Решение № 4486 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на РЕЯ ЕООД, подадена чрез адв. Стоянова, против Решение 2176/06.12.2024 г. постановено по адм. дело 81/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020, за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане с 01-2600/4721#15 от 28.12.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни доводи по съществото на спора. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна чрез юрк. Христова. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020, за кампания 2020 г. и за установяване на публично държавно вземане с 01-2600/4721#15 от 28.12.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който е прекратен по отношение на РЕЯ ЕООД агроекологичен ангажимент по мярка Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 и е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство , за кампания 2020 във връзка с подадени от дружеството заявления за подпомагане с УИН: 11/150616/46666, УИН: 11/210617/50666, УИН: 11/140618/53227 и УИН: 11/220519/54725 в размер на 20 090.58 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че РЕЯ ЕООД е било одобрено за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. по заявление с УИН 11/150616/46666 с петгодишен период на агроекологичен ангажимент по направление Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство , като за кампании 2016 г., 2018 г., 2019 г. му е изплатена сума общо в размер на 100 452.85 лв. За кампания 2020 г. дружеството е подало заявление за подпомагане с УИН 1117062057973, в което посочило съответните схеми и мерки за подпомагане, сред които и Мярка 10 Агроекология и климат . Установено е, че на 18.08.2021 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. и чл. 63, т. 1 във вр. чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. е издал Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от програмата за развитие на селските райони за кампания 2020 г. с изх. 01-2600/4721/18.08.2021 г. обжалван от дружеството по съдебен ред и отменен с Решение 130/27.06.2022 г. по административно дело 348/2021 г. на Административен съд Ловеч, потвърдено с Решение 4137/19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 7724/2022 г. Във връзка с Решение 4137/19.04.2023 г. на ВАС по адм. д. 7724/2022 г., V о., с писмо изх. 01-2600/4721#12/13.11.2023 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ дружеството е уведомено за откриване на производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ. В установения срок с молба с вх. 01-2600/4721#14 от 06.12.2023 г. дружеството РЕЯ ЕООД е изложило възражения по отношение на констатациите на органа. На 28.12.2023 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ издал процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане. Административният съд е приел е, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон, административният съд е обсъдил относимите разпоредби на ЗПЗП и Наредба 7 от 24.02.2015 г. Приел е за установено, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2020 дружеството е представило фактура за закупени семена от диня сорт Мраморна 17 от ЗП Н. А. Р., който е в списъка с лицaтa, които поддържат застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, както и фактура за закупени семена от тиква, сорт Пловдивска 48/4 от Агроленд Би ООД, което не е в този списък. При съобразяване с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредба 7/24.02.2015 г. и предвид представената фактура от лице, което не фигурира в списъка с лицaтa, които поддържат застрашените от изчезване местни сортове за 2020 г., съдът е приел, че правилно парцелите, заявени под код на култура 141060 /тикви/, сорт Пловдивска 48/4 не са одобрени по направлението и е одобрен само парцел 58308-662-2-10, находящ се в землището на [населено място] с код на културата 141070 /дини/, с площ 11,66 ха, заявен със сорт Мраморна 17 . С оглед на изложеното е приел, че, процентът на заявената площ през текущата кампания, спрямо размера на одобрената /референтната/ площ по направлението Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство е 29,17 %, както правилно е изчислил административният орган в таблица 1 от обжалвания акт. При тези изчисления, одобрената площ по процесното намаление се явява намалена с повече от 10%, доколкото одобрената такава се явява едва 29,17 %. Посочено е, че в конкретния случай от значение е разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 20, ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г., на която се е позовал органът, именно по силата на която когато одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 7 е намалена с повече от 10 на сто спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7, ДФЗ РА едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Прието е за неоснователно позоваването в жалбата на чл. 17, ал. 2, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г., тъй като разпоредбата визира непредставянето на документ по чл. 46, т. 5, б. а от Наредба 7/24.02.2015 г., какъвто е процесната фактура, което неизпълнение в конкретния случай не е налице и в акта не се излагат доводи за липсващ документ. В случая е представена фактура за 2020 г. по отношение на сорт тиква Пловдивска 48/4 , но същата не е отговаряла на нормативните изисквания, с оглед на което чрез изключването на заявените за нея парцели се е стигнало до намаляване на одобрената /референтна/ площ. Намалението на одобрената площ е с повече от 10 %, поради което и на това основание ангажиментът по мярка 10 е прекратен. В допълнение е посочено, че заключението на СТЕ по приложеното адм. д. 348/2021 г. по описа на АС - Ловеч има отношение към предходния административен акт този с който е прекратен агроекологичния ангажимент, а не към акта обект на настоящата съдебна проверка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като въз основа на изяснената фактическа обстановка е направил правни изводи, които са основани на събраните по делото писмени доказателства. Правилен и обоснован е направения извод, че оспорения акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването му. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. На първо място настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за нищожност на оспорения административен акт като противоречащ на Решение 130/27.06.2022 г. по административно дело 348/2021 г. на Административен съд Ловеч. Административният съд е изложил мотиви за неоснователност на твърденията на дружеството, като правилно е посочил, че съгласно потвърждаващото решение на ВАС, административният акт е отменен поради липса на мотиви. На следващо място, безспорно установено е, че за кампания 2020г. РЕЯ ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 1117062057973, в което е посочило съответните схеми и мерки за подпомагане, сред които е и Мярка 10 Агроекология и климат , като към същото е представило фактура за закупени семена от тиква, сорт Пловдивска 48/4 от Агроленд Би ОО, който не е в списъка с лицaтa, които поддържат застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба 7/2015г. за подпомагане по направлението по ал. 2 земеделският стопанин трябва да представи копие от фактура, че посевният и/или упадъчният материал за заявения местен сорт, застрашен от генетична ерозия, е закупен от лице, имащо право да сортоподдържа съответния сорт във връзка с чл.46, т. 5а. Изискването е фактурата да е издадена през същата година, за която се иска подпомагане. Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства - Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство и сортоподдържащите лица за 2020 г., за тиква сорт Пловдивска 48/4 не фигурира като сортоподдържащо лице Агроленд - Би ООД. В тази връзка правилно решаващият състав на административният съд е посочил, че предвид представената фактура от лице, което не е в горепосочения списък, парцелите, заявени под код на култура 141060 /тикви/, сорт Пловдивска 48/4 правилно не са били одобрени по направлението и е одобрен само парцел 58308-662-2-10, находящ се в землището на [населено място] с код на културата 141070 /дини/, с площ 11,66 ха, заявен със сорт Мраморна 17 . С оглед на изложеното, правилно административният съд е съобразил, че процентът на заявената площ през текущата кампания, спрямо размера на одобрената /референтната/ площ по направлението Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство е правилно изчислен в размер на 29,17 %, предвид което одобрената площ по процесното направление се явява намалена с повече от 10%. Настоящата инстанция споделя изводът на решаващия съд, че в случая е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че е налице намаляване на земеделските площи за подпомагане по мярка 10 с повече от 10%, което води до извод, че е налице неспазване на нормативно заложеното изискване и правилно е прекратен агроекологичния ангажимент. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Издадената на основание специалния закон Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в чл. 18, ал. 3 предвижда изрично, че ДФЗ-РА прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. Съгласно ал. 4 на чл. 18 от Наредбата, при прекратен агроекологичен ангажимент земеделският стопанин възстановява получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съгласно б. в 20 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на петата година (2020 г.), какъвто е настоящия случай, при поет ангажимент през 2016 г. В тази връзка следва да се посочи, че размерът на публичното държавно вземане на основание чл. 18, ал. 4, буква в от Наредба 7/24.02.2015 г. е правилно определен. Безспорно установено е от съда, че общата изплатена сума през годините, предхождащи прекратяването на ангажимента е в размер на 100 452.85 лв. Доколкото ангажиментът е прекратен за 2020 г., която се явява пета година, подлежащата на възстановяване сума правилно е определена в размер на 20 % от получената финансова помощ, а именно 20 090.58 лв. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение