Решение № 8082 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2121/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М. К., чрез адвокат С. Илиев, против решение 2254/11.12.2023 г., постановено по адм. дело 1371/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба, подадена против Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД и Агенция за социално подпомагане гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, причинени в резултат от незачитане на правните последици от административен акт Експертно решение 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че съдът не е отчел правилно фактическата обстановка по делото, като неправилно се е позовал на приетата по делото експертиза. Иска отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на иска. А. М. К. е подал и частна жалба против решението, в частта, с която е върната исковата му молба за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва, и неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, причинени в резултат от незаконосъобразен административен акт Експертно решение 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, като недопустима, и производството по делото в тази част е прекратено. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, поради което е поискана отмяната на съдебното решение в тази му част и уважаване на иска. Ответната страна - Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД /УМБАЛ Пловдив АД/ чрез адвокат Е. Ангелова, с писмено становище оспорва касационната и частната жалба и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане гр. София /АСП/, чрез юрисконсулт В. Руменова, с писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалба и моли за тяхното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на частната и касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалба са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ АС Пловдив в една част е върнал като недопустима исковата молба на А. М. К., подадена против УМБАЛ Пловдив АД и АСП, с искане за присъждане на обезщетение както на имуществени вреди в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва, съставляващо пропуснати ползи за срок от 10 години лишаване от право на полагане на труд и трудово възнаграждение и пенсия, отказ за предоставяне на помощни средства за инвалиди, средства за лечение и други социални добавки за социална интеграция, така и на неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достойнството, подлагане на дискриминация, в резултат от незаконосъобразен административен акт Експертно решение (ЕР) 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, и производството по делото е прекратено. С останалата част от решението исковата молба на К., насочена против УМБАЛ Пловдив АД и АСП, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достойнството, подлагане на дискриминация, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт Експертно решение (ЕР) 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решението А. К. е осъден да заплати на УМБАЛ Пловдив АД сума в размер на 13 980 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, и на Административен съд - Пловдив, сума в размер на 350 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице. За да прекрати в една част производството по исковата молба на А. К., административният съд приел, че актът, от който се твърди, че са понесени както имуществените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва Експертно решение 0689 от 05.02.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, не е отменен по съответния ред. Посочено е, че с определение 1066/13.07.2021 г., постановено по делото на АС - Пловдив, производството относно оспорването на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 0689/05.02.2019 г. от страна на К. е прекратено и е изпратено по подведомственост на Националната експертна лекарска комисия гр. София за произнасяне. С писмо от Национална експертна лекарска комисия първоинстанционният съд е уведомен, че производството пред НЕЛК по обжалване на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 0689/05.02.2019 г. от страна на А. М. К. е приключило с Акт за прекратяване на административно производство с изх. I 6834/18.10.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести. Производството е прекратено, поради просрочие на жалбата против решението на ТЕЛК. Въз основа на горепосоченото, съдът приел, че Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 0689/05.02.2019 г. не е отменено като незаконосъобразно по съответния ред. Същото е влязло в законна сила и като такова поражда правни последици, поради което не е налице предвидената процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така в тази част исковата молба е върната на подателя, а производството по делото е прекратено. С останалата част от решението АС - Пловдив е отхвърлил иска на К. в частта, насочена против УМБАЛ Пловдив АД и АСП, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достойнството, подлагане на дискриминация, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт Експертно решение (ЕР) 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, като неоснователна и недоказана, като приел, че не са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответниците. Посочено е, че правните последици от Експертно решение (ЕР) 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД, което представлява стабилен административен акт, следва да бъдат зачитани, включително и от АСП, но в случая се касае за правни последици от изпълнението на влязъл в сила административен акт, които представляват правни (обективирани в административни актове), а не фактически действия и/или бездействия. Следователно, липсва основание за ангажиране на отговорността на УМБАЛ Пловдив АД и АСП по така предявения иск, тъй като не е налице незаконосъобразно действие и бездействие по смисъла на чл. 250, ал. 1 и чл. 256 АПК. С оглед изхода от спора, А. М. К. е осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 13 980 лв., представляващи заплатени от страна на УМБАЛ Пловдив АД разноски за адвокатско възнаграждение, и в размер на 350 лв., представляващи заплатено от АС - Пловдив възнаграждение за вещо лице по повод изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни отменителни основания. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност обаче следва да е налице отменен по надлежния ред акт, признато за незаконосъобразно действие или бездействие на органа по повод изпълнение на служебните му задължения, реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразния акт - действие/бездействие, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт - действие/бездействие и настъпилата вреда. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, като искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт, до приключване на първото заседание по делото. Съгласно чл. 206 АПК, по искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт, като разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта. След като административният съд е разделил производството по делото и е изпратил оспорването на Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 0689/05.02.2019 г. на компетентния орган, и с оглед обстоятелството, че това оспорване е приключило с Акт за прекратяване на административно производство с изх. I 6834/18.10.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести поради просрочие на жалбата на К. против решението на ТЕЛК, правилно АС - Пловдив е приел, че в частта относно исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 85 000 лв., ведно със законната лихва, съставляващо пропуснати ползи за срок от 10 години лишаване от право на полагане на труд и трудово възнаграждение и пенсия, отказ за предоставяне на помощни средства за инвалиди, средства за лечение и други социални добавки за социална интеграция и неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достойнството, подлагане на дискриминация, в резултат от незаконосъобразен административен акт Експертно решение (ЕР) 0689 от 05.02.2019г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, исковата молба е недопустима. Правилно, въз основа на приложените документи по делото съдът е приел, че не са налице доказателства за наличие на незаконосъобразен административен акт, от който да произтичат горепосочените вреди. Съдът преценява и се произнася само въз основа на представените по делото доказателства, като тежестта на доказване на претендираната незаконосъобразност и вреди се носи от ищеца. Съдът като е приел, че така предявената искова молба в частта относно претендираните вреди от Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД 0689/05.02.2019 г. е процесуално недопустима, върнал я е и е прекратил съдебното производство в тази част, е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. За да отхвърли исковата молба в частта относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в подлагане на непрекъснат тормоз, глад, недоимък, неправилно лечение, уронване на престижа, честта и достойнството, подлагане на дискриминация, в резултат от незачитане на правните последици от административен акт Експертно решение (ЕР) 0308 от 23.01.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив, като неоснователна и недоказана, правилно първоинстанционният съд е приел неустановеност на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД и/или АСП. Фактическият състав на чл. 250 АПК предвижда извършване на фактически действия, противоречащи на административен акт или на закона, а на чл. 256 АПК бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законът предполага извършването на фактически действия, които не са в съответствие с правната норма или издаден административен акт. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия/бездействия на органите на ответниците, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АС - Пловдив. Следователно, решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция следва да бъде оставено в сила. Спрямо него не са налице касационни основания по чл. 209 АПК. Правилно първоинстанционният съд е възложил разноските на А. М. К.. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Именно поради това правилно и в съответствие със закона К. е осъден да заплати сторените от страните в производството разноски. Следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на разноски за пред касационната инстанция. По отношение на УМБАЛ Пловдив АД: Съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г. УМБАЛ Пловдив АД е заплатило на адв. Е. Петрова Ангелова за изготвяне на отговор по касационна жалба адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева по банков път. Като доказателство за плащането е представена фактура 1534/31.01.2024 г. и извлечение от движението по сметката на адв. Ангелова. Поради това, А. М. К. следва да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД разноски за адвокатско представителство за пред касационната инстанция в размер на 1200 лева. По отношение на АСП: От страна на процесуалният представител на АСП е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, А. М. К. следва да заплати на Агенция за социално подпомагане гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,