Решение № 3826 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез гл. юрк. Марчева, против решение 618/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 70/2023 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, с която е отменено по жалба на КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС ЕООД уведомително писмо с изх. 02-250/2600/4823 от 01.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 г. за кампания 2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие относно извършено прихващане с оторизираната сума в размер на 18 497,68 лева. Касаторът излага доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесното УП в оспорената част не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕО) 908/2014. Счита, че решението не е съобразено с изменението на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП от 01.01.2023 г. и наложените с процесното УП санкции, не са публично държавно вземане, а са административни санкции при свръхдеклариране на площи, съобразно приетото в чл. 19 на делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. Иска да се отмени решението и вместо това да се отхвърли жалбата на КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС ЕООД срещу цялото УП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС ЕООД, чрез адв. Стоянова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административният съд е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната форма, но е в противоречие с материалния закон, поради липса на предпоставките за прихващане по чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 (отм.), действащ към датата на издаване на административния акт). Решението е валидно, допустимо и правилно. С процесното УП изх. 02-250/2600/4823 от 01.12.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019 г., КЪМПАНИ ХОТЕЛС ДС ЕООД е информирано, че по подадено от него заявление /УИН/ 25/300419/09721 е оторизирана сума в общ размер на 18 497,68 лева, посочена в колона Оторизирани суми на таблица 1 от УП. Установената площ след проверка за базови и други изисквания (колона 8) и след проверка за изисквания за управление (колона 10) е 16,98 ха, която е равна на заявената площ за участие (колона 2). Санкционираната площ за неспазени изисквания за управление (колона 11) е 0 ха, установеното неспазване в текущата година на всички базови и изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи (колона 12) 0 ха, както и останалите колони от 13 до 22 досежно подлежащи на санкциониране площи са 0 ха. В таблица 2 Извършени плащания в колона Оторизирана сума фигурира 18 497,68 лв. и в колона Прихваната сума е посочено също 18 497,68 лева. В поясненията дадени към колона Прихваната сума от таблица 2 на УП е посочено, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. При тези фактически основания в оспорения административен акт, изводът на първоинстанционния съд, че не са установени цитираните в пояснението основания за извършеното прихващане по отношение на дружеството, са правилни. Представеното в първоинстанционното производство от ДФЗ становище с изх. 02-2600/7241 от 05.01.2023 г. и наложената за бъдещ период санкция с издаденото след процесния АА - УП изх. 01-2600/6990 от 05.12.2022 г., не са относими към процесното УП. Те не касаят предходни задължения на земеделския производител, които да подлежат на прихващане, а последващи, които евентуално ще се прихванат с УП за следващ период. Правилни са изводите на на АС - Варна, че с процесното УП е извършено прихващане с несъществуващи към момента на издаването му задължения, както и че в административния акт не са изложени конкретните фактически и правни основания за извършването на такова. Тази непълнота в мотивите съществено накърнява правото на защита на земеделския производител, който не е в състояние да разбере, за какво нарушение му се налага санкция чрез прихващане на оторизираната му за 2019 г. сума от 18 497,68 лв. за допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да бъде уведомен адресатът, за да се осигури правото на защита при оспорване на административния акт. Излагането на мотиви към УП едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. В този смисъл е напр. решение 6587 от 20.06.2023 г. по адм. дело 10157/2022 г., V отделение на Върховния административен съд. Изложеното не е в противоречие с цитираните от касатора разпоредби на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. Според тази разпоредба, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизпълнените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Освен това чл. 19, ал. 3 от същия регламент предвижда, че ако сумата на наложените по ал. 1 и ал. 2 санкции, не може да бъде прихваната изцяло в съответствие с правилата, определени от Комисията, въз основа на чл. 57, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013, през следващите три календарни години след календарната година на констатацията, неиздължената сума се анулира. Това води до извода, че при липса на неизплатени минали задължения във връзка със санкции за предходни периоди, оторизираната сума не може да бъде прихващана с оспореното УП. Действително съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон не спира тяхното изпълнение. Посочената разпоредба обаче е с процесуален характер и е приложима от 01.01.2023 г., а оспореното пред първата инстанция уведомително писмо е от 01.12.2022 г. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към 01.12.2022 г., когато е издадено УП, не е налице ликвидно и изискуемо вземане, с което ДФЗ да извърши прихващане с вземането на дружеството за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., което му е признато от ДФЗ към тази дата. Към този момент е издаден само акт за налагане на санкция за бъдещ период, който при действащото към този момент законодателство не е подлежал на предварително изпълнение и в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение. Следователно дори и по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК не е възможно да се приеме за основателно поддържаното в касационната жалба становище, че при издаване на отмененото от АС - Варна уведомително писмо са налице фактически и правни основания за извършване на прихващане. В този смисъл решение 2962/12.03.2024 г. по адм. дело 5035/2023 г., V отделение на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., които са съобразени с фактическата и правна сложност на казуса и материалния интерес по делото. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,