Решение № 266 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 710/2009 г.

Решение № 266 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 710/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 16.01.2009 г. по гр. д. № 1873/2008 г., с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за легитимацията на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 1 ТР № 1/30.03.2012 ОСГК, ВКС по т. д. № 1/2010 г. надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че министърът на образованието сключва трудовите договор с директорите на училищата, но трудовото правоотношение възниква между директора и училището. По тази причина исковете срещу министъра са неоснователни, а искането за конституирането като страна по делото на учебно заведение след приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд е недопустимо. Правилно въззивният съд е приел, че трудово правоотношение е съществувало между директора и училището, но неправилно е приел, че предявените срещу министъра на образование искове са неоснователни. Предявените срещу ненадлежен ответник искове са недопустими. Също неправилно съдът е приел, че искането за конституиране като страна по делото на учебно заведение след приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд е недопустимо. Такова искане би било недопустимо, ако съдът в изпълнение на служебните си задължения да следи за надлежното конституиране на страните по делото беше оставил исковата молба без движение и беше дал указания до ищеца да вземе мерки за конституирането на работодателя като ответник по делото и тези указания не са изпълнени в установения срок. Видно от изложеното обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, който да връчи на ищеца указания да вземе мерки за конституирането на "П. г. по т. и м.", П. като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на посоченото лице с копие от всички представени писмени доказателства. При неизпълнение на указанията в посочения срок исковата молба с вх. № 48851/16.11.2007 г. подлежи на връщане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение