към 31.12.2013 г. Дължима е отмяна на поправеното първоинстанционното решение в частта му за изменяне на РА с определяне на задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в тежест на С. Василчев за 2012 г. в размер 49. 21 лева с лихви за забава 24. 37 лева и за 2013 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за разликата над 2 160. 91 лева до 5 207. 08 лева и за лихвата над 850. 22 лева до 2 048. 70 лева, като се разпореди отмяна на съответната част от РА. В останалата част обжалваното решение ще бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 295 лева, а на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 445 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение