Решение № 5246 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2021 г.

Решение № 5246 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2379/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. Г., гр. София срещу решение № 6482/18.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4604/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 215392/1946 от 28.02.20 г., издадено от Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН] от 17.01.20 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ София-град, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 215392/1946 от 28.02.20 г., издадено от Директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № [ЕГН] от 17.01.20 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ София-град относно отказа за отпускането на инвалидна пенсия поради общо заболяване, т. к. административният орган е счел, че в случая липсва задължителна законова предпоставка – 5 години осигурителен стаж преди датата на инвалидизация, а тази дата, според приложеното към заявлението за отпускане на такава пенсия решение на ТЕЛК, е 04.12.2006 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, не може да отпусне пенсия за инвалидност на лицето, поради липса на предпоставка за пораждане на субективно право на инвалидна пенсия поради общо заболяване, а именно – липса на изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО минимално необходим осигурителен стаж, съответно не е придобито право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въпреки че е надлежно установена над 50 % трайно намалена работоспособност. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането от 5 години. Съдът подробно е анализирал приложимите правни норми и е установил, че до дата на инвалидизирането му – 04.12.2006 г., жалбоподателят имал придобит осигурителен стаж – 4 години, 4 месеца и 3 дни. Съдът правилно е счел, че изискуемият се стаж следва да е придобит преди датата на инвалидизирането му, като придобитият осигурителен стаж след 04.12.2006 г. е ирелевантен за отпускането на инвалидна пенсия. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,