Решение № 92 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2014 г.

Решение № 92 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6274/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Красимир Влахов Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. К. против Решение № 173 от 19.06.2014 г. по в. гр. д. № 400/14 г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 133 от 6.02.2014 г. по гр. д. № 267/13 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. К. срещу М. М. К. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 42, ал. 2 ЗЗД- за установяване несъществуване на правоотношение между страните, произтичащо от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г., сключен с Н.. акт № 79, том I, рег. № 1221, дело № 33/2006 г. на нотариус Д. Д. с рег. № 145 и район на действие РС- Велико Т., поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача М. Г. П., тъй като даденото му пълномощно за сключване на договора не го е овластило да продаде имота за определена продажна цена, както и да договори такава, вместо което е постановено уважаване на така предявения иск. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за установяване несъществуване на договорното правоотношение между страните бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба- М. М. К. оспорва същата, като моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. С Определение № 68/30.01.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречието му със задължителните указания, обективирани в т. 1 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК по въпроса, обуславя ли липса на представителна власт по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД непосочването на конкретно цена в пълномощното за сключване на договор за покупко-продажба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: За да формира решаващия си правен извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на продажбено правоотношение между страните, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2006 г. е недействителен поради липса на представителна власт на пълномощника, сключил договора от името на продавача, и липса на последващо потвърждаване от страна на последния. В тази връзка е съобразено, че според съдържанието на даденото в полза на М. Г. П. пълномощно, последният не е бил овластен да продаде собствения на ищеца имот било за определена продажна цена, било за договорена от него цена с купувача, и следователно пълномощното не обективира волята на упълномощителя за един от съществените елементи от фактическия състав на договора за покупко-продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД, поради което сделката е в състояние на висяща недействителност съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД и не е породила правни последици предвид липсата на извършено потвърждаване от лицето, от чието име е бил сключен договора без представителна власт. Това произнасяне на въззивния съд по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос се намира в противоречие със задължителните указания, обективирани в т. 1 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, според които за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи и по-конкретно цена, на която да се сключи договора за покупко-продажба. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗД. С оглед така дадените задължителни указания относно обуславящия изхода на спора въпрос, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Договорът за покупко-продажба между страните не е недействителен на релевираното от ищеца основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като от страна на продавача-ищец същият е бил сключен от пълномощник, разполагащ с представителна власт да определи цената по съгласие с купувача, след като пълномощното по никакъв начин не е ограничило свободата му на договаряне в това отношение. Мотивите за това разрешение са изложени подробно в ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение на Великотърновския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно и вместо него- постановено касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск бъде отхвърлен. Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на касатора не е заявена претенция за разноски- както в касационната жалба, така и в съдебно заседание, с оглед диспозитивното начало в процеса такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение