Решение № 908 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 353/2009 г.

Решение № 908 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 353/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1359 от 15.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 327 от 27.11.2008 г. по в. гр. д. № 176/2006 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на М. С. А., В. Г. Г., Д. Д. Д. и Й. Д. Давидов. Ответниците Т. Т. Н. а и Р. И. Т. считат, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 23.06.2000 г. по гр. д. № 8421/1999 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от М. С. А. и Г. В. Г. /последният починал в хода на делото/ иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 92/97 г. Искът е основан на твърдението за липса на съгласие поради това, че подписите в пълномощно с рег. № 17584 от 07.05.1997 г. не са положени от посочените за упълномощители и продавачи М. А. и Г. г. Въззивният съд приел, че въпреки предоставената възможност, до приключване на устните състезания ищците не са представили твърдяното пълномощно с оглед евентуална преценка на неговата автентичност. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос съд дали начинът, по който въззивният съд е процедирал във връзка с доказателствените искания на ищците по представяне на пълномощното, е в съответствие с разрешението, дадено в т. 6 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, за неограничената възможност делото да се попълва с нови доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд. Съгласно разясненията в посочения тълкувателен акт пълното въззивно обжалване в процесуалната уредба, въведено с измененията на ГПК от 1952 г. (отм.) съгласно публикацията в ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., се характеризира с неограничена възможност делото да се попълва с нови доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд. Допустими в качеството на нови доказателства по смисъла на чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) пред въззивната инстанция са не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение. Прието е, че при ограничения служебен почин на съда и съответно засиленото състезателно начало в процеса, установяването на обективната истина може да се реализира предимно чрез активността на страните във фазата на попълване на делото с доказателства. В случая доказателствените усилия на ищците са били насочени към установяване на твърдението им, че подписите в пълномощното, въз основа на което съсобственицата им В. Г. Г. се е разпоредила и с притежаваната от тях част от съсобствения недвижим имот, не са положени от тях. За установяването му са поискали въззивният съд да назначи съдебно - графологическа експертиза /назначената от първоинстанционния съд е заличена поради невнасяне от ищците на определения депозит/, като за нуждите на експертизата да се изиска и приложи нотариалното дело. Поради изтекъл петгодишен срок за съхранение делото е било унищожено през 2003 г. /л. 89 от въззивното дело/. Според процесуалния представител на страната адвокат А. унищожено е и самото пълномощно, но копие от него се намира приложено по следствено дело № 922/1999 г. /стар № 262/1997 г./, пр. пр. № 7626/1997 г. /стар № 2695/1997 г./ по описа на С. районна прокуратура. Видно от поставения върху него печат "към вх. № 112 от 04.03.2008 г. ", издаденото съдебно удостоверение е представено в Столичната следствена служба, но страната не е успяла да се снабди с документа до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Искането за продължаване на срока за събиране на доказателства не е уважено. С оглед на изложеното следва да се приеме, че вследствие на допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.), постановеното решение е неправилно. Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по изясняване фактическата страна на спора, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.