Решение № 15703 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2020 г.

Решение № 15703 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Трейдърс офис" ЕООД, гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу Решение № 166 от 5.06.2020 г., постановено по адм. дело № 158/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002419002891-091-001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 62/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е възприел доводите на приходните органи, че получателят по спорната доставката е данъчно незадължено лице. Излага доводи, че в действащото данъчно законодателство не са регламентирани документите за доказване на статута на получателя. Сочи, че от представената справка от Агенция "Приходи и митници" на Нейно Величество на Великобритания безспорно се установява, че получателят е данъчно задължено лице. Намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилно ДДС не е начислен от доставчика по процесната фактура. Позовава се на тълкуванията на СЕС в решението по дело С-280/10. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – Стара Загора е обосноваността и законосъобразността на РА № Р - 16002419002891-091-001/25.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 62/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, с който на "Трейдърс офис" ЕООД на основание чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 35 655, 94 лв. за д. п. м. 03.2019 г. по фактура № 100000001/12.03.2019 г., издадена на "Глобал трейдинг плюс", Шотландия и е начислена лихва за забава в размер на 2 124, 38 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизията е установено, че "Трейдърс офис" ЕООД е издало фактура № 100000001/12.03.2019 г., с предмет на доставката – консултантски услуги и данъчна основа 178 279, 68 лв. Получател по доставката е "Глобал трейдинг плюс", което е регистрирано в Единбург, Шотландия. Установено е, че фактурираната услуга е декларирана в кл. 17 на СД по ЗДДС, а като място на изпълнение е посочена "друга държава членка" и на основание чл. 21, ал. 2 от доставчика не е начислен ДДС. Във връзка издадената фактура от ревизираното дружество е представен договор за финансови услуги сключен между "Трейдърс офис" ЕООД и "Глобал трейдинг плюс". Дадено е обяснение, че към момента на подаване на СД по ЗДДС дружеството не е разполагало с ДДС номер на шотландското дружество, поради което не била подадена VIES декларация. Във връзка с извършената доставка е представена справка от Агенция "Приходи и митници" на Нейно Величество на Великобритания, в която е посочен уникален номер на шотландското дружество - данъкоплатец. При извършена проверка от приходните органи в ИС на НАП - VIES, е констатирано, че "Глобал трейдинг плюс" няма валиден VAT номер, удостоверяващ регистрация за целите на ДДС в държава членка на ЕС. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че получателят по доставката е имал качеството на данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение на консултантската услуга е следвало да се определи по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В случая това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Поради това е формиран извода, че ревизираното дружество е следвало да начисли данък за доставката на горепосочената услуга на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и да включи същият в СД по ЗДДС за съответния месец. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценявайки обосноваността и материалната законосъобразност на РА решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е съобразил, че в тежест на жалбоподателя, който се позовава на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като основание за неначисляване на данъка, е да докаже, че получателят на спорната услуга е данъчно задължено лице. По аргумент от чл. 18 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност / Регламент № 282/2011/ решаващият състав е подчертал, че доказването на това обстоятелство предпоставя установяването, че към датата на издаване на процесната фактура получателят е съобщил идентификационния си номер по ДДС на доставчика и последният е получил потвърждение за валидността на този номер, респективно, че получателят е информирал доставчика, че е подал заявление за такъв номер и последният се е сдобил с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или задължено да се регистрира за целите на ДДС лице, като е извършил проверка на тези обстоятелства. Приел е, че представената справка от Агенция "Приходи и митници" на Нейно Величество, съгласно която "Глобал трейдинг плюс" е данъчно задължено лице на територията на Великобритания не следва да се кредитира, тъй като не е подписана и подпечатана и не представлява нито официален, нито частен документ съгласно чл. 179, ал. 1 и чл. 180 от ГПК. В обобщение съдът е достигнал до извода, че органите по приходите правилно са установили, че в случая не са били налице условията по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС – получателят на стоката да е данъчнозадължено лице, установено на територията на Общността, което да обуслови определянето на мястото на изпълнение на услугата според мястото, където това лице е установило своята независима икономическа дейност. Поради това е приел, че законосъобразно с РА е доначислен ДДС за внасяне по спорната фактура в размер на 35 655, 94 лв. за д. п. м. 03.2019 г., ведно с лихви за забава в размер на 2 124, 38 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Разрешаването на спора за съществуването на задължението