Решение № 5899 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2012 г.

Решение № 5899 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8706/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за частните съдебни изпълнители /ЧСИ/. Образувано е по две жалби на Радомир Иванов Димов, от гр. София, по които са образувани съответно адм. д. № 8706/2012 г. по описа на ВАС и адм. д. № 14967/2012 г. по описа на ВАС. Двете дела са обединени в едно производство под № 8706/2012 г. С първата жалба се оспорва мълчалив отказ на министъра на правосъдието да издаде заповед за отмяна на резултатите от проведен писмен тест или за прекратяване на процедурата по провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, обявен със заповед № ЛС-И-248/14.06.2011 г. на министъра на правосъдието. Втората жалба е против заповед № ЛС-И-800/2.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител, с район на действие Окръжен съд - Пазарджик. В първата жалба поддържа доводи за допуснати нарушения на закона при провеждане на конкурса за ЧСИ, поради което счита, че резултатите от писмения тест следва да бъдат отменени или алтернативно - да бъде прекратена процедурата по провеждане на конкурса. Във втората жалба отново се изтъкват съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на конкурса, а именно: при започнал конкурс министърът на правосъдието издава Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 6.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за ЧСИ и променя част от условията на конкурса. Това придава обратна сила на материалноправна норма, в противоречие с разпоредбата на чл. 14 ЗНА. Липсва предварително съгласуване на изменението с Камарата на ЧСИ, предвидено в чл. 10, ал. 1 от ЗЧСИ. Част от отговорите на писмения тест неправилно са посочени от комисията като верни, на други - няма предложен нито един верен отговор, а в трета група е предложен повече от едни верен отговор. Като резултат от това твърди, че резултатите от неговия писмен тест са неправилно определени и отговори, които са в съответствие със закона, са отчетени като неверни. С оглед посочените закононарушения във втората жалба прави искане за отмяна на оспорената заповед. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитрова. В писмено становище по делото оспорва първата жалба като недопустима. Счита, че до приключване на процедурата по конкурса с краен акт, няма как министърът да издаде акт за отмяна на писмените резултати или да прекрати процедурата. Оспорва втората жалба като неоснователна. Искането в нея е свързано с твърдения за целесъобразност, но не и с нейната законосъобразност. Конкурсната комисия е приела технически правила за повеждане на писмената част на изпита и в тези правила е предвидено действието на евентуално изменение на Наредба № 1/6.02.2006 г. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите лица, редовно призовани, се явяват, както следва: Георги Ценов Тарльовски, явява се лично. Иска да бъде отхвърлена жалбата. Петя Любомирова Иванова, явява се лично. Моли за решение, с което да се отхвърли жалбата. Мария Ганчева Николова-Ангелова се представлява от адв. Тачев. Моли да се отхвърли жалбата и претендира за адвокатски хонорар. Георги Николов Самарджиев, явява се лично и с адв. Станков. Моли да се отхвърли жалбата и претендира адвокатско възнаграждение. Васил Костадинов Бараков, явява се лично и с адвокат Георгиева. Моли първата жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а втората - да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Добромир Иванов Даскалов, явява се лично. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Георги Стоянов Захариев се явява лично. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски. Деница Йорданова Станчева се представлява от адв. Шопов. Моли да се отхвърли жалбата и претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира първата жалба е недопустима. Работата на комисията по провеждане на конкурса е приключила с протокол № 10/5.10.2012 г., с който са класирани кандидатите, издържали успешно писмен и устен изпит в конкурса за ЧСИ. Преди този протокол и преди издаването на заповед № ЛС-И-800/2.11.2012 г. на министъра на правосъдието, окончателни резултати от конкурса няма. Искането на Радомир Димов до министъра на правосъдието за издаване на заповед за отмяна на резултатите от писмен тест, е с вх. № 94-Р-115/20.04.2012 г. Към този момент липсват резултати от писмения тест, респ. от конкурса и е недопустимо да се иска издаване на акт за отмяната им. Липсва предмет на произнасяне от страна на министъра на правосъдието, поради което първата жалба на Димов е недопустима. Искането за издаване на акт за прекратяване на процедурата е недопустимо поради липсата на такова законово правомощие за министъра. Поради посочените доводи първата жалба на Радомир Иванов Димов следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено. След преценка на доводите на страните и представените по делото доказателства, настоящият състав намира втората жалба за неоснователна по следните съображения Не се спори по делото, че със заповед № ЛС-И-248 от 14.06.20011 г., на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) във връзка с чл. 2 от Наредба № 1 от 6.02.2006 г., министърът на правосъдието е насрочил конкурс за вакантни места за частни съдебни изпълнители, за съдебни окръзи - Пазарджик, Смолян и Ловеч. В изпълнение на заповедта и на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/6.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители министърът на правосъдието е назначил комисия за провеждане на писмения и устния изпит и е дал срок за представяне на протокола за резултата от класирането на кандидатите (заповед № ЛС-И-388 от 12.08.2011 г., изменена със заповед № ЛС-И-552/20.10.2011 г., в частта относно обявената дата и място на провеждане на писмения изпит). Със заповедта за изменение конкурсът е отсрочен от 4.11.2011 г. за 3.12.2011 г., а мястото на провеждане е променено от сградата на Министерството на правосъдието в СУ "Климент Охридски". Жалбоподателят е допуснат и е участвал в конкурса за частни съдебни изпълнители за съдебния район на Окръжен съд - Пазарджик, видно от приложения на л. 185 Списък на допуснатите до участие в конкурса. Установява се от приложения списък с резултати от писмения изпит (л. 189), че жалбоподателят е получил оценка "добър" и поради това и на основание чл. 11 от Наредба № 1/2006 г. не е допуснат до устен изпит, тъй като е получил оценка по-малко от "мн. добър 4,50". Не намира опора в закона възражението, че изменението на правилата на провеждане на конкурса, когато той вече е обявен, съставлява