Решение № 7803 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2017 г.

ВАСПетчленен състав12.06.2018 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на М. П. М. от гр. Т. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 4155/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7803 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на М. П. М. от гр. Т. за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 4155/04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. № 547/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Моли влязлото в сила решение на да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. М. М. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът, Директорът на Дирекция " ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият чрез процесуалния си представител юриск. М. Найденова е депозирал писмен отговор на молбата за отмяна с подробно развити в него съображения за недопустимост, евентуално - неоснователност на искането за отмяна. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 538 от 29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 547/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., административният съд е отменил по жалба на М. М. Р. акт № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015 на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 229/17.07.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. в частта му, с която за периода от 01.01.2008 г. до 14.02.2011 г. са определени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 9 148.45 лв, вкл. съответните лихви; здравноосигурителни вноски общо в размер на 4 217.55 лв, вкл. съответните лихви и вноски за ДЗПИ- УПФ общо в размер на 3 330.15 лв, вкл. съответните лихви и е отхвърлил жалбата срещу същия ревизионен акт в останалата част. По касационни жалби, предявени от директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. и от М. М., всяка една от тях - насочена срещу съответната неблагоприятна за всеки от касаторите част от съдебното решение на ВТАС, е образувано адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение, приключило с окончателно Решение № 4155 от 04.04.2017 г., с което е оставено в сила решение № 538 от 29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 547/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. М. М. М. сочи в молбата си, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 5 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от представените в касационното производство писмени доказателства, както и от обстоятелството, че към молбата за отмяна не са представени нови такива, не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни решения на основание чл. 239, т. 5 от АПК. На първо място -писмените доказателства и документите, установяващи хронологично извършените от съдебния състав процесуални действия по адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение установяват, че твърдяната за подадена чрез куриерска фирма на 27.03.2017 г. от М. молба за отлагане на делото за друга дата с цел организиране на защитата му предвид внезапно заболяване, не е постъпила в деловодството на ВАС нито на датата на последното проведено съдебно заседание - 28.03.2017 г., нито преди датата на постановяване на съдебното решение по делото - 04.04.2017 г., а едва на 07.04.2017 г. - т. е. след приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение. Предвид обстоятелството, че за датата на съдебното заседание касаторът М. М. е бил редовно призован, както и с оглед факта, че към датата на приключване на съдебното дирене и към датата на постановяване на съдебното решение по делото молбата на М. по чл. 139 от АПК не е постъпила в съда, правилно ВАС е постановил съдебния си акт, без да отлага делото за друга дата, съответно - правилно, след обявяване на съдебното решение е приложил към дело допълнително постъпилите от М. молби с подобни оплаквания. На второ място - видно от приложеното към уточнителната молба на М. от 16.03.2016 г. пълномощно, същият е бил упълномощил валидно свои процесуални представители - адв. В. и Ц. А., които да го представляват по адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС -т. е. при липсата на валидно оттегляне на това пълномощно по делото, дори молбата на М. от 27.03.2017 г. за отлагането му за друга дата да беше постъпила по делото преди датата на с. з. на 28.03.2017 г., то и в този случай ВАС не би имал основание да отложи същото за друга дата, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК, наличието на внезапно препятствие следва да бъде установено не само по отношение на страната по делото, но, кумулативно, и по отношение нейните процесуални представители. На трето място - нито с молбите си от 07.04.2017, 13.04.2017 г., 18.05.2017 и 26.06.2017 г. по адм. д. № 1723/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение, нито към молбата си за отмяна, по повод която е образувано настоящото съдебно производство, М. М. е представил валидни доказателства за това, че не е могъл да се яви лично в съдебното заседание на 28.03.2017 г. поради препятствие, което не е могъл да отстрани. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 5 от АПК, искането на М. П. М. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

1