Решение № 2632 от 14.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител Председател на Софийски районен съд, срещу решение 7030 от 31.05.2024 г. по адм. дело 343/2024 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за нищожност поради липсата на надлежно упражняване правото на жалба пред първоинстанционния съд. Навеждат се и доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че подадената жалба е следвало да бъде разгледана по реда на Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 229 от Закона за съдебната власт, като административният съд е постановил решение извън неговата компетентност. Излага се становище, че с издадената заповед се поражда трудово-правен спор. По подробно изложените в жалбата съображения се иска обжалваното решение да бъде обявено за нищожно. Ответникът по касация М. Т. П. не представя отговор по касационната жалба, в съдебно заседание неговият процесуален представител адв. Лялева я оспорва като неоснователна. Подадена е и касационна жалба от М. Т. П. против решение 7030 от 31.05.2024 г. по адм. дело 343/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта на връщане преписката за повторно произнасяне на административния ръководител, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. По тази касационна жалба е постъпил отговор от Председателя на Софийски районен съд, който счита жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от оспорване. Намира решението в тази оспорвана част за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата, като счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и съдебното производство да се прекрати. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на административния ръководител Председател на Софийски районен съд на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 7030 от 31.05.2024г. по адм. дело 343/2024 г. по описа на Административен съд София град е отменена Заповед АС-605/29.12.2023г. на председателя на Районен съд София, с която е изменена предходна негова заповед АС-53/13.02.2023г. и предвидено по отношение на жалбоподателя в системата за случайно разпределение на дела следва да се заложи 75% натовареност наместо предходно определените 60%, и съдия М. П. да бъде включен в разпределение за даване на седмични дежурства от каквито задължения е бил изключен по силата на изменената заповед. Съдът приел жалбата за допустима, въпреки насочването и към вътрешноведомствен акт на административен ръководител постановен по организация на работата в поверената му институция. Обосновал е правен интерес произтичащ от правната същност на обжалваната заповед и по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на основание изключението по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, съдът приел заповедта за подлежаща на съдебен контрол за законосъобразност. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд приел, че при издаване на оспорения акт е приложена процедурата по чл.99 от АПК възобновяване на административно производство след влизане в сила на административния акт и изследвал доколко законосъобразно е проведена тя от административния орган. В мотивите на съдебното решение е отбелязано, че макар и заповедта да не се характеризира като типичен индивидуален административен акт, а като вътрешнослужебен такъв, то приетата и съдебна обжалваемост поради индивидуалното засягане на специфични права, определя и приложимост на производството по издаване, респ. възобновяване на това производство. Възобновяване на административното производство е прието в хипотезата на чл.99, ал.1,т.2 от АПК поради настъпили нови обстоятелства, каквото е становището на ръководителя на сектор Правно обслужване при СРС относно определяне процент натовареност и полагане седмични дежурства от съдия П., с което е отправено предложение да бъде изменен процента натовареност от 60% на 75% за срока на валидност на експертното решение на ТЕЛК 01.01.2026г. и да се включи същият в седмични дежурства, но само при изрично съгласие от него. Съдът е мотивирал в съдебния си акт нарушение на процедурата по възобновяване на административното производство, поради липса на данни за уведомяване на П. за започване на производството, като не му е предоставена възможност да се запознае с преписката, да вземе становище по представени доказателства и да представи доказателства в подкрепа на своята теза. По делото е установено, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на правомощието на административния ръководител председател на Районен съд София по чл. 80, ал.1, т.1 ЗСВ,/ според настоящия съд некоректно записано основание, вместо т.2/ а именно да организира работата на съдиите от този съд. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ урежда принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение на делата и преписките в органите на съдебната власт съобразно поредността на постъпването им и се извършва при спазване на изискванията на чл. 360б ЗСВ, според който органите на съдебната власт използват информационни системи одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и министъра на електронното управление. По своя правен характер заповед Заповед АС-605/29.12.2023г. на председателя на Районен съд София е вътрешноведомствен акт. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, пример решение по адм. дело 158/ 2023 г., в което изрично е възприето, че вътрешноведомствените актове не подлежат на съдебен контрол, защото имат вътрешен, най често организационен характер, който е във връзка с административната дейност, осъществявана от органа, както и определение 228 / 08.01.2019 г. по адм. дело 14985 / 2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя теза, застъпена от първоинстанционния съд, че по аргумент от т.6 на Решение 21 / 26.10.1995 г. по конституционно дело 18 / 1995 г. на Конституционния съд, съдебният контрол на процесната заповед е допустим защото същата е загубила своя вътрешен характер, тъй като има външно проявление на нейните правни последици спрямо трети лица (граждани и юридически лица). Съдия П. не участва в материалното правоотношение като гражданин, респ. трето лице и заповедта на административния ръководител не засяга негови лични права и законни интереси. За него заповедта има вътрешнослужебен характер и го касае като магистрат във връзка с упражняване на властническото правомощие, което притежава в качеството му на съдия. Както приема в своето решение по адм.д. 158/2023г. състав на ВАС Магистратското правоотношение е от категорията регулативни отношения от активен тип, характеризиращо се с наличието на специфичен комплекс от права и задължения, обезпечаващи реализацията на конституционно регламентираните правомощия. Възниква въз основа на Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, Кодекса за етично поведение на българските магистрати и представлява правна връзка с публичноправен характер между Висшия съдебен съвет и конкретния магистрат, генерирана от правопораждащ юридически факт решение на ВСС за назначаването на съдия, прокурор или следовател по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт по смисъла на чл.8 от Конституцията. В действителност в магистратското правоотношение има и засегнати лични права, свързани със заплащането на полагания труд, почивките, отпуските и др., но процесната заповед не засяга последните, за да е допустим съдебен контрол по отношения на нея. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заповед АС-605/29.12.2023г. на председателя на Районен съд София, като вътрешноведомствените акт не подлежат на съдебен контрол и за жалбоподателя не е възникнало субективното право да я обжалва, поради което и жалбата му е била недопустима. Като не се е съобразил с този възприет в съдебната практика правен извод, съдът е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на спора, не следва да се разглежда касационната жалба на М. П.. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на по 100, 00/сто/лева за всяка съдебна инстанция, или в общ размер от 200лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение