Решение № 3270 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7989/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали срещу Решение 264 от 11.08.2023 г., постановено по адм. дело 221/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на разноски. В допълнително становище се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът М. Мехмед, чрез адвокат Д. Исмаил, в писмен отговор и допълнителна молба оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-08-142 от 01.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М. Мехмед против Разпореждане 2113-08-2360#7 от 07.04.2023 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: М. Мехмед е подала в ТП на НОИ Кърджали заявление с вх.2113-08-2360 от 14.12.2022 г., с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО. Към заявлението са били приложени удостоверителни документи. С Разпореждане 2113-08-2360#7 от 07.04.2023 г. на ръководителя по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кърджали е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да постанови този резултат, пенсионният орган е изложил доводи, че М. Мехмед не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от III-та категория труд - 16 г., 07 м. и 09 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 08 м. и 13 дни, като е посочено, че към датата на подаване на заявлението 14.12.2022 г, жалбоподателката е имала навършена възраст [заличен текст]. При наличието на тези данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление, преценката за правото на пенсия е направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като в мотивите към разпореждането е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл. 68, ал. 2 от КСО (36 години и 02 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 14.01.1978 г. до 17.05.1978 г., от 01.01.1985 г. до 10.07.1986 г. и от 01.01.1991 г. до 15.01.1991 г., на основание чл. 9, ал. 7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на деца като неработеща майка, с календарна продължителност 01 година, 10 месеца и 26 дни. В мотивите е прието, че периодът на майчинство, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. С тези мотиви, от страна на пенсионния орган е прието, че М. Мехмед няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което и на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането, с което е постановен отказът е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който е възприел доводите на пенсионния орган и е отхвърлил жалбата с цитираното Решение 2153-08-142 от 01.06.2023 г., което е предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, като съдът е тълкувал хипотезата на действителен осигурителен стаж в случаите на ползване на отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО (в относимата редакция, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), понятието действителен стаж , като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, е времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 02.08.1974 г. до 02.08.1975 г., поради което, на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, към това време е действала Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени- майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. При съвременната правна уредба, в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите, в които М. Мехмед е била неработеща майка като действителен осигурителен стаж от трета категория, при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Върховният административен съд вече многократно се е произнасял по сходни правни казуси, включително и такива на ТП на НОИ Кърджали. В тази насока практиката на съда е трайна и непротиворечива. Разпоредбата на §1, т. 12 от ДР на КСО, която съдържа дефиницията на действителен стаж включва в хипотезата си и периодите на майчинството. Такава е била уредбата преди 2000 г., такава е тълкуването и след 2000 г., поради което материалната предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО е налице и е следвало да бъде отпусната. С оглед изложеното, като е отменил административния акт и е върнал административната преписка за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В тази насока, настоящият състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно по следните съображения: С направеното възражение се иска съдът да редуцира адвокатското възнаграждение на ответника до предвидения минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е бланкетно и немотивирано. Освен това, цитираната разпоредба предвижда минимален размер на възнаграждението да е 500 лева, а заплатената сума по представения договор за правна защита и съдействие е точно толкова. Ето защо, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на М. Мехмед сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,