Решение № 15339 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2014 г.

Решение № 15339 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 3258/19.12.2013 г. по адм. д. № 3790/2013 г. на Варненския административен съд, с което е отменен мълчалив отказ на ТД на НАП - Варна по искане за прихващане и възстановяване № 34928/7.06.2013 г. като неправилно. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Деметра-Атанас Нейков", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил мълчалив отказ на ТД на НАП - Варна по искане за прихващане и възстановяване № 34928/7.06.2013 г. на ЕТ "Деметра-Атанас Нейков", с който е отказано възстановяване на 4080,05 лв разноски с лихви от датата на постановяване на съдебното решение на основание чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК. Съдът е приел, че поисканите разноски са определени с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 3480/2010 г. на АС - Варна и законосъобразно е приел, че за тях е приложим чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, в който изрично е предвидено, че органът по приходите в 30-дневен срок от предявяване на искането пред него по влязъл в сила съдебен акт следва да възстанови или прихване посочената сума с дължимата лихва по ал. 6, представляваща според т. 3 направени разноски. Съдът е законосъобразно е отхвърлил довода на касатора, че следва да се приложи чл. 519, ал. 2 ГПК. В ДОПК има специална уредба на процесната хипотеза в чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК и не са налице условия по § 2 ДОПК за приложение на чл. 519, ал. 2 ГПК. Правилен е изводът на съда, че органът по приходите следва да се произнесе по искането по предвидения в ДОПК ред. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,