Решение № 475 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2019 г.

Решение № 475 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") към Министерство на правосъдието, подадена чрез мл. юрк. Н. Даганова, срещу Решение № 503 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9008/2018 г. по описа на Административен съд –София-град (АССГ), в частта му, в която е уважен предявеният от И. Стефанов иск по чл. 284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2000, 00 лева, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН", изразяващи се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за периода 23.01.2018 г. – 13.12.2018 г. при престоя му в Затвора в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че по делото не е било доказано настъпването на неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие. Поддържа се, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и несправедлив. Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано, като алтернативно се поддържа редуциране на размера на определеното обезщетение до минимален размер. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Стефанов, в представен по делото отговор на касационната жалба от процесуалния му представител адв. С. Иванов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като в с. з. е представен списък на разноските по чл. 80, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и декларация за материална затрудненост на ответника по касация. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Предлага намаляване на присъденото обезщетение до справедлив размер, предвид сравнително краткия период, през който ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е предявена от надлежна страна по чл. 210 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. По основателността ? съдът приема следното: С решението си, съставът на АССГ е осъдил ГД "ИН" да заплати на И. Стефанов обезщетение в размер на 2000, 00 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН", изразяващи се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, в периода 23.01.2018 г. – 13.12.2018 г. при престоя му в Затвора в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2018 г. Със същото решение на основание чл. 38 от ЗА ГД "ИН" е осъдена да заплати на адв. С. Иванов адвокатско възнаграждение в размер на 370, 00 лева. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Стефанов, съобразно справка, изготвена на 18.10.2018 г. от ИСДВР на 7-ма група в Затвора в гр. София, е постъпил в затвора на 23.01.2018 г. и е настанен в спално помещение № 9, като е бил освободен на 13.12.2018 г. Съдът е приел за безспорни обстоятелствата, изложени в справката, относно: площта на килията – 13, 68 кв. м. и мокрото помещение с мивка, душ и тоалетна - 2, 1 кв. м., както и фактът, че стените на мокрото помещение не са били изградени до тавана, а същото е било отделено с текстилни паравани, без врата. За безспорни са приети също и обстоятелствата, касаещи оборудването на килията, размера на прозореца, отоплението с ТЕЦ и наличието на един радиатор. По делото са били представени протоколи за извършени дейности по дератизация и дезинсекция в Затвора гр. София на дати през 2018 г., като е прието, че за процесния период това е станало на 23.01.2018 г., 23.03.2018 г., 28.05.2018 г., 26.07.2018 г. и 01.10.2018 г. По делото са били представени също медицинския здравен картон на Стефанов, амбулаторен журнал, документи за проведени изследвания, епикризи. Съдът е приел, че в здравния му картон е било записано, че при превеждането му в Затвора гр. София лишеният от свобода е бил здрав, като същият е съобщил при постъпването му в затвора гр. Пазарджик на 04.04.2017 г. за перфорация на язва на стомаха през месец ноември 2016 г. Административният съд е приел, че в амбулаторния журнал са били отразени извършени прегледи на Стефанов на следните дати: 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 28.05.2018 г., 11.06.2018 г., 12.11.2018 г., 13.11.2018 г. и 28.11.2018 г. На ищеца е била извършена ехография на 02.02.2018 г., а на 30.05.2018 г. му е било извършено контрастно изследване на стомаха, като при част от прегледите, в т. ч. и на 12.11.2018 г., на лишеният от свобода е предписан "хелицид" – противоязвено лекарствено средство. Установено е, че на 13.11.2018 г. е било назначено рентгенологично изследване, което е било извършено на 14.11.2018 г., както и кръвни изследвания. Съдът е установил, че на 16.11.2018 г. в 21: 10 ч. ищецът е бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ "Н. Пирогов" ЕАД с диагноза: язва на дванадесетопръстника, остра с кръвоизлив, като в епикризата е било отбелязано, че ищецът е съобщил за черни изпражнения от пет дни и еднократно повръщане, както и че преди две години и половина е бил опериран от апендицит и язва на