Решение № 9251 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2011 г.

Решение № 9251 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12607/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Анна Желева Начева от гр. Варна против Решение № 1868 от 18.07.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 3752 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000013427/24.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 773/13.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се: в необоснован извод за наличие на облагаем оборот за последните 12 месеца към 31.08.2009 г. над 50 000 лв., както и че доходът от продажбата на имота в Свети Влас не е оказал влияние върху облагаемия оборот за м. 08.2009 г.; без основание е приета неприложимост на разпоредбите на чл. 45, ал. 1 вр. ал. 5, т. 1 ЗДДС относно продажбите на апартаменти на ул. "Шести септември" № 28 в гр. Варна. В акта за регистрация липсвали и мотиви. Неправилно било прието, че жалбоподателката е достигнала облагаемия оборот с продажбата на две жилища в гр. Варна, което не представлявало независима икономическа дейност. Не бил съобразен и чл. 13, ал. 1, б. "а" ЗДДФЛ, съгласно който доходът от първата продажба е необлагаем. Приетата по делото експертиза доказвала достигането на оборота едва към 31.05.2010 г., когато самата жалбоподателка е подала заявление за регистрация Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: При проверката, предхождаща издаването на процесния акт за задължителна регистрация по ЗДДС, е установено, че жалбоподателката е следвало да подаде заявление за регистрация по този закон най-късно до 14.09.2009 г., защото в м. 08.2009 г. е изпълнила изискването за оборот от последните 12 месеца, превишаващ сумата 50 000 лв. при извършване на независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби и отдаване под наем на недвижими имоти. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че жалбоподателката е физическо лице, без регистрация по Търговския закон, в брак с Жулиан Георгиев Начев, като семейството закупува, продава и отдава под наем недвижими имоти. Установено е, включително и с неоспорено заключение на вещо лице, че на 18.06 и 5.08.2009 г. съпрузите продават два апартамента в груб строеж на ул. "Шести септември" № 28 в гр. Варна, като половината от дохода от тези продажби надвишава 50 000 лв. Продажбата на нови сгради или части от тях е облагаема доставка - чл. 45, ал. 5, т. 4 ЗДДС, а продадените през м. 06.2009 г. два апартамента в груб строеж са именно такива. Понятието "независима икономическа дейност" е легално дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". От граматичното и систематично тълкуване на цитирания текст на закона следва да се приеме, както е приел за случая и първоинстанционният съд, че независима икономическа дейност е освен посочената дейност в първата хипотеза, и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Докато в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, във втория случай - критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност. Предвид гореизложеното, в случай, че осъществяваната от лицето дейност може да се определи като независима икономическа дейност по реда на чл. 3 от ЗДДС, то същото се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона. При достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "Облагаемият оборот" е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47". "Облагаема доставка" пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго". Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че за 12 - месечния период преди 31.08.2009 г., Анна Начева, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнала облагаем оборот над 50 000 лв. в резултат на извършваната от нея независима икономическа дейност и следователно за нея са налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че продажбата на имота в гр. Свети Влас не влияе на посочения извод, тъй като тя е станала след достигането на посочения оборот, така че касационните оплаквания в тази връзка са неотносими. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ и не следва да се включва към облагаемия оборот средствата получени от продажбата на ап. 11, находящ се на ул. "Шести септември" № 28, гр. Варна. Съгласно чл. 13, ал. 1, б. А от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а/ един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. Определението на "недвижим жилищен имот" е посочено в § 1, т. 51 от ДР на ЗДДФЛ - това е недвижим имот, който в момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. В тази връзка разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДФЛ е приложима само за недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Следователно разпоредбата не може да намери приложение за доходи от продажба или замяна на жилищна сграда, завършена на етап "груб строеж", тъй като на този етап сградата не може да бъде ползвана по предназначение. Отделно от това, правилно първоинстанционният съд е приел, че необлагаемостта на дохода от продажбата по ЗДДФЛ не влияе на правилата по ЗДДС. Оплакването за несъобразяване на експертното заключение е неоснователно, тъй като в него без основание е изключен оборотът от продажбата от 18.06.2009 г. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение