Решение № 8617 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2018 г.

ВАСVIII отделение10.06.2019 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение № 47/9.02.2018 г. по адм. д. № 629/2017 г. по описа на Административен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Иванов срещу заповед за задържане на лице с рег. № 313 з-1956 от 19.10.2017 г., издадена от разузнавач К. Рангелов - служител в група "ППВОО", сектор ПКП при Областна дирекция на МВР-Перник. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8617 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4338/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган, оперативен работник в сектор "ПКП" при ОДМВР Перник, против решение № 47/9.02.2018 г. по адм. д. № 629/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 313 з-1956 от 19.10.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответната страна – К. Иванов в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Първоинстанционният съд е отменил по жалба на К. Иванов заповед за задържане на лице с рег. № 313 з-1956 от 19.10.2017 г., издадена от полицейски орган при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на К. Иванов. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но че същата е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Стигнал е до извод, че в заповедта липсва описание на фактическите основания за издаването й. Според съда този пропуск не може да бъде отстранен и чрез доказателствата към образуваното ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - Перник. В подкрепа на изложените съображения съдът е посочил несъответствието между цитираната в заповедта норма на чл. 346, ал. 1 от НК, и започнатото ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – Перник срещу неизвестен извършител, което е за престъпление по чл. 345а от НК. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В този смисъл не е необходимо в заповедта за задържане да бъде посочена точната квалификация на извършеното деяние. В хода на съдебното производство пред АС–Перник административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от К. Иванов престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Приложени по делото са протокол за оглед на МПС с подправен идентификационен номер на рама, протокол за разпит от 19.10.2017 г. по досъдебно производство № 90/2017 г. по описа на ОДМВР - Перник. От тях се установява, че полицейските органи са установили автомобил с данни за интервенция в рамата, за който ответникът Иванов е разполагал с ключ. Следователно в заповедта и документите към нея се съдържат както фактическите, така и правните основания за задържането на Иванов. Именно по този повод е било образувано и досъдебно производство № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – Перник. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Иванов са били налице. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на К. Иванов е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Предвид на изложеното, оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата на К. Иванов срещу заповедта за задържане. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са сторени такива. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

Цитирани разпоредби

1