Решение № 7502 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2010 г.

Решение № 7502 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Георгиев Тричков, чрез пълномощника му адв. Николай Ангелов, срещу решение № 67 от 10 декември 2009 г., постановено по адм. д. № 370/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-524/19 ноември 2004 г. на началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на ДНСК - София, чрез юрк. Диляна Тодорова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Другият ответник - Кольо Тонев Именов, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Пловдивския окръжен съд Владимир Георгиев Тричков е оспорил заповед № РД-14-524/19 ноември 2004 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Плътна ограда" с височина 1.40 м над терена в УПИ ХIII-527, изградена от Владимир Тричков върху подпорен зид по регулационната граница между УПИ ХIII-527 и УПИ ХI-527, кв. 49 по плана на с. Марково, община "Родопи" - гр. Пловдив. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената против нея жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на вещите лица. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е изграждането на плътна ограда с посочените в заповедта на началника на ДНСК - София параметри, както и това, че за изграждането й не са издавани строителни книжа. С мотивиран отказ № 3/18 март 2003 г. главният архитект на община "Родопи" - гр. Пловдив е отказал издаването на акт за узаконяване на оградата. Този отказ на главния архитект не е обжалван и е влязъл в сила. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване, е законосъобразен. Разпоредбата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИДЗУТ сочи, че строежите, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 от ЗУТ, по който ред е издадена и оспорената заповед. Изложените в касационната жалба доводи относно правилността на издадения отказ за узаконяване и правната му природа са неотносими. Въпросът относно възможността на узаконяване на незаконния строеж е приключил с влизането в сила на издадения отказ. Последният е административен акт, с влизането в сила на който се пораждат последиците на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Изложеното от касатора относно характера на отказа като част от процедурата по издаване на заповед за премахване на незаконно строителство по принцип е правилно, но само в случаите, когато във връзка с открита процедура по премахване на незаконен строеж началникът на РДНСК изисква становище от главния архитект относно възможността на узаконяване на строежа (до отмяната на института, обн., ДВ, бр. 65/2003 г.). В случая обаче това не е така. Отказът на главния архитект е издаден във връзка с направено искане на касатора и носи белезите на индивидуален административен акт. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба пороци обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,