Решение № 13725 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Г., чрез пълномощника му адвокат Иванов , срещу Решение 1614 от 12.04.2024г., постановено по адм. дело 359/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта в която е бил отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, с цена на иска 26 000,00 лева с ответник ОД на МВР Хасково, заради незаконно ангажиране личността на ищеца в производство с акт от 10.03.2021г. за констатиране на дребно хулиганство по Указа за борба с дребното хулиганство, за което деяние ищецът бил оправдан с Решение по а.х.д. 110/2021г. на Районен съд Димитровград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2021г. В останалата част, касаеща претенция за обезщетение в размер на 1400,00 лева представляваща претърпени имуществени вреди по делото, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева по а.н.д. 110/2021г. на Районен съд Димитровград и 600,00 лева за представителство по в.н.а.д. 142/2021г. по описа на Окръжен съд Хасково, ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.03.2021г. решението на първоинстанционния съд не се обжалва и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени лаконични аргументи за това, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му в оспорената част поради наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за присъждане на обезвреда, като вместо него бъде постановвно друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният от него иск и бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Хасково взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната част. Представителят на Върховнать прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково в обжалваната му част се е развило по исковата молба на Г. Г. против ОД на МВР Хасково, с която на основание чл. 203, ал 1 АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психически и емоционален стрес от незаконното обвинение, повдигнато му с акт на служител на ответника за констатиране на дребно хулиганство, за което бил оправдан с влязло в сила решение на РС Димитровград. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото съдът е предоставил възможност да бъдат ангажирани доказателства, като са събрани гласни такива свидетелски показания водени от двете страни, както и съдебномедицинска експертиза, целяща да установи пряката причинноследствена връзка на влошеното му здравословно състояние с преживените събития. Приобщено е и относимото наказателно дело. Същите доказателствени средства правилно са били преценени като допустими и относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск в разглежданата част като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че от доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните издаването на самия акт по УБДХ, неговата отмяна със съдебен акт поради несъставомерност, както и настъпването на неимуществени вреди, засягащи емоционалното благосъстояние на ищеца предвид характера на акта и инициираното с него производство. Като спорен между страните се е развил въпросът за наличието на пряка причинноследствена връзка между повдигнатото обвинение по УБДХ, за което е бил оправдан и настъпилите неимуществени вреди. Съдът е достигнал до извод за липса на пряка причинноследствена връзка между увреждането и поведението на административния орган, като се е позовал на разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, според която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В конкретния случай, възприемайки влязлата в сила присъда за извършено от касатора престъпление по чл.270, ал.1 НК първоинстанционният съд е достигнал до извод, че единствено противоправните действия на касатора, инкриминирани и санкционирани на по-късен етап са дали повод за съставяне на акт, за констатиране на дребно хулиганство. Предвид изложеното, съдът е заключил, че единствено противоправното поведение на Г. е довело същия до негативните емоционални преживявания. Обратната позиция според първостепенния съд би била равнозначна на предоставяне на възможност за извличане на права и облаги от собственото си противоправно поведение. Решението е валидно, допустимо и правилно, макар с мотиви, отличаващи се частично от тези на първостепенния състав. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно въведените от ищеца доводи, на които се основава предявеният иск, както и констатираните обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства. Спрямо установените фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка по приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице първата и втората законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника - отменен акт, издаден от орган от структурите на ОД МВР Хаскйово и настъпил вредоносен резултат, но е останала недоказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, наличието на пряка причинна връзка на приетия за доказан емоционален дискомфорт с отменения акт. Още по силно основание за възприемане на този извод дава обстоятелството, че практически по същото време е било инициирано и се е провеждало и досъдебното производство за обвинението на Г. по чл.270, ал.1 НК. В тази връзка логично и житейски обосновано е изпитваните притеснения, обективирани в преживян психически и емоционален стрес да са свързани именно с тревижност на ищеца от развоя на наказателното производство и опасността същият да бъде осъден за престъпление, която опасност касаторът всъщност не избягва. На фона на тези притеснения, дискомфорт от една административна санкция обичайно или изобщо не съществува, или е толкова незначителен по продължителност и интензитет, че трудно може да бъде отграничен и конкретизиран, съответно остойностен. При твърдение в обратен смисъл в тежест на ищеца е било да установи и разграничи вредоносния резултат от двата източника на притеснения и тревоги, което той не е сторил и така е пропуснал да докаже пряката причинна връзка на конкретни негативни емоции с отменения административен акт. В този смисъл, с обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за липса на всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска, които настоящата инстанция споделя. Настоящият състав не споделя единствено изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотезата на освобождаване на органа от отговорност по реда на чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Същата е именована освобождаване от отговорност и е приложима единствено в ситуации на доказано наличие на всяка от трите кумулативни предпоставки, където обаче е налице и допълнителен елемент наличие на изключителна вина на пострадалия при причиняване на увреждането. Видно от горните изводи настоящата ситуация не попада в тази хипотеза, поради недоказаност на пряката причинна връзка на негативните емоционални преживявания на Г. с отменения административен акт, предвид наличието на друг, много по сериозно-въздействащ източник на тревоги и притеснения за ищеца, въздействащ му по същото време. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По делото не е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение.