Решение № 1237 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2007 г.

Решение № 1237 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5091/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ТПК "В", гр. П., срещу решението от 20.06.2007 г. по гр.д. № 74/2007 г. на Апелативен съд - Пловдив, с която е оставено в сила решение от 2.10.2006 г. по т.д. № 50/2005 г. на Пазарджишки окръжен съд в обжалваната част, с която е уважен предявения от "К" АД, гр. П., срещу ТПК "В", иск за заплащане увеличената стойност на недвижимия имот в резултат на извършени от него подобрения, както и искането за признаване право на задържане върху същия имот до изплащане на подобренията. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата "К" АД оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено по съображения в писмено възражение и защита. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е осъдена ТПК "В" да заплати на "К" АД сумата 511 934,45 лв. (след извършено прихващане с насрещно вземане за обезщетение за лишаване от ползването на имота в претендирания размер 60 465,55 лв. за периода 1.01.2000 г. - 15.11.2005 г.), представляваща увеличената стойност на застроения поземлен имот на кооперацията, находящ се в гр. П., в резултат на извършени от дружеството подобрения, като е признато право на задържане на дружеството върху посочения имот до изплащане на подобренията. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице добросъвестно владение от страна на дружеството, като предпоставка за обезщетението по чл. 72, ал. 1 от ЗС. Решението е неправилно. Съдът е сезиран от търговското дружество с евентуално обективно съединени искове за обезщетение за извършени подобрения в чужд имот в размер на увеличената стойност на имота: главен иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС, евентуален иск по чл. 74, ал. 2 от ЗС. Претендира се обезщетение за извършени от купувача по приватизационен договор от 1997 г. за продажба на 80% от капитала на "К" ЕАД в изпълнение на инвестиционната програма по договора, извършени след приватизационната продажба и след влизането на купувача в приватизираното дружество. Ответната кооперация е оспорвала качеството на ищеца на добросъвестен владелец като подобрител на имота й. С въззивно решение от 28.09.2004 г. по гр.д. № 1662/2003 г. на Пазарджишки окръжен съд е уважен предявения на 29.12.2000 г. от ТПК "В" срещу "К" АД ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС във връзка с § 1 от ЗР на ЗК (отм.) за признаване правото на собственост и предаване владението върху имот пл. № 900 в кв.190 по плана на гр. П., с площ от 1220 кв.м, ведно с построената в него масивна триетажна производствена сграда с площ от 378 кв.м Решението е оставено в сила с решение № 664 от 22.08.2005 г. по т.д. № 987/2004 г. на Върховния касационен съд, ТК, II отд. За да се уважи иска за собственост на кооперацията е прието, че е налице пряко по силата на закона - § 1 ДР на Закона за кооперациите (отм.) възстановяване правото на собственост на ТПК "В" върху имота. След като с влязло в сила съдебно решение между страните предявеният от кооперацията иск за собственост на недвижим имот е уважен, по съображения, че собствеността върху него е възстановена на кооперацията пряко по силата на закона - § 1 ДР на ЗК, този момент следва да се съобрази и в спора между същите страни за обезщетяване на извършените в имота подобрения от дружеството. Обстоятелството, че съдебната практика по прилагането на § 1 ДР на ЗК е обобщена с ТР № 6/2006 г., не може да преуреди даденото каузално тълкуване с влязлото в сила решение, поради което последното ще следва да бъде съобразено в отношенията между страните и по спора за обезщетението за подобренията в имота. Поради изложеното неправилно в обжалваното решение не е зачетено каузалното тълкуване по спора за собственост между страните, дадено с влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС, като неправилно е прието, че правото на собственост на кооперацията върху имота е възстановено след успешно преведения иск по чл. 108 от ЗС през 2005 г., вместо през 1991 г. Установено е, че след одържавяването на имота на кооперацията през 1971 г., същият е предоставен в оперативно управление през 1987 г. на Завод "С", гр. П., с правоприемник ДФ "К", която е преобразувана в "К" ЕООД - решение за преобразуване от 30.11.1993 г., като имотът е включен в капитала на дружеството, което през 1996 г. е преобразувано в "К" ЕАД, а с решение от 14.05.1997 г. - в "К" АД. Последното преобразуване е в резултат на промяна в собствеността на капитала на дружеството, след приватизационна продажба на 80% от капитала на дружеството с договор от 5.11.1996 г. и след вливане на дружеството-купувач "К" АД в приватизираното дружество, което вливане е вписано с решение от 24.06.1998 г. Собственици на останалите 20% от капитала на дружеството, съгласно договор от 6.05.1997 г., са правоимащи по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП (отм.). С молба вх. № 39-00-75/09.12.1992 г. кооперацията е уведомила Министерство на промишлеността за реституционните си претенции върху имота, а министерството от своя страна с писмо изх. № 91-00-89/31.03.1993 г. е уведомило ДФ "К" за това, вкл. с конкретни указания във връзка с тези искания. Въззивният съд неправилно не е съобразил тези данни, сочещи на основателност на доводите на кооперацията, че с представените писмени доказателства презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗЗД е оборена. Не е налице вторият елемент на добросъвестното владение, който има субективен характер и се състои в незнание от страна на владелеца на определени обстоятелства, свързани с правното основание. Правното основание - договорът за приватизационна продажба на 80% от капитала на дружеството е действително, то е годно да прехвърли собственост, но има недостатък - праводателят по придобивното основание не е собственик на имота, който недостатък пречи да се придобие собствеността. Знанието на владелеца за този недостатък на придобивното основание е установено с представените писмени доказателства, с които е оборена презумпцията за добросъвестност. С оглед изложеното неправилно е прието от въззивния съд, че при извършване на подобренията след приватизацията и вливането в приватизираното дружество ищецът е подобрявал имота като добросъвестен владелец. Поради това неправилно е прието, че дружеството има право на увеличената стойност на вещта за подобренията, които е направил върху нея на основание чл. 72 от ЗЗД и право на задържане на вещта на основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и предявеният главен иск с правно основание чл. 72 от ЗЗД се отхвърли като неоснователен, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в частта по евентуалния иск за присъждане на увеличената стойност на имота с извършени подобрения в реституирания на кооперацията имот като извършени със знанието на собственика и без противопоставянето му - на основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, възражението за прихващане и искането за задържане на имота. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение