Решение № 15 от 22.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1140/2021 г.

ВКСIII наказателно отделение22.03.2022 г.докладчик т Антоанета Данова

Диспозитив

ИЗМЕНЯВА решение № 137 от 17.11.2021 г., постановено по внохд № 307/2021 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, в която предявения срещу подсъдимия Б. Й. Б. от К. М. Д. граждански иск за неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 14.12.2020 г. до окончателното изпращане на сумата, като вместо това: ОСЪЖДА подсъдимият Б. Й. Б. да заплати на К. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. М. Д. в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 320 лв. д. т. върху уважената част на граждански иск. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 15 от 22.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 1140/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частния обвинител и граждански ищец К. М. Д., чрез повереника й адв. Б., срещу решение № 137 от 17.11.2021 г., постановено по внохд № 307/2021 г. на Великотърновски апелативен съд. С касационната жалба се обжалва въззивното решение в гражданско-отхвърлителната му част, като се твърди, че то е несправедливо. Излагат се подробни съображения за това, че между гражданския ищец и починалия й от ПТП-то брат са съществували отношения на дълбока привързаност, че освен брат си К. Д. не е имала други близки, че двамата са разчитали един на друг за всякаква помощ и подкрепа, както и че в определен период от време са живеели заедно. Моли се да бъде отменен съдебния акт на въззивната инстанция в обжалваната част и потвърдена първоинстанционната присъда. В съдебното заседание пред ВКС, гражданският ищец и частен обвинител К. Д. и нейният повереник адв. Б., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по депозираната от тях касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в показанията на св. П. се съдържа обща информация за поддържаните отношения между гражданската ищца и нейния починал брат, които са традиционни и не предполагат изключително силна връзка и зависимост едни от друг, поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на АС- гр. Велико Търново –в сила. Защитникът на подсъдимия Б. Й. Б. - адв. К. счита касационната жалба за неоснователна, тъй като единствения разпитан по делото свидетел във връзка с гражданската претенция не е установил изключително близки отношения между починалия брат и сестрата, която нито веднъж не го е посетила в селото, където той е живеел и не е полагала грижи за него. Моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено в атакуваната част, а на подсъдимия да бъдат присъдени направените разноски по отношение на гражданския иск. В последната си дума подсъдимият Б. Б. моли касационната жалба да не бъде уважавана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 9 от 13.07.2021 г., постановена по нохд № 193/2021 г., Ловешки окръжен съд е признал подсъдимия Б. Й. Б. за виновен в това, че на 14.12.2020 г., в [населено място], на кръстовището на ул. "улица" и [улица], при управление на л. а. "марка" с рег. [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Д., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а ал. 1 б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1 б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а ал. 1 от НК редуцирал на една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 г от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимият Б. Б. е осъден да заплати на К. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Д. Д. в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 14.12.2020 г. до окончателното изплащане, като гражданският иск е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По въззивна жалба на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд № 307/2021 г., приключило с решение № 137 от 17.11.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена като в гражданско осъдителната й част е отменена и предявеният от К. Д. граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение за неимуществени вреди отхвърлен като неоснователен. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, в наказателния процес към кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък освен тези, изброени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, са включени още братята и сестрите на починалия и неговите възходящи и низходящи от втора степен. Както правилно е отбелязал апелативния съд, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смърт на посочената категория лица е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия вредите и починалия, както и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания. Интерпретацията на доказателствата, събрани с цел изясняване на действителните отношения между гражданската ищца и починалия й брат, направена от апелативната инстанция, не се споделя от настоящия касационен състав. Наред с това, контролираният съд е пропуснал да обсъди и някои безспорно установени факти, имащи също отношение към посочения въпрос. Така, не е било взето предвид, че починалият Д. Д. е бил на 75 години, а неговата сестра- граждански ищец на 73 години, като последната е била вдовица и не е имала други близки, освен брат си. От доказателствата по делото е видно, че Д. Д. е бил разведен и макар да е имал две дъщери, отношенията му с тях са били изключително спорадични и непълноценни, като постоянен контакт е поддържал именно със сестра си. Това обстоятелство се установява и от показанията на неговата дъщеря Т. М., която пред разследващия орган е заявила, че баща й постоянно се е виждал с леля й К.. От тези факти се налага извод, че братът и сестрата, които са били възрастни хора, са били изключително самотни, като двамата не са имали други близки, на които да разчитат и които да им оказват емоционална и материална подкрепа. От показанията на св. П. се установява, че в предходен период от време пострадалият е живял в дома на сестра си, което също сочи на проявена грижа и помощ от нейна страна, независимо, че тогава тя е имала семейство. Приемането на брат си да живее в дома й категорично показва привързаност и желание да се окаже подкрепа в труден за него момент. Освен това, от информацията съобщена от свидетелката се установява, че тя живее в един и същи блок с К. Д. от 1991 г., многократно е виждала пострадалия да посещава гражданската ищца, че двамата много са се уважавали и разчитали един на друг. С оглед на тези данни, ВКС приема, че между гражданския ищец и починалия е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, почиваща на взаимно уважение, разбирателство, доверие и подкрепа, заради които Д. е търпяла интензивни и продължителни морални страдания от внезапната загуба на брат си. Конкретните житейски обстоятелства са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, която оправдава получаването на обезщетение за неимуществени вреди от преживелия родственик. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че гражданската претенция следва да бъде уважена. Размерът който следва да бъде присъден е 8 000 лв., като при определянето му настоящият състав от една страна отчете действителния обем на претърпените страдания от гражданската ищца, а от друга - съпричиняването на вредоносния резултат, осъществено от Д. М.. ВКС констатира, че първостепенния съд е пропуснал да възложи в тежест на подсъдимия заплащането на д. т. върху уважената част на гражданския иск. По тази причина и въззивната инстанция, отхвърляйки иска, не е взела отношение по този въпрос. Тъй като настоящият касационен състав прие, че следва да се уважи гражданската претенция в размер на 8000 лв., намери, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и д. т. в размер на 320 лв. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1