Решение № 7121 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2011 г.

Решение № 7121 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Георгиев Наков от гр. Дупница срещу решение № 309 от 16.12.2010 г. по адм. дело № 320/2010 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3261/16.08.2010 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебния акт. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на обжалваната заповед съобразно процесуалните си задължения, вменени от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Правилно е прието, че липсват нарушения на дисциплинарната процедура, регламентирана от ЗМВР, ППЗМВР и Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, в т. ч. и на правото на защита на касатора, като е обсъдено всяко действие на дисциплинарнонаказващия орган от образуването на дисциплинарното производство до приключването му. Решението съответства и на материалния закон. Обосновано са възприети за доказани констатациите и изводите на органа, че извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение следва да бъде санкционирано с най-тежкото наказание "уволнение". Противозаконното отнемане на лекия автомобил, иззет като веществено доказателство и находящ се на охраняемия паркинг на самото РУП на МВР - Дупница, благоприятствано от допуснатите пропуски на служебната дисциплина от страна на Наков и улеснено от непълното изпълнение на задълженията му на оперативен дежурен през въпросната нощ, което е станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. Не следва да се възприемат доводите в касационната жалба, че след като полицай Наков е служител КАТ и не разполага с контролни функции, не могат да му бъдат вменени задължения, за чието неизпълнение незаконосъобразно се ангажира дисциплинарната му отговорност и по-конкретно - че не е упражнил контрол върху дежурния на пост № 1 на РУП - Дупница (който е следвало да охранява непрекъснато паркинга), в резултат на което е настъпил инцидентът с откраднатия автомобил. Жалбоподателят е оперативен дежурен и като такъв е длъжен да упражнява контрол за охраната на територията на управлението и осъществяването на пропускателния режим. Като е допуснал отклоняването на постовия полицай от мястото, където той е следвало да патрулира вместо да престоява в сградата на управлението, и то за продължителен период от време, Наков безспорно е допуснал грубо, макар и по непредпазливост нарушение на задълженията си. Следва да бъдат споделено и възражението на участващия по делото прокурор, че несъстоятелен е опитът на касатора да внуши на съда, че не притежава нужните знания и умения за изпълнение на възложените му задачи съгласно заеманата от него длъжност, защото не бил обучаван и инструктиран, не е запознат със съответните вътрешно-нормативни актове на министъра на вътрешните работи, регламентиращи неговата дейност, т. е. допуснатите пропуски са от незнание, което не може да му се вмени във вина. Това твърдение, освен че е невярно, защото се опровергава от обясненията на самия жалбоподател, то е и недопустимо по отношение на него самия като длъжностно лице и не облекчава, а утежнява положението му, защото предизвиква въпроса как при тези обстоятелства е приел повишението, както и отговорността да изпълнява възлаганите му задачи след преназначаването на длъжност в оперативно-дежурна част. Предвид изложените съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение