Решение № 4314 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. И. М., подадена чрез адв. Жеков, против решение № 1486/25.11.2025 г. постановено по адм. дело № 733 на Административен съд София област (АССО) за 2025 г.. С атакуваното решение жалбата му, за обявяване на нищожност на ревизионен акт (РА) № Р-22002322005024-091-001/06.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, е отхвърлена. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че ревизионния акт е нищожен, тъй като първата заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ не е била връчена на ревизираното лице по съответния разписан в ДОПК ред, поради което производството не е започнало валидно и се е развило без ефективното участие на ревизираното лице. Счита за неправилен извода на съда, че ЗВР е връчена надлежно по реда на чл. 32 от ДОПК. Ревизираното лице е с адрес гр. Момин проход, София област, а съобщението за връчване по чл. 32 от ДОПК, изх. № Р-22002322005024-С32-001/01.11.2022 г. е било поставено в ТД гр. Пловдив, офис Пазарджик. Твърди, че съобщението е следвало да се постави в ТД на НАП гр. София, офис Ихтиман. В касационната жалба са изложени съображения, че видно от протоколи и писма изходящи от МВР Костенец, ревизираното лице е било открито, поради което не може да се приложи процедурата за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. В случая не е изпълнена процедурата за връчване при отказ на първоначалната ЗВР. Иска съдебното решение да бъде отменено, като бъде прогласена нищожност на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. София, чрез юрк. Тодорова оспорва касационната жалба. Излага доводи по същество на спора в приложен по делото писмен отговор, които поддържа в проведеното по делото открито съдебно заседание. Твърди, че ревизираното лице е знаело за образуваното ревизионно производство, но умишлено се е укривало, за да осуети връчването на ЗВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, във вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съобщението е било поставено в ТД на НАП гр. София, офис Ихтиман, а не както се твърди в касационната жалба в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Пазарджик. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССО с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССО е бил ревизионен акт № Р-22002322005024-091-001/06.07.2023 г., издаден от С. А. Георгиева – орган, възложил ревизията, и Ц. С. Джиева – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, с който на Ж. И. М. е ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „МАГУРА ТРЕЙД“ ЕООД по ЗДДС в размер на 417 732,57 лв. и лихви 179 561,98 лв. Ревизионният акт е потвърден по административен ред с решение № 489/19.05.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София, с което е отхвърлена жалбата на М. за обявяване нищожността на ревизионния акт. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, АССО е приел, че първата ЗВР № Р-22002322005024-020-001/03.10.2022 г., издадена от началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив (л.26 от адм. дело), е била връчена редовно на Ж. И. М.. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и е приел, че са били налице предпоставките за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК. Въз основа на наличните в административната преписка и по делото доказателства, е направен извод, че адресатът на ЗВР не е открит на постоянния му адрес (адрес за кореспонденция) при две посещения, надлежно е поставено съобщение в сградата на компетентната териториална дирекция, публикувано е на интернет страницата на НАП и е спазен 14-дневният срок. След изтичането на законоустановения срок, ЗВР се счита връчен на датата на сваляне на съобщението – 16.11.2022 г. Според първоинстанционния съд обстоятелството, че в рамките на предприетите допълнителни действия чрез органите на МВР, задълженото лице е било намерено на адреса си и по телефона е разговарял с ревизиращия орган, не обезсилва редовно осъщественото връчване по чл. 32 от ДОПК. Поведението на М. и неявяването му пред органите по приходите, е довело съда до извод, че лицето иска умишлено да осуети връчването на ЗВР и е потвърждение, че същия е знаел за образуваното ревизионно производство. Според съда жалбоподателят е бил реално уведомен за ревизионното производство, но е демонстрирал умишлено неизпълнение на задължението си за съдействие. Съдът е приел за неоснователно възражението на ревизираното лице за липса на териториална компетентност на органа издал ревизионния акт. По делото не е било спорно, че жалбоподателят е бил с постоянен адрес на територията на ТД на НАП гр. София, а ревизията е извършена от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. ЗВР № Р-22002322005024-020-001/03.10.2022 г. и ЗИЗВР № Р-22002322005024-020-002/15.02.2023 г. са издадени именно от този орган по приходите. Ревизионният акт е подписан съвместно от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията – главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, като документите са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. По делото не е било спорно, че органът, възложил ревизията и участвал при издаването на ревизионния акт, е служител на ТД на НАП гр. Пловдив, надлежно определен със заповед на директора на ТД на НАП гр. София въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. АССО е обосновал неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, като се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС, в което изрично е прието, че не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите – служител на една ТД на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което по чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората ТД. Въз основа на горепосоченото решение по тълкувателно дело е направен извод, че процесния ревизионен акт е издаден от материално, функционално и териториално компетентни органи по приходите. Решението е правилно. В касационната жалба се правят възражения за нищожност на ревизионния акт единствено поради нередовното връчване на първата ЗВР. В проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора е посочил, че след запознаване с решението по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС е разбрал, че актовете не са нищожни когато са издадени от екип извън ТД, в която е постоянния адрес на ревизираното лице. От фактическа страна се установява, че със ЗВР № Р-22002322005024-020-001/03.10.2022 г., издадена от началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив (л.26 от адм. дело), е възложено извършване на ревизия на Ж. И. М. в качеството му на управител на „МАГУРА ТРЕЙД“ ЕООД, с обхват на ревизията: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г.; отговорност за данък върху добавената стойбност за данъчни периоди от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г.; отговорност за ДОО – за осигурители за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г.; отговорност за УПФ за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 30.06.2022 г. Спорът по делото е дали първата издадена ЗВР е била връчена редовно на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК. Настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК сочи, че заповедта за възлагане на ревизия се връчва на ревизираното лице. В константната си практика ВАС приема, че нарушението на тази разпоредба опорочава провеждането на ревизията и издаването на ревизионния акт. Началото на ревизионното производство е от връчването на заповедта, с която е образувано. Това е релевантния момент, към който се преценява спазването на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който е преклузивен. Надлежното връчване на ЗВР, не само гарантира правото на защита на ревизираното лице, но и валидното извършване на всички процесуални действия по установяване на задълженията, включени в обхвата на ревизията. В Глава VI от ДОПК „Съобщения“ в нормата на чл. 29 е посочено начина на връчване на съобщения, като това е общия ред за уведомяване на заинтересованите лица. От своя страна нормата на чл. 32 от ДОПК предвижда особени правила за връчване на съобщения и книжа в производствата по ДОПК, чиято приложимост се предпоставя от невъзможност да се извърши връчване по някой от редовните способи за това. Редовността на връчването се обуславя от кумулативната даденост от всички действия по чл. 32 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че първата ЗВР законосъобразно е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК. По делото са приложени протоколи от посещения на адреса на задълженото лице, съобщения по чл. 32 от ДОПК, писмо от РУ на МВР – Костенец, докладна записка, удостоверения за връчване на ревизионен доклад и ревизионен акт. От събраните по делото доказателства е установено, че органите по приходите са извършили две посещения на адреса, удостоверени с протоколи № 0473990/13.10.2022 г. и № 0473993/24.10.2022 г., при които жалбоподателят и пълнолетни членове на семейството му не са открити. Отбелязано е в протоколите, че на място няма звънец и обозначение на живущите. На 01.11.2022 г. в ТД на НАП гр. София е поставено съобщение по чл. 32 от ДОПК № Р-22002322005024-С-32-001/01.11.2022 г. (л. 31 от адм. дело), с указание в 14-дневен срок лицето да се яви за получаване на ЗВР. Съобщението е публикувано и на интернет страницата на НАП, изпратено е на електронен адрес на ревизираното лице (л.32 от адм. дело) и по пощата (л. 33 и следващите от адм. дело), като след изтичане на срока е свалено на 16.11.2022 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че съобщението за връчване по чл. 32 от ДОПК, изх. № Р-22002322005024-С32-001/01.11.2022 г. е било поставено в ТД Пловдив, офис Пазарджик. От представеното на л. 31 от адм. дело, съобщение е видно, че същото е било поставено в ТД на НАП гр. София на 01.11.2022 г. и е било свалено на 16.11.2022 г. От приложените доказателства е видно, че служител на МВР е съдействал на приходните органи, като е посещавал неколкократно адреса и е намерил ревизираното лице, като при последното посещение е осъществен телефонен разговор между жалбоподателя и ревизиращия орган, в който са уточнили място и час за среща, като Ж. И. М. не се е явил пред органите по приходите и не е съдействал за връчването на документите. От приложените по делото доказателства се установява, че лицето е знаело за образуваното ревизионно производство, но с действията си е целяло ЗВР да не му бъде връчена. АССО правилно е приел, че ЗВР е надлежно връчена по реда на чл. 32 от ДОПК. В административната преписка са налични доказателства, относно връчването на издадената ЗВР, които са обсъдени подробно от първоинстанционния съд. Според чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция (ал. 2). При така установените факти правилно АССО е приел, че ЗВР е редовно връчена на ревизираното лице. Органа по приходите е изпълнил в пълнота разписаните процесуални действия уредени в нормата на чл. 32 от ДОПК, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че процесната ЗВР редовно е била връчена на задълженото лице чрез прилагане към досието. Решението на което касаторът се позовава е постановено при други фактически установявания, като ревизираното лице изобщо не е било наясно, че е било образувано ревизионно производство срещу него. В настоящото производство органите по приходите са положили всички усилия да открият лицето, като са изчерпали реда предвиден по чл.32 ДОПК и въпреки това на посочените от лицето адреси не са могли надлежно да връчат ЗВР. Органите на полицията също са оказали съдействие, открили са Ж. М., но въпреки уведомяването той не се е явил, за да му бъде връчена ЗВР. Лицето не е било добросъвестно в действията си, а с поддържаните твърдения в касационната жалба се цели въпреки това да черпи положителни правни последици. Следва да се приеме, че ревизионното производство е започнало редовно и извършените след това процесуални действия във връзка с издаване на ревизионния акт не са в противоречие с нормите на ДОПК т.е. ревизионното производство не е протекло при толкова съществени процесуални нарушения, които да обуславят необходимост от обявяване на неговата нищожност. Като е достигнал до същия извод, АССО е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължи присъждане на разноски за настоящата инстанция. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 450 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 230,08 евро. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение