Решение № 442 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г.

Решение № 442 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от "Л. н. Б. Е. и Ко" - КД и "Л. Б." - Е. срещу решение № 7080/21.12.2011 г. по гр. д. № 13093/2011 г. на Софийски градски съд, г. о., IV-г въззивен състав. В касационната жалба се правят оплаквания, че неправилно въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от лице без представителна власт, тъй като пълномощното, с което е упълномощено няма достоверна дата. Ответницата по касационната жалба Д. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Е. Х. оспорва жалбата. С определение № 736/19.06.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящ материалноправен въпрос, а именно: дали плащането от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл. 331, ал. 1 КТ. Прието е, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По обуславящия въпрос, допуснат до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто ГО приема следното: Когато едно лице действа от името на друго, без да има представителна власт, неговите действия могат да бъдат потвърдени от лицето, вместо което е действано. Представляваният приема настъпването на последиците в своята правна сфера. Ратификацията има обратно действие, трябва да обхваща всички последици и да бъде извършена в необходимия срок. Когато представляваният е търговец, съгласно чл. 301 ТЗ се приема, че е потвърдил действията, ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тази разпоредба следва да се приложи по аналогия и в отношенията между търговец-работодател и работник. Плащането от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл. 331, ал. 1 КТ. По касационната жалба ВКС, IV г. о. приема следното: "Л. Б." - Е. е неограничено отговорен и осъществяващ управлението съдружник в "Л. н. Б. Е. и Ко" - КД. Работодател на ищцата-ответник по касационната жалба е било КД по трудов договор с нея като "технически ръководител". На 2.09.2010 г. й било отправено предложение от работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 7.09.2010 г. при условието да й бъде изплатено обезщетение в размер на шест брутни месечни възнаграждения. Предложението било подписано от Щ. К., като управител и М. Л., като прокурист. Ищцата също го подписала като получател, изписала собственоръчно текста "съгласна съм с предложението и го приемам" и положила подписа си и след този запис. Подписано било и споразумение между работодателя, представляван от Щ. К. и М. Л. и ищцата, че последната няма да има каквито и да било претенции във връзка с трудовия договор. Със заповед № 04/3.09.2010 г. на работодателя, представляван от същите лица, трудовото правоотношение било прекратено. Със заявление вх. № 2764/30.09.2010 г. ищцата оттеглила даденото съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като документите по уволнението й били подписани от Щ. К., който бил без представителна власт, доколкото дружеството-работодател се представлявало по данни от търговския регистър от управляващото дружество чрез управителя Г. Д. и прокуриста М. Л. само заедно и предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. По делото било представено писмено пълномощно от 19.08.2010 г., с което Г. Д., в качеството му на управител на управляващото дружество упълномощил Щ. К. да го представлява при прекратяването на трудовия договор на ищцата, съгласувано с прокуриста М. Л., като й направи предложение, приеме изявлението й по предложението, подпише заповед за прекратяване на трудовия договор, прави и приема всякакви други изявления и пълномощното се тълкува в полза на пълномощника. Представено било и преводно нареждане от 14.09.2010 г. до "У. Б." -АД, подписано от управителя Г. Д. и прокуриста М. Л. като наредители, с което на ищцата била преведена сумата 17 074,80 лв., представляваща дължимото й обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на шест брутни заплати, редуцирано с дължимия данък общ доход. С решение № II-74-163/14.06.2011 г. по гр. д. № 52628/2010 г. на Софийски районен съд, II г. о., 74 състав исковете предявени от ищцата са отхвърлени. С обжалваното решение на въззивния съд то е отменено и исковете са уважени, като обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 1898 лв. е счетено за погасено чрез съдебно прихващане с изплатеното без основание обезщетение. Въззивният съд е изложил аргументи, че споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя е подписано от лице без представителна власт в лицето на Щ. К.. Счел е, че пълномощното не може да бъде противопоставено на ищцата, тъй като няма достоверна дата. За преводното нареждане е прието, че не е документ установяващ предхождащото съставяне на пълномощното, както и че чрез него не са потвърдени действията на действащия без представителна власт, поради липса на писмена форма. В светлината на дадения отговор на обуславящия въпрос, тези изводи на въззивния съд не са правилни. С ТР № 6/2012 г. на ОСГК /чието приемане се изчакваше до постановяване на настоящото решение/ се възприе становището, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. Следователно при издаване на пълномощното от 19.08.2010 г. управителят на управляващото дружество е разполагал с правната възможност да делегира правомощието си за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Не е необходимо то да има достоверна дата, тъй като такава се изисква само в отделни случаи, уредени със закон, напр. чл. 156, ал. 2 ЗЗД, чл. 292, ал. 2 ЗЗД и др. Датата на съставяне на пълномощното, отразена в него, не обвързва страните и следва да се преценява на общо основание, при анализ и съпоставяне с останалите доказателства по делото. Ако се приеме, че тя предхожда издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и споразумението с ищцата, то следва, че те са съставени при наличието на представителна власт за представляващия работодателя. Ако пълномощното е изготвено след това- има стойността на потвърждаващ акт, съставен в необходимата за това писмена форма. Работодателят не само не се е противопоставил, но е предприел действия в изпълнение на споразумението, като е платил уговореното обезщетение. Преводното нареждане също представлява такова потвърждение, тъй като и то е съставено в необходимата писмена форма, с текст, че основание за превода е плащане на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на шест брутни заплати и съдържа подписите на двамата представители на работодателя. Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта за уволнение е законосъобразна, а предявените искове -неоснователни. Оплакването на втория жалбоподател за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд поради непризоваването му в това производство е неоснователно. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като и двете дружества са били представлявани от един и същ процесуален представител, който е бил уведомяван за насрочените с. з. и е изразявал становища от името и на двете дружества. Претендирани са от жалбоподателите разноски за всички инстанции, които с оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и въз основа на чл. 293, ал. 2 ГПК ВКС, IV г. о.