Решение № 2700 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2008 г.

Решение № 2700 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14267/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 34 от 29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 433/2008 г. Старозагорският административен съд е отменил като незаконосъобразни по жалба на Елена Николова Димова от гр. Казанлък, заповеди № РД01/0084/19.03.2008 г. и № РД01/0085/19.03.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Казанлък, потвърдени с решение № 9105/0037/18.06.2008 г. на директора на РД "Социално подпомагане" гр. Стара Загора. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък с молба да бъде отменено като неправилно, постановено при несъответствие с материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Условията на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП, на които трябва да отговаря едно лице, за да му бъде отпусната месечна помощ, са в кумулативна връзка с изискванията по чл. 9 от същия правилник. Това важи и за отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. По делото няма спор относно установената фактическа обстановка. С молба - декларация вх. № 4157/20.11.2007 г. за отпускане на целева помощ за отопление с ел. енергия по Наредба № 5/30.05.2003 г., Елена Димова не е декларирала извършена продажба на недвижим имот в с. Горно Съхране, общ. Павел баня, за което обстоятелство в преписката е приложен нот. акт № 70, том VI, нот. д. № 957/2003 г. Със заповед № РД 01/0084/19.03.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък Димова е лишена от целева помощ за срок от две години, считано от 1.03.2008 г. до 28.02.2010 г. Със заповед № РД01/0085/19.03.2008 г. на същия административен орган, лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получената социална помощ в размер на 292, 69 лв. със законната лихва. За да отмени процесните заповеди първоинстанционният съд е изложил мотиви за незаконосъобразност на актовете, тъй като не счита, че е налице предпоставка "недобросъвестност" при деклариране и връщане на получените суми. Освен това през 2003 г. жалбоподателката и още пет съсобственика са продали имот общо за 1570 лв., а административният орган не е изследвал получаването на припадащата се част от тази сума на Димова в съвкупност с останалите данни по делото и във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Настоящата инстанция счита така постановеното решение за неправилно. В чл. 12 от Закона за социалното подпомагане са опоменати условията, при които лицата могат да искат отпускане на социални помощи, а съобразно ал. 4 от нормата, допълнителните предпоставки са уредени в Правилника за прилагане на закона. С чл. 10, ал. 6 от ППЗСП императивно е въведена забраната - молителите да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. Това е обстоятелство, което изрично подлежи на деклариране по съответен ред и неизпълнение на задължението води до съответни санкции. Без правно значение за спора е факта - каква сума реално е получена от Димова при сделката и как това се отразява върху диференцирания минимален доход на семейството й. Забраната по чл. 10, ал. 6 от ППЗСП е отрицателна предпоставка за получаване на социална помощ и само това условие е достатъчно да бъде отказано подпомагане. След като Елена Димова не е посочила в декларацията си извършване на сделка с недвижим жилищен имот, налице е недобросъвестност, която води последствията по чл. 14, ал. 5 и чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, на каквото основание са издадени процесните заповеди. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което бъде приложена правилно релевантната материалноправна норма. Процесните административни актове са законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и жалбата на Елена Димова срещу двете заповеди следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,