за начисляване на данъка и на данъчното задължение, съответно по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС по издадената от касатора фактура към "Глобал трейдинг плюс", Шотландия е обусловено от привръзката на доставката с мястото на изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е освободен от задължението за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Търсената от касатора местна привръзка е тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, сочеща като място на изпълнение на доставките на услуги с получател данъчно задължено лице това, в което е получателят е установил независимата си икономическа дейност, респ. на мястото на постоянния му обект /ако услугите се предоставят на такъв обект/, а ако няма място на независима икономическа дейност или постоянен обект – мястото на постоянния адрес или постоянното пребиваване на получателя. Тази привръзка е специална по отношение на въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДДС /транспониращ чл. 43 от Директивата за ДДС/ правило за място на доставката на услуга, съвпадащо с мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене. Действително, разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не съдържа изискване за идентификация за целите на ДДС на получателя. Фактът на идентификацията за целите на ДДС на клиента е значим в контекста на задължението на държавите-членки по чл. 216 от Директива 2006/112/ЕО да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреобщностни сделки, както са посочени в член 402. Част от тези мерки е и идентифицирането на всяко данъчно задължено лице чрез индивидуален номер – чл. 214, § 1, б. "а" от Директивата. Затова и по оборима презумпция клиентът, притежаващ валиден индивидуален номер за идентифициране за целите на ДДС, е данъчно задължено лице. Тази презумпцията е въведена изрично с разпоредбата на чл. 18, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, който е влязъл в сила на 4.04.2011 г. и се прилага от 1.07.2011 г. /вж. чл. 65 от Регламента/. В случая касаторът е извършил доставка на услуга на регистрирано в Шотландия дружество, което не притежава идентификационен номер по ДДС. Затова и при действието на чл. 18, § 2 от Регламента доставчикът е можел да приеме, че установеният към момента на извършване на доставката в Общността получател има статут на данъчно незадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното. Именно в тежест на ревизирания е да установи статута на получателя /арг. чл. 116, ал. 1 ДОПК/, но той не е провел главно и пълно доказване на този факт. Поради това обосновано първостепенният съд е възприел приетото от приходните органи, че получателят е данъчно незадължено лице и съответно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС за място на изпълнение на доставката на процесната услуга следва да се счита мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Друго не следва от представената справка от Агенция "Приходи и митници" от Нейно Величество, която сама по себе си не е годна да установи статута на получателя при липсата на доказателства, че той е осъществявал независима икономическа дейност, попадаща в обхвата на приложение на Директива 2006/112/ЕО, както и на доказателства за изпълнението на другите условия, предвидени в Регламента - получателят да е предоставил ДДС номер или писмено уведомление, че последният е данъчнозадължено лице, което подлежи на регистрация по ДДС и за целта е подало заявление за получаване на ДДС номер. Несподелими са доводите на касатора, обосновани с разпоредбата на чл. 9 от Директива 2006/112 ЕО, чието приложение не са дерогира от нормите на Регламент № 282/2011 г. Цитираният регламент е законодателен акт, приет по обикновена законодателна процедура и насочен към уеднаквяването на условията за изпълнение на правно обвързващите актове в Съюза – вж. чл. 289, § 3 и чл. 291, § 2 и § 4 от ДФЕС. На Съвета е предоставено правомощието да предприеме мерки по прилагането на Директивата за ДДС с чл. 397 от нея. Целта на Регламента е да гарантира еднаквото прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки /т. 4 от Преамбюла/. Ирелевантни поради липса на сходство във фактическия състав са посочените от касатора на СЕС решения, относими към правото на приспадане на данъчен кредит, но не и към мястото на изпълнение при доставка на услуга. Определящо е, че ревизираното лице е следвало да положи всички необходими усилия, за да се увери, че получателят на доставките е данъчно задължено лице, но в случая това не е сторено. Тъй като предмет на доставката е услуга и получателят е данъчно незадължено лице, то мястото на изпълнението й е територията на страната, определено правомерно от приходната администрация с позоваване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Доставчикът е субект на задължението по чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за данъка и за начисляването му, а последицата от неговото неизпълнение е коригирана с РА. Ето защо отхвърлянето на оспорването срещу законосъобразния административен акт е правилно. / така и Решение № 7142/30.05.2018 г. по адм. д. № 14232/2017 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение № 7109/30.05.2018 г. по адм. д. № 9294/2017 г. по описа на ВАС, Първо отделение; Решение № 6771/31.05.2017 г. по адм. д. № 9328/2016 г. по описа на ВАС, Първо отделение; Решение № 3213/13.03.2018 г. по адм. д. № 8056/2017 г. по описа на ВАС, Осмо отделение и др/. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 663, 41 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение