Решение № 2412 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2016 г.
ВАСV отделение23.02.2018 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3066 от 05.05.2016 г. по адм. дело № 8698/2015 г. на Административен съд - С.-град и вместо него постанови: ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № 225зз-2604/02.09.2015 г., издаден от полицейски орган при отдел "СПС" при Столична дирекция на вътрешните работи. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. Н. М. направените разноски по делото пред двете инстанции, общо в размер на 1065 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2412 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8450/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. Н. М. против решение № 3066 от 05.05.2016 г. по адм. дело № 8698/2015 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при отдел "Специализирани полицейски сили" - СДВР, е изразил становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на В. Н. М. против заповед за задържане рег. № 225зз-2604/02.09.2015 г., издаден от полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР. С оспорената заповед полицейският орган при отдел "СПС" - СДВР е разпоредил задържането за срок от 24 часа на В. Н. М., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325 НК. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 02.09.2015 г. около 08,40 - 9,00 часа две лица, едно от които жалбоподателят В. М. и свидетелят по делото Н. Г. К. - Босия, са хвърляли домати по служебния вх...д на Народното събрание и по преминаващите служебни коли. На място бил извикан патрул на 01 РУ - СДВР, които задържали двамата протестиращи. За задържането на жалбоподателя е издадена обжалваната заповед. Задържането е приключило и бил освободен на 02.09.2015 г. в 16,12 часа. Съдът е установил също, че жалбоподателят е подал уведомление СО15-4900-236/22.06.2015 г. по чл. 8 и чл. 11 от Закона за събранията, митингите и манифестациите до кмета на Столична община за това, че ще организира социално-политически протест в солидарност с Н. К. - Босия, по посочени в него начини - "слово, лозунги, домати, яйца... ". Приложено е съгласувателно писмо рег. № СО15-4900-236
от 23.06.2015 г. от Столична община за провеждане на протеста за определен период от 24.06.2015 г. до 09.07.2015 г., т.е. датата 02.09.2015 г. е извън същия. От приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.09.2015 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура е видно, че образуваното срещу В. М. бързо производство № 2424/2015 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. № 37722/2015 г. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на 02.09.2015 г. е прекратено поради липса на престъпление. Съдът, след като обсъдил данните по административната преписка, е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. С оглед фактическите обстоятелства по делото, съдът е извел извод, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпно деяние по чл. 325 НК - хулиганство. Приел е, че посоченото в оспорената заповед фактическо основание за нейното издаване - чл. 325 НК (хулиганство), изцяло кореспондира с образуваното в 01 РУ - СДВР бързо производство срещу жалбоподателя и Н. К.. Отбелязал е, че прекратяването на наказателното производство в следващ момент не дава отражение върху законосъобразността на наложената ПАМ, а е индиция относно деянието, за което лицето временно е било задържано по реда на ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да задържат лицето за срок до 24 часа, когато има данни, че е извършило престъпление. Съдът е изтъкнал, че в тази хипотеза е достатъчно да съществуват такива данни, без да е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление. Отхвърлил е като неоснователни доводите на жалбоподателя, че протестът е съгласуван с компетентните органи, както и като неотносими представените съдебни решения по сходни казуси. При тези фактически и правни съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
Съдът вярно е установил фактическите обстоятелства по делото, но неправилно ги е интерпретирал и извел погрешни правни изводи.
Поведението на жалбоподателя на обсъжданата дата не е съдържало признаци на престъпление по чл. 325 НК. Фактическият състав на престъпното деяние изисква лицето да демонстрира с поведението си неуважение към обществените порядки, несъобразяване с правата на гражданите, действията да изразяват оскърбително отношение, участие в скарване, сбиване или друга непристойна проява и пр. В случая е налице граждански протест, начин на изразяване на гражданска позиция от жалбоподателя. Без значение за преценката дали поведението му индицира данни за престъпление "хулиганство" е обстоятелството, че протестът не е разрешен по надлежен ред от компетентните органи, както и субективната оценка на присъстващи граждани и представители на различни институции, медии и пр. доколко е подходящ избрания начин на протест. Действията на касатора от субективна и обективна страна не покриват престъпния състав на хулиганство по см. на чл. 325 НК, както е приела прокуратурата по досъдебното производство. Тази преценка - за отсъствие на данни за престъпление, е била възможна и към момента на осъществяване на проявата, за която жалбоподателят е задържан.
На следващо място, прилагането на принудителна административна мярка по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е с определена цел - да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, да бъдат проведени необходими и неотложни процесуални действия при обективни данни за осъществено престъпно деяние. В обсъждания казус, обстоятелства от вида на изброените не са установени по административната преписка. Напротив, жалбоподателят е заявил намерението си да протестира всеки ден, посочил е причините за протеста си, мястото и начина, по който ще го осъществи. От данните по административната преписка не може да се направи извод, че задържането на жалбоподателя е било с цел обезпечаване на процесуално-следствени действия по образуваното бързо наказателно производство. Неоснователен е доводът на ответника по касация за превантивния характер на приложената принудителна административна мярка и необходимостта да бъде установена самоличността на протестиращия. Няма данни по делото по някакъв начин да е било обективно невъзможно да се установи самоличността му на мястото на протестната проява. Извършването на обиск, съставянето на протокол за това, попълването на декларация са част от процедурата по издаване на оспорената заповед, а не предпоставки за задържане на лицето.
В Закона за събранията, митингите и манифестациите са уредени правомощията на компетентните органи при провеждане на нерегламентирана протестна проява и отговорността на лицата, която компетентните органи разполагат с правомощието да ангажират при наличие на законовите основания за това. Няма данни и не се твърди от страните жалбоподателят да е санкциониран по административно наказателен ред и/или да е проведено производство по Указа за борба с дребното хулиганство. Липса на съгласуване на протеста от общинските власти за посочената дата само по себе си не обосновава наличие на данни за хулиганство по чл. 325 НК.
Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на оспорената заповед за задържане на касатора В. Н. М. на 02.09.2015 г. Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, поради което неправилно съдът е приел, че липсват основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 - 5 АПК.
Обжалваното решение на Административен съд - С.-град следва да се отмени и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед.
С оглед този изход на спора, ответникът в касационното производство следва да заплати на касационния жалбоподател направените разноски по делото, съобразно представените адвокатски пълномощни, договори за правна защита и съдействие и списък на разноските пред двете инстанции общо в размер на 1065 лв.