стомаха. Установено е, че Стефанов е бил изписан от болницата на 20.11.2018 г. в задоволително общо състояние, а на 20.11.2018 г. е постъпил в СБАЛ на лишените от свобода, като от представената по делото епикриза било видно, че е напуснал и предаден за конвой на 26.11.2018 г. Предписана му е била язвена диета и "хелицид" 2 х 1, като ищецът е отказал лечение в отделението. В съдебно заседание пред административния съд са били разпитани свидетелите, ангажирани от Стефанов – Г. Димитров и Х. Иванов – лишени от свобода и изтърпяващи наказанието си в същия затвор, като Иванов е бил в една килия с ищеца, поради което съдът е счел, че същите са били добре запознати с обстановката в затвора. Свидетелските показания са установили, че в килия № 9 имало мухъл и влага, а на тавана имало дупка, на която бил залепен картон, по който постоянно се движели плъхове. Същите сочели, че в килията имало дървеници и хлебарки, които хапели, получавали се рани, което пречело на съня им. Освен това свидетелските показания сочели, че светлината в килията не била достатъчна, като имало един прозорец около 70/70 см, с железни решетки, мрежа, армирано и обикновено стъкло, което възпрепятствало достъпа на естествена светлина. Според показанията е имало осветителни тела, а когато токът изгаснел – нямало дежурно осветление. Наред с това в килията през студените дни било студено, парното не било достатъчно, като вечерта в 22: 00 ч. се спирало и ставало студено. Свидетелските показания сочели още, че тоалетната в килията била отделена с невисока стена и параван от плат, поставен от обитателите на килията, а до тоалетната била разположена масата за хранене и ако някой по време на хранене отидел на тоалетна се създавало неудобство. Според свидетелите, храната била недостатъчна и с недобро качество, като се полагали три хранения, а на обяд се давало по едно ястие. Свидетелят Димитров пояснил също, че плодове се предоставяли много рядко, понякога ябълки и то по една, поради което и поради това, че според свидетелите храната не била достатъчно, се налагало да си закупуват същата от лавката, където цените били завишени. Свидетелят Димитров бил виждал Стефанов да пие хапчета, като според него били предоставени от медицинския център. И двамата свидетели били заявили, че ищецът не бил споделял да има нужда от зъболекарска помощ и не знаели да е търсил такава. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че искът с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е частично основателен. Първоинстанционният съд е счел, че предметът на исковата претенция на ищеца бил обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди – нарушено лично достойнство, неудобства, стрес, унижение, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 КЗПЧОС: липса на достатъчно храна; липса на адекватно отопление, осветление и проветряване; унизителни и нечовешки санитарно-битови условия; липса на адекватно медицинско обслужване; наличие на вредители – хлебарки, дървеници и гризачи, и непредприемане на ефективни мерки за дезинфекция, дератизация и обезпаразитяване. Административният съд е намерил за неоснователно и недоказано твърдението на Стефанов за липса на достатъчно храна. Съдът, при преценка на свидетелските показания, е съобразил, че заявеното от свидетелите, че храната не е достатъчна, е свързано с техните субективни възприятия, обусловени от индивидуалните им хранителни навици и предпочитания. Съдът е счел, че не следва да кредитира свидетелските показания в частта, касаеща възприятията им за количеството и качеството на предлаганата храна, още повече, че според съда същите не са успели да обяснят в какво се състои недоброто качество на храната, тъй като описаните от 3 бр. хранения на ден по никакъв начин не навеждали на извод, че предлаганото меню е било малко като количество и с лоши вкусови качества. Според съда недоказано е останало нарушение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, като това означавало, че не била налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно бездействие на ответника да предостави на ищеца безплатна храна, отговаряща на законовите изисквания. Съдът, с оглед наведените от Стефанов оплаквания за цените на стоките в лавката в Затвора – София, е счел, че доколкото дейността по продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата за лишаване от свобода, се осъществявала от Държавно предприятие "Фонд затворно дело", което предприятие е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове и не е държавен орган, то дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата за лишаване от свобода не представлявала административна дейност, поради което евентуално претърпените вреди от тази дейност не подлежали на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно липсата на адекватно отопление, осветление и проветряване съдът е счел, че ответникът не е оборил презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС досежно лошите хигиенно-битови условия в затвора, установени от съда посредством ангажираните по делото свидетелски показания, сочещи, че притокът на пряка слънчева светлина бил крайно недостатъчен и съществуващият прозорец бил малък, с решетка, мрежа и две стъкла и я възпрепятствал. Съдът е приел, че ответникът, въпреки разпределената доказателствена тежест не е ангажирал и доказателства за температурата и климатизацията в процесната килия, като установените обстоятелства безспорно представлявали неблагоприятни условия за живеене, водещи до нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд приел за безспорно установено бездействието на ответника да изпълни задължението, вменено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ППЗИНЗС), а именно – на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен възел в спалното помещение. Съдът е счел, че доколкото тоалетната в процесната килия била изолирана с частична тухлена преграда и текстилен параван, то в присъствието на останалите обитатели в килията не можело да се осигури спокойното ползване на санитарния възел, който следвало да бъде изолиран посредством стени, представляващи трайни прегради между това помещение и околните помещения, за да можело да се ползва безпрепятствено по предназначението си. Съдът е счел, че липсата на трайна преграда между тоалетната и останалата площ от спалното помещение, водело до предпоставки за наличие на нездравословна жизнена среда на обитателите в килията, в т. ч. и на Стефанов. Според съда липсата на трайна преграда, изолираща санитарното помещение от килията, не съответствала на правилата за изграждане на санитарен възел, тъй като те не били само от техническо естество. Съдът е приел за основателни твърденията на ищеца, че използването на санитарен тоалетен възел, който не е отделен с трайна стена от останалото помещение, обезпечаваща изолацията му, сочат на нездравословни условия на живот. Първоинстанционният съд е счел твърдението за доказано и с оглед обясненията на свидетелите и липсата на отричане на този факт от ответника. Административният съд е счел за установено, че въпреки провежданите от администрацията дейности за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, същите не са били достатъчно ефективни и ефикасни, с оглед установеното от свидетелите, че проблемът с гризачите, дървениците и хлебарките е постоянен и пречи на възможността да спят. Относно липсата на адекватно и своевременно медицинско обслужване АССГ е счел, че доколкото твърденията на ищеца били за неосигуряването на адекватно на заболяването му лечение, като тази дейност не била част от административната дейност на ответниците, а е медицинска дейност – профилактична, диагностична, лечебна и др., то съответно нямало бездействие от страна на администрацията на ГД "ИН". Съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, регламентираща задължителния характер на предписанията на медицинските специалисти за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, и предвиждаща медицинското решение да се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода, е приел, че в зависимост от това, че твърденията на ищеца се отнасяли до качеството и адекватността на медицинската дейност, то административният орган не отговарял за начина, по който е лекуван Стефанов. По отношение на заявеното от ищеца непредоставяне на адекватно и своевременно медицинско обслужване съдът е приел, че следвало да се има предвид, че в исковата молба и направените към нея уточнения липсвали конкретни твърдения, като по делото не било установено да са били налице случаи, в които ищецът да се е нуждаел от медицинско-зъболекарско обслужване и такова да не му е предоставяно. Съдът е приел, че със свидетелските показания било установено, че ищецът не бил имал нужда от зъболекарска помощ и такава от него не е била търсена. Съдът е приел, че от съдържащия се в административната преписка здравен картон било видно, че при постъпване в Затвора София на Стефанов е бил извършен първичен медицински преглед, при който било установено че е в добро общо състояние, като било отчетено и съобщеното заболяване от язва през 2016 г. Съдът е приел, че впоследствие лишеният от свобода многократно бил посещавал медицинския център на затвора, като данни за това се съдържали в амбулаторния журнал, където били документирани посещенията, както и извършените му прегледи на 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 28.05.2018 г., 11.06.2018 г., 12.11.2018 г., 13.11.2018 г. и 28.11.2018 г. Прието било, че му е било предписвано и лечение с лекарствен препарат за язвената болест – "хелицид", а на 14.11.2018 г. му е било проведено рентгенографско изследване, като поради обостряне на заболяването бил приведен по спешност в "Пирогов" на 16.11.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че при снемането на анамнезата, видно от изготвената епикриза в "Пирогов", Стефанов бил съобщил за здравословни проблеми от преди пет дни, т. е. считано от 11.11.2018 г. Медицинската документация сочела, че на 12.11.2018 г. и 13.11.2018 г. лишеният от свобода е бил прегледан в затвора, предписано му е било лечение с "хелицид", направени са му били кръвно и рентгенологично изследване, като поради настъпило влошаване на 16.11.2018 г. е бил приет в "Пирогов". Това довело съда до извода за неустановеност на твърдяното от Стефанов бездействие от страна на служители на ответника за предоставяне на необходимото медицинско обслужване, тъй като е било установено, че ищецът е имал непрепятстван достъп до Медицинския център в Затвора – София, като в амбулаторния журнал са били документирани посещенията му. Съдът е приел за безспорен фактът, че ищецът е претърпял морални вреди и страдания от евентуално неадекватно лечение, но е счел, че вредите, произтичащи от неправилно, неадекватно лечение на налично заболяване, не основавали отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗИНЗС във вр. със ЗОДОВ, тъй като не се касаело за дължима и неосъществена административна дейност, а за качеството на извършената медицинска помощ. Административният съд е счел, че за квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно административно такова, било необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт, като според съда нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, било създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. Съдът е приел, че в конкретния случай тези изисквания са били осъществени, тъй като на Стефанов била осигурявана възможност за посещение в МЦ в Затвора за провеждане на лечение по лекарско предписание. Прието било, че доколкото медицинската помощ и лечение, извършвани в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, не съставлявала "административна дейност" на специализираните органи по изпълнение на наказанията, то не била налице първата законова предпоставка за уважаване на исковата претенция в тази част. В заключение първоинстанционният съд е счел искът за частично основателен, тъй като ищецът е претърпял неимуществени вреди, които били следствие от нарушаване на общата забрана на нечовешко и унизително отношение. Съдът е счел, че описаните лоши битови условия са причинили емоционален стрес, безпокойствие, чувство на унижение и безизходица, които съставлявали неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Според съда недостатъчният приток на чист въздух и светлина, нездравословните условия, липсата на дезинфекция и наличието на гризачи и дървеници били израз на "нечовешко" и "унизително" отношение, превишаващо целите на изтърпяване на наказанието. Налице била и причинна връзка между бездействието и неимуществените вреди. Наред с изложеното съдът е приел, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. При определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил нормата на чл. 52 ЗЗД, установените по делото факти и обстоятелства, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, както и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България". Административният съд е счел, че искът следва да бъде уважен в размер на 2000, 00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 21.08.2018 г., като е отхвърлил същия в останалата му част до пълния претендиран размер от 44 000, 00 лева като неоснователен и недоказан. За да се мотивира съдът е посочил, че неустановените от ищеца твърдения за нарушаване правото му на достатъчно храна и на адекватно медицинско обслужване, следвало да бъдат изключени като вредоносни спрямо търпените неимуществени вреди, като при определяне на размера на обезщетението следвало да се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗИНЗС, периода на исковата претенция, характера и невисокият интензитет на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, както и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС. С оглед изхода на спора съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, процесуалният представител на ищеца има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: пълномощно и декларация от ищеца, че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което счел, че ответникът следвало да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 286, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява касационната жалба на ГД "ИН" като основателна. В съответствие с нормата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Фактическият състав на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС в процесния случай (с оглед фактическите твърдения на ищеца) включва в кумулативна даденост: наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, състоящи се в нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение; причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Настоящата съдебна инстанция не споделя извода на административния съд за липсата на достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в Затвора в гр. София. В зависимост от изложеното от инспектор Л. Иванов – ИСДВР на 7-ма група в приложената по делото справка (л. 46) спално помещение № 9, където е бил настанен Стефанов, разполага с 1 бр. прозорец с отваряема част с размери 67 см височина и 78 см широчина или площ – 0. 