Решение № 5227 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Ш., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен по делото адрес: гр. Харманли, [жк], роден на [дата], действащ чрез особения си представител адв. В. Лазов от АК - Хасково, против Решение 1826/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 33/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че административният акт не съдържа всички реквизити, съобразно общите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Според касатора съдът не е взел предвид, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия. Наред с това е посочено, че от молителя са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Наведени са доводи, че съдът не е съобразил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с решение по дело С-159/21 на Съда на ЕС от 22.09.2022 г., досежно даденото с него тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 12625/03.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Д. А. Ш. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Д. А. Ш. е напуснал страната си на произход - Сирия с цялото си семейство още през 2013 г. заради войната и до юни 2024 г. е живял в Ливан. Бежанецът решил да напусне Ливан, влизайки нелегално в Турция от Сирия, а след това и в България, където била крайната му цел, като бил задържан в гр. Харманли. В интервюто е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически партии, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Посочил е също така, че цялото му семейство продължавало да живее в Ливан, където нямали проблеми, като родителите му знаели къде се намира той. За изясняване на обстоятелствата по делото са представени справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. и справка вх. МД-02-12/03.02.2025 г., касаещи актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Башар Асад. Представено е и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. Наред с това за непълнолетния молител са били изготвени 2 бр. социални доклади с рег. 43883/01.08.2024 г., както и с рег. ДП/Д-Х-Х/20-004/07.02.2025 г., представени от Дирекция Социално подпомагане гр. Харманли съответно в административното, и в съдебното производство, а също и становище с рег. 43883/18.11.2024 г. от младши експерти в РПЦ - Харманли, с което е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при наличието на фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При изследване бежанската история на лицето административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Д. А. Ш.. Прието е, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия, не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия, като информацията, съдържаща се в представените по делото справки, не разколебавала извода на съда за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 5 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След подробно обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., съдът е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, съгласно която се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в Сирия, като било взето предвид влиянието на международни организации на територията на Сирия, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности, а също и обстоятелството, че ситуацията със сигурността в Сирия била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие, поради което според съда обосновано било прието, че молителят не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история. Първоинстанционният съд, позовавайки се на данните по представените в хода на съдебното производство справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя, и съпоставяйки тези данни с информацията в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, е приел, че е налице подобряване на общата обстановка в Сирия в последните месеци, като поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти е довело по-скоро до положителни резултати, целящи възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, Д. А. Ш. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение в Сирия не била налице ситуация на изключително безогледно насилие или такава, обосноваваща извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства, като дори самият молител не споделял конкретни обстоятелства, представляващи непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Д. А. Ш.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Д. А. Ш. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Д. А. Ш. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият Д. А. Ш. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с решение по дело С-159/21 на Съда на ЕС от 22.09.2022 г., досежно даденото с него тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. Цитираното решение по дело С-159/21 СЕС дава тълкуване, съгласно което член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В случая, фактите по настоящото дело нямат общо с постановеното решение на СЕС, тъй като спрямо жалбоподателя няма констатации или становище на органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, че представлява заплаха за националната сигурност. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12625/03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Д. А. Ш. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,