Решение № 15850 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2012 г.

ВАСII отделение11.12.2012 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2120 от 21.04.2012 г. по адм. д. № 10707/2011 г. на Административен съд - София град. ОБЕЗСИЛВА решение № 2120 от 21.04.2012 г. по адм. д. № 10707/2011 г. на Административен съд - София град по отношение на Рубина Чернокомова и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15850 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8227/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Мирослава Динкова от гр. София, подадена от пълномощник и процесуален представител адв. Андреев срещу решение № 2120 от 21.04.2012 г. по адм. д. № 10707/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. С молба от 26.11.2012 г. е направено искане от касаторката са спиране на производството по делото, в случай, че не се уважи жалбата, до приключване на процедурата по узаконяване по подадена от нея молба-заявление от 26.11.2012 г. до главния архитект на район "Красно село", СО. Ответника началник на РДНСК-Югозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Рубина Чернокомова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-489/31.10.2011 г. на началника на РДНСК -Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат /да бъде възстановено жилищното предназначение/ незаконен строеж, съставляващ промяна предназначението в "Амбулатория за специализирана медицинска помощ ИПСМИ-стоматологична ортодонтия" на първия надземен етаж в жилищна сграда в УПИ Х-13,кв. 311-а, м. "Буката" по плана на гр. София с възложител Мирослава Динкова. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като Разрешение за строеж № 26/26.03.2001 г. е отменено с влязло в сила съдебно решение от 21.10.2008 г. по адм. д. № 1422/2005 г. по описа на СГС /допълнено с решение от 4.02.2009 г./, потвърдено от ВАС с решение № 4256/31.03.2010 г. по адм. д. № 15331/2009 г. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че строежа е извършен в нарушение на изискванията по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а обстоятелството, че е издадено Разрешение за ползване не валидира липсата на строителни книжа. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № КА-С4-1095-1А от 11.10.2011 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който строителните книжа са отменени с влязло в сила на 31.03.2010 г. съдебно решение, което е равносилно на липса на строителни книжа, т. е. към момента на издаване на процесната заповед е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден след 2001 г., поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Обстоятелството, че в деня на влизане в сила на ЗИДЗУТ /26.11.2012 г./, визиращ нов срок и режим за узаконяване е подадена молба за узаконяване на процесния обект се явява ирелевантно в настоящето производство, тъй като то е приключило на 20.11.2012 г., когато е даден ход по същество на делото. В тази връзка е недопустимо и направеното в писмена молба от 26.11.2012 г. искане са спиране на производството по делото до приключване на процедурата по узаконяване. Освен това висящността на административно производство по узаконяване не е основание за спиране на съдебното производство по смисъла на чл. 229, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституирана Рубина Чернокомова, подала сигнала до РДНСК. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Задвижилото производството пред РДНСК лице не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера. Предвид това, решението по отношение на Рубина Чернокомова следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1