Решение № 15018 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2014 г.

Решение № 15018 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Светломир Николов Нешков, затвора Враца, против решение № 55/19.02.2014 г. по адм. д. № 489/2013 г. по описа на Административен съд - Враца. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска същото да бъде отменено и бъде уважен предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Оспорва жалбата и счита решението за правилно и законосъобразно. Събраните по делото доказателства не установяват фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника. В писмено становище по делото твърди, че не са налице правни норми, които да гарантират правото на ищеца да създаде потомство по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Неоснователно е твърдението му, че не е изпълнено разпореждането на зам. министъра на правосъдието за премахване на видео камерата за наблюдение при удължено свиждане. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Ищецът не е доказал нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Нито една от цитираните правни норми от ищеца не съдържа конкретно задължение за началника на Затвора - гр. Враца да извърши фактически действия, с които да съдейства на ищеца да изпълни неговото искане. Не е налице нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, неговото жилище и тайна на кореспонденцията. Постановеното решение е законосъобразно и не са налице касационни основания. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Враца е образувано по предявен иск от Светломир Николов Нешков, Затвора - Враца, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2010 г. до окончателното и изплащане. Претендираните неимуществени вреди се изразяват в тревоги, безпокойство, негативни изживявания, жестоко и нечовешко отношение, унизяване на човешкото достойнство, а пропуснатите ползи се изразяват в пропуснати възможности да се ползва от законоустановените права по време на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода да създаде дете със семейния си партньор и множество пропуснати възможности за положителни преживявания като любов, радост и щастие. Ищецът е обосновал, че неимуществените вреди и пропуснатите ползи се дължат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, конкретно на началника на затвора гр. Враца, който не е оказал съдействие на ищеца да се ползва от правото да създаде дете с дългогодишната си приятелка Валентина Стоева Петкова по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е установено по делото бездействие на началника на Затвора - гр. Враца по изпълнение на акт рег. № 4391/19.04.2012 г., издаден от директора на ГД "ИН", както и на акт рег. № 94-К-16/13.05.2013 г. на зам. министъра на правосъдието Д. Бонгалов, съдържащи указания до началника на Затвора - гр. Враца. Нито една от посочените от ищеца правни норми, от които той извежда субективното си право да създаде потомство по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, не съдържа конкретно задължение до началника на Затвора, да извърши фактически действия, с които да съдейства на ищеца за изпълнение на неговото искане. Още повече, че ищецът категорично е отказал да се възползва от възможността на "асистираната репродукция". Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът подробно е анализирал доказателствата по делото в съответствие с твърденията на ищеца и приложимите правни норми. Правилни са изводите на съда, че разпоредбите на чл. 2, т. 3 и чл. 15, т. 4 и т. 8 от ЗИНЗС не уреждат правата на лишените от свобода, нито задълженията на началника на затвора да им съдейства при осъществяване на претендираното от ищеца право - да създаде потомство със семейния си партньор по време на изтърпяване на наказанието в затвора. Съгласно чл. 15 ЗИНЗС началникът на затвора отговаря за спазването на законността в затвора и изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По делото е установено, че указанията, дадени от заместник министъра на правосъдието Д. Бонгалов до началника на Затвора - гр. Враца да бъде премахната камерата за наблюдение в стаята за удължено свиждане и това задължение е било изпълнено. Изпълнено е и указанието по писмо изх. № 4391/19.04.2012 г. на Главния директор на ГД "ИН" да бъде предоставена възможност за изкуствено осеменяване на приятелката му Валентина Петкова, но ищецът е отказал тази възможност. От това следва, че не е налице бездействие на началника на затвора да изпълни дадените му указания от горестоящите административни органи. Правата на лишените от свобода са уредени в чл. 75 и сл. от ЗИНЗС. Съгласно чл. 86 от закона, наред с правата на престой на открито, на кореспонденция, на получаване на средства, лишените от свобода имат и право на свиждания не по-малко от два пъти месечно. Освен това общо за всички лишени от свобода право, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 5-8 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на удължено свиждане за срок до 4 часа; свиждане с близките извън затвора, за срок до 12 часа; месечен домашен отпуск до две денонощия и на домашен отпуск до 5 денонощия, но това право не е абсолютно. То зависи от поведението на лишения от свобода и от преценката на поведението му от страна на началника на затвора при наличие на законовите основания: за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви. Данните по делото сочат, че ищецът е получил три награди с удължено свиждане - през 2010 г., 2011 г. и 2013 г. Законът не съдържа други разпоредби, уреждащи правото на лишените от свобода да създават потомство със семейния партньор по време на изтърпяване на наказанието. Неоснователно е твърдението на Нешков, че от това право той не е лишен с постановената от съда присъда и поради това то му се полага. Съгласно чл. 75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Претендираното от ищеца право, осъществено по начина, по който той иска, не е съвместимо с изпълнението на наказанието лишаване от свобода в затвор и при строг режим на изтърпяването му. Същото се отнася и до положителните емоции, от които той твърди, че е лишен по времето на престоя си в затвора. Ограниченията в житейските и емоционални преживявания са следствие на законоустановения режим на изтърпяване на наказанието в затвор, а не от бездействието на затворническата администрация в Затвора - гр. Враца. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,