52 кв. м., като освен него във вътрешната част бил изграден и вентилационен отвор с размери 17 см/38 см. Изложено е, че достъпът на дневна светлина не бил ограничен предвид изложението на помещението, а също и фактът, че 7-ма група се намирала на последния етаж на корпуса на Затвора. Според настоящия съдебен състав оплакванията на лишения от свобода по отношение на липсата на адекватно отопление, осветление и проветряване в тази им част са неоснователни. Законът гарантира достъп до чист въздух и естествено проветряване – чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, който достъп в случая се осъществява от разположения в помещението прозорец с отваряема част и размери – 67 см височина и 78 см широчина. С оглед факта, че различните хора имат различно усещане за чист въздух и проветряване, то доколко въздухът в дадено затворено помещение ще бъде свеж е въпрос, който е поставен в зависимост от това колко време ще бъдат отворени прозорците на помещението, което от своя страна зависи от обитаващите го лица. По отношение на инсталирането на климатизация и вентилация, съдът намира, че няма нормативни изисквания за монтаж на такива технически съоръжения в местата за лишаване от свобода. Законово гарантиран е само достъпът до чист въздух, който може да се осъществява чрез проветряване. В помещенията няма изградена климатична инсталация, но има вентилационен отвор, който заедно с прозореца осигурява приток на чист въздух в помещението. По отношение на твърдението за липса на необходима дневна светлина, съдът намира, че и то е неоснователно, доколкото няма нормативни изисквания за степента на осветеност на помещенията в местата за лишаване от свобода. В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС се посочва, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина. Аналогични са и изискванията на параграф 106 "а" от Минимални стандарти за третиране на лишени от свобода и Правило 18. 2 от Европейски правила за затворите, които също не посочват конкретни стойности. В зависимост от обстоятелството, че и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са посочени конкретни параметри за необходима осветеност, както и големина на прозорците в местата, където затворниците излежават наложените им наказания "лишаване от свобода", настоящият съдебен състав намира, че е достатъчно да е осигурен достъп до естествена дневна светлина, какъвто в случая е наличен. Настоящата касационна инстанция счита, че достатъчното количество светлина е въпрос на лично усещане и възприятия, но при безспорния факт, че в помещението, където Стефанов е бил настанен, е имало такава, оплакванията му в тази връзка са били неоснователни. Не се възприемат като обосновани от настоящия състав изводите на първоинстанционния съд за лошите хигиенно-битови условия по отношение на липсата на отопление през процесния период. Съдът не е обсъдил приложената по делото справка от инспектор Л. Иванов – ИСДВР на 7-ма група, въз основа на което е направил необосновани на доказателствата изводи. Въз основа на така приобщените по делото доказателства не може да се направи извод, че на Стефанов не е било осигурено отопление през зимния период, тъй като от справката е видно, че в Затворът в гр. София се ползва от централен ТЕЦ, а в спалното помещение на лишения от свобода е монтиран 1 бр. радиатор с 10 бр. глидерни тръби, като е посочено, че при наличие на по-ниски температури през зимата на лишените от свобода са били допускани за ползване и отоплителни уреди тип вентилаторни печки, а електроснабдяването не било прекъсвано. Нещо повече разпитаният по делото свидетел Г. Димитров сочел, че възможност за използване на допълнителен кантол (реотан) е имало, тъй като самият той се е възползвал от тази възможност, макар и от друга килия. Разпитаният по делото свидетел Х. Иванов, който е бил в една килия със Стефанов, не е потвърдил подробно описаните от свидетеля Иванов лоши хигиенно-битови условия по отношение на отоплението, като лаконично е посочил единствено, че в килията е било студено. Следва да се приеме, че по делото са ангажирани доказателства от настоящия касационен жалбоподател, че предоставянето на отопление е било обезпечено, поради което направения от административния съд извод за липса на ангажирани доказателства досежно температурата в затворническото помещение, което му дало основание да приложи презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, се приема за неправилен от настоящия състав. Наред с изложеното настоящата касационна инстанция намира за неправилен и извода на първоинстанционния съд за бездействие на затворническата администрация на ГД "ИН" да изпълни задължението, вменено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, касаеща постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Съгласно приложената към делото справка в помещението, в което е бил настанен Стефанов, имало мокро помещение, което било оборудвано с мивка, душ, тоалетна и постоянно течаща топла и студена вода, като въпреки че стените на обособеното мокро помещение не били изградени до края на тавана, същото било отделено посредством текстилни преградни паравани, а с оглед нуждата от уединение – на територията на групата била изградена обща баня, която можела да се ползва безпрепятствено през деня, към която имало и тоалетни – 4 бр. клетки с 2 бр. тоалетни чинии и 3 бр. клетки с 3 бр. душове, които били основно ремонтирани в края на 2016 г. Обстоятелството, че тоалетното помещение не е изградено със стени до тавана, не подкрепя направения от съда извод, че жизнената среда е нездравословна, което от своя страна способствало за проявата на неимуществени вреди за Стефанов. Установеният битов проблем не може сам по себе си да предизвика негативните преживявания, посочени в исковата молба –нарушено лично достойнство, неудобства, стрес и унижение, доколкото за лишения от свобода е съществувала и възможност да използва основно ремонтираните на територията на групата му обща баня и тоалетни. В този ред на мисли не може да не бъде отчетено и че помещението е проветряемо, поради наличието на прозорец и вентилационен отвор и в него, както и в санитарния възел, е имало течаща вода. Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката на ищеца, за да се приеме че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди. Наред с изложеното не може да бъде споделен и изводът на административния съд за унизителните и нечовешки санитарно-битови условия, отнасящи се до неефективността и неефикасността на осъществените дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Съгласно горепосочената справка според договор между ГД "ИН" и фирма "ДДД-1" ООД всеки втори месец, между 20-то и 30-то число се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация на територията на целия затвор и общежитията към него, като в периода, през който Стефанов е пребивавал на територията на затвора съгласно представени по делото 5 бр. протоколи за дезинфекция и дезинсекция в затвора, тези дейности са били извършени на 23.01.2018 г., 23.03.2018 г., 28.05.2018 г., 26.07.2018 г., 01.10.2018 г. Изводът на първоинстанционния съд и по този въпрос е необоснован. От една страна датите на тези протоколи способстват за установяването на една системност и редовност в осигуряването от страна на ответника на извършваните мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. От друга страна – по делото не са ангажирани доказателства за регистрирани медицински прегледи по причина ухапвания в посочения от Стефанов исков период. При тези данни, необоснован и неправилен е изводът на съда за бездействие на длъжностните лица на ответника, свързано с изпълняване на изискването за хуманно и неунизително отношение, обективирано в ненадлежно спазване на изискванията за благоприятни санитарно-битови условия. В заключение следва да бъде посочено, че Стефанов не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, от което да произтичат подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на условията в Затвора в гр. София не обосновава извод, че те са сурови, унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на лишения от свобода. Поради това касационната инстанция намира, че решението в осъдителната част е неправилно и следва да се отмени, ведно с осъждането за заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370, 00 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло. По същите съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно в частта, в която е отхвърлен предявения от И. Стефанов иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 2 000, 00 лева до пълния претендиран размер от 44 000, 00 лева. С оглед изхода на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за касационна инстанция следва да се присъди сума в размер на 12, 50 лева за държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като производството по делото е водено по специалния по чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,