Решение № 3187 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2009 г.

Решение № 3187 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия срещу решение № 54 от 21.05.2009 г. по адм. д. № 1282/2008 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 19-ти състав, с доводи че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата против нейно решение № 18 от 25.10.2007 г. Ответницата Мария Георгиева Инджова от гр. Бургас оспорва касационната жалба, моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и й се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да отхвърли оспорването на административния акт. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 8, ал. 4 и чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, е отменено решение № 18 от 25.10.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта, с която е установена и обявена принадлежността на Мария Георгиева Инджова към органите по чл. 1 от Закона. Прието е, че оспорването е основателно, тъй като представените доказателства по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА не свидетелствуват за реално извършвана дейност на секретен сътрудник, а това сочи на материална незаконосъобразност, изразяваща се в противоречие на административния акт с разпоредбата на чл. 24 от Закона. За да постанови този резултат, съдът е извършил неправилно тълкуване на посочените законови разпоредби и изводите му са необосновани и незаконосъобразни. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно - охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Съгласно чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като агент, за какъвто е обявена ответницата, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. Видно от релевантната нормативна уредба, обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Според приложимата за конкретния случай разпоредба на чл. 25, т. 3 от закона, установяването на дейност като секретен сътрудник /агент/ се извършва на базата на следните документи, съдържащи се в информационните фондове: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител; наличие на данни за лицето в справочните масиви /регистрационни дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване или други информационни носители. Анализът на цитираната императивна разпоредба сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е тях, в случая - данни за лицето в справочните масиви и документи от ръководилия го служител, е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Изброените в решението на комисията документи, обосноваващи издаването му, са безспорно от кръга на посочените в чл. 25, т. 3 на закона, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Следва да се отбележи, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е и сторила. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд е направил необосновано заключение, че решението на комисията е материално незаконосъобразно и несъответно на целта на закона. Като е приел, че административният орган незаконосъобразно е установил и обявил принадлежността на Мария Георгиева Инджова към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон. Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение на Административен съд София-град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С решение № 18 от 25.10.2007 г. за Мария Георгиева Инджова, като лице по чл. 3, т. 18 е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона в качество на секретен сътрудник. Принадлежността е установена въз основа на данни за лицето в справочните масиви - картон обр. 4, рег. дневник, протокол с предложение за унищожаване 1891/13.04.1990 г., доклад на МВР RB202009 - 001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 г. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Жалбата на Мария Георгиева Инджова против решение № 18 от 25.10.2007 г. на Комисията по чл. 4 от Закона е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение