Решение № 6311 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2018 г.

Решение № 6311 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Темелкова, против решение № 292 от 14.03.2018 г., постановено от Административен съд – София област, по адм. д. № 977/2017 г. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6" Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 6). Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Църковно настоятелство към църква "Света Петка", гр. Своге, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Белчева, която с писмена молба и с писмена защита пледира за отхвърлянето й. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че съдът не е обсъдил внимателно и в цялост доказателствата от административната преписка и назначената съдебно-икономическа експертиза, както и че не е изложил мотиви, дали разходите, описани в т. 7 от заключението на експерта имат характер на "обикновена подмяна", което е от съществено значение при преценката на законосъобразността отказаното финансиране по раздел II, т. 5 и т. 6 от процесната заповед. Според участващия по делото прокурор при отмяната на административния акт без да са дадени указания относно констатираните нарушения по тълкуване и прилагане на материалния закон и които биха могли да доведат до различен резултат при произнасянето по претенциите посочени в раздел II т. 4-6 от административния акт, не изпълнява изискванията на чл. 173, ал. 2 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 292 от 14.03.2018 г. е отменена Заповед № 03-РД/759 от 29.03.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане на църква "Света Петка", гр. Своге по проект проект с ИД № 23/07/6/0.0.0112, с която надвишава одобрените разходи: по част "фасадни работи" на обща стойност 21 482, 52 лв.; по част "плътна масивна ограда" на обща стойност 19 939, 20 лв. и по част "ажурна ограда" на обща стойност 24 602, 40 лв. Със съдебното решение е отхвърлено оспорването в останалата му част - "други СМР" на обща стойност 69 490, 54 лв и по част "Строителен надзор" на обща стойност 13 476 лв.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона; осъден е ДФ "Земеделие"- гр. София да заплати на Църковно настоятелство към Църква "Света Петка", гр. Своге, разноски по делото в размер на 510 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София област е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В мотивите на атакуваното съдебно решение е посочено, че според чл. 23, ал. 8 от Наредба № 6 списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, като по делото няма доказателства за съществуването на заповед, с която да е определен периода на прием, както и такива, доказващи публикуването на процесната заповед. Съдът е приел, че според чл. 23, ал. 9 и ал. 10 на приложимата наредба за всеки заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане е включен в списъка с референтните разходи, е следвало да се представи една независима оферта в оригинал, съответно ако разходът не е включен в списъка с референтните разходи кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, като никъде в оспорваната заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства, не става ясно коя от тези две хипотези за съпоставка е избрал административният орган. След анализ на приложимите процедурни правила, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е следвало да приложи нормата на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 6, според която при проекти, включващи разходи за строително-монтажни работи, в срок до 10 работни дни от подаване на заявлението за подпомагане длъжностни лица от РА задължително извършват посещението на място, което се извършва в присъствие на кандидата и се съставя нарочен протокол, който се връчва на кандидата, който може да направи писмено възражение и и да даде обяснения по направените констатации пред изпълнителния директор на РА в срок от 10 работни дни. Посочено е, че по делото липсват доказателства за извършването на тази задължителна проверка на място, което води до извод за нарушение на административнопроизводствените правила. Оттук АССО е извел заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил в частта, с която са отказани за финансиране разходи по част: "фасадни работи" на обща стойност 21 482, 52 лв.; по част: "плътна масивна ограда" на обща стойност 19 939, 20 лв. и по част "ажурна ограда" на обща стойност 24 602, 40 лв. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че със Заповед № 03-РД/759 от 29.03.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, чл. 34, ал. 1 от Наредба № 6, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е одобрил за финансиране 396 461. 01 лв, от цялата стойност на проекта 741 015. 24 лв. От заключението на назначена по делото експертиза се установява, че е извършена правилна оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по проекта, като е извършено сравнение между предложните по КСС цени в трите оферти и одобрените референтни разходи със Заповед № 03-РД/ 1167 от 7.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с изключение на заявената позиция "вертикална планировка без площадкови мрежи", които разходи още в КСС на заявителя са по-ниски от утвърдената референтна стойност. Обосновано съдът приема обаче, че процесната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване с експертиза, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорената заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу атакуваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на атакуваната заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени. В случая такива документи не са приложени нито към административната преписка, нито са представени в хода на първоинстанционното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 6 започването и приключването на приема на заявления за подпомагане се определя със заповед на министъра на земеделието и храните, а съобразно ал. 3 на същия член след вземане на решение за започване на приема на заявления за подпомагане се публикува съобщение най-малко 10 работни дни преди започването на приема на електронните страници на Министерството на земеделието и храните и РА и на общодостъпно място в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" и в областните дирекции "Земеделие". Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи според чл. 23, ал. 7 от Наредба № 6 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от страна на Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 23, ал. 8 от Наредба № 6, в която е регламентирано по императивен начин, че списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, т. е. те да са включени в одобрения списък по чл. 23, ал. 8 от Наредба № 6, но доказателства в този смисъл липсват по настоящото дело. Съдът правилно е приел също, че съгласно чл. 23, ал. 9 и ал. 10 на приложимата Наредба № 6 за всеки заявен за финансиране разход, по който към датата на подаване на заявлението за подпомагане е включен в списъка с референтните разходи е следвало да се представи една независима оферта в оригинал, съответно ако разходът не е включен в списъка с референтните разходи кандидатът представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, обаче никъде в процесната заповед, и в приложените в преписката писмени доказателства, не е ясно коя от тези две хипотези за съпоставка е избрал административният орган. В мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е установено, че издателят на процесния адм. акт не е изпълнил и императивното изискване на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 6, задължаващо ДФЗ при проекти, включващи разходи СМР, в срок до 10 работни дни от подаване на заявлението за подпомагане, длъжностни лица от РА задължително да извършат посещението на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи, като проверката е следвало да се извърши в присъствието на кандидата и да се състави протокол с резултатите, който да се връчи на заявителя. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски се оставя без уважение. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Относно претендирания размер касаторът е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, което съдът намира за основателно. Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид обстоятелството, че делото не е с материален интерес, настоящият съдебен състав счита, че касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените по делото разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. На основание на горното и на 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение: