Решение № 2118 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2020 г.

Решение № 2118 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Баков от гр. София, чрез адв. А. Михайлов от САК срещу решение № 3018/17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13361/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 1040-21-553 от 05.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 23667 от 8.10.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че е неправилно заключението на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за настъпване на процесната трудова злополука, че показанията на разпитаните свидетели не са последователни, логични и не кореспондират с другите доказателства, както и че претърпяната от касатора злополука не е трудова. Твърди се, че възможността му за доказване факта на настъпилата трудова злополука е била доста ограничена и съдът не е съобразил показанията на св. Баков и св. Александров, а е обосновал изводите си само на документите, представени единствено от страна на работодателя. По изложените съображения се иска отмяна на процесното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което да се отмени решение № 1040-21-553 от 5.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 23667 от 8.10.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, ведно със законните последици. Претендират се и направените по делото разноски, представляващи внесена Д. Т. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София град, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Д. Петрова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Другият касационен ответник – "Булстрой груп" ЕООД, гр. София, действащ чрез управителя Г. Евтимов, оспорва касационната жалба, и излага съображения за правилност на атакуваният съдебен акт, като моли същия да бъде оставен в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № 1040-21-553 от 5.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане № 23667 от 8.10.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е признато за трудова злополука претърпяното от Баков здравословно увреждане /счупване на други части на подбедрицата, закрито/, станало на 18.05.2019 г. на строителен обект – гр. София, кв. "Кръстова вада", бул. "Черни връх", зад магазин БОРО. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. Касаторът Баков е работил на длъжност "общ работник" по трудов договор с "Булстрой груп" ЕООД, с място на работа - отдел Обекти, гр. София, на 4 часа непълно работно време. На 18.05.2019 г. преди обяд същият претърпява здравословно увреждане - счупване на други части на подбедрицата, закрито, което наложило оперативна интервенция, видно от приложената по делото епикриза от клиника по ортопедия и травматология при Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна"АД – София. По повод на тази злополука Баков бил в отпуск по болест поради временна неработоспособност от 18.05.2019 г. до 23.06.2019 г., от 24.06.2019 г. до 23.07.2019 г. и от 24.07.2019 г. до 22.08.2019 г. На 16.08.2019 г., на основание чл. 57, ал. 2 от КСО, пострадалият подал декларация за трудова злополука - вх. № 739/16.08.2019 г. в ТП на НОИ - София град, в която посочил че претърпяната от него трудова злополука е станала на 18.05.2019 г., на строителен обект - гр. София, кв. "Кръстова вада", бул. "Черни връх", зад магазин БОРО. На основание чл. 58, ал. 2 и заповед № 1015-21-202/29.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - София град е извършено разследване на злополуката (резултатите от което са обективирани в протокол № 64 от 26.09.2019 г.), при което е прието, че от извършения преглед на представените от пострадалото лице и от осигурителят документи, членовете на комисията са обективно възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението на Баков за станала с него злополука на 18.05.2019 г. в 09, 00 ч. на строителен обект - гр. София, кв. "Кръстова вада", бул. "Черни връх", зад магазин БОРО. Въз основа на установеното длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – София град издало процесното разпореждане № 23667 от 8.10.2019 г., с което станалата на 18.05.2019 г. с Н. Баков злополука не е приета за трудова, по съображения, че не може да се установи по безспорен начин твърдението на Баков за станала с него злополука на 18.05.2019 г. в 09, 00 ч. на строителен обект - гр. София, кв. "Кръстова вада", бул. "Черни връх", зад магазин БОРО. Разпореждането е обжалвано от пострадалият по административен ред, като при осъществения административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-21-553 от 5.11.2019 г. директорът на ТП на НОИ - София град отхвърлил жалбата срещу него, като приел, че не е установено по категоричен и безспорен начин, травматичното увреждане да е станало през време, във връзка или по повод на извършваната работа, или при извършване на всяка друга работа в интерес на предприятието, поради което обсъжданата злополука не е приета за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение, първоинстанционният съд приел, че то е законосъобразно, като издадено от оправомощен орган в рамките на материалната му компетентност, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По основният спорен между страните въпрос - за характера на злополуката, съдът обосновал тезата, че тя не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не са събрани безспорни доказателства за твърденията на Баков в обратната насока. По изложените съображения съдът отхвърлил жалбата му срещу решение № 1040-21-553 от 5.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София град като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които да обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При осъществения съдебен контрол АССГ (инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. При изготвянето на решението са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения от страна на жалбоподателя, като им е даден убедителен отрицателен отговор. В съответствие с чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, свидетелските показания са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото, като е взета предвид и е обсъдена възможната заинтересованост на свидетелите. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма и в съответствие с неговите цели, като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, аргументите за които изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция, която поради това и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест). Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на вътрешно или външно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. За да се квалифицира една злополука като "трудова" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, трябва да са настъпили кумулативно всички конститутивни признаци на това понятие, сред които е и наличието на функционалната зависимост между извършваната работа и внезапното увреждане. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи, че злополуката, станала на 18.05.2019 г. с Н. Баков, не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето не е настъпило при изпълнение на трудовата функция съобразно възложените с трудовия договор задължения на работника, което обуславя неналичие на функционална връзка като задължителен елемент на сложния фактически състав на легалното понятие за трудова злополука. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може безспорно да се изведе извода, че на посочената дата Баков е изпълнявал задълженията си като "общ работник" на обект на дружеството – работодател. 18.05.2019 г. е бил неработен ден (събота) и в този ден на обекта на дружеството работодател, находящ се в гр. София, кв. "Кръстова вада", бул. "Черни връх", зад магазин БОРО не са изпращани работници. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора, че първоинстанционния съд не е съобразил показанията на св. Баков и св. Александров, а е обосновал изводите си само на документите, представени единствено от страна на работодателя. Съдът е преценил показанията на свидетелите Баков и Александров /съответно брат и братовчед на касатора/, в съответствие с изискванията на чл. 172 от ГПК, като е направил и задълбочен анализ на установените от последните обстоятелства съпоставяйки ги с показанията на другите разпитани свидетели и събраните писмени доказателства. Изложените в тази насока мотиви напълно се споделят и от настоящата инстанция. До извода, че внезапното увреждане на здравето не е настъпило при изпълнение на трудовата функция, са достигнали и проведените, независимо една от друга три проверки на злополуката, извършени от съответни комисии, както следва: на осигурителя, по реда на чл. 58, ал. 2 от КСО и от Дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Заключенията и на трите проверки са в насока, че не са налице безспорни доказателства за твърденията на Баков. Предвид установеното, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – София град законосъобразно е отказало да определи като трудова злополука травматичното увреждане, причинило временната нетрудоспособност на Н. Баков, а директорът на ТП на НОИ – София град също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба - ТП на НОИ – София град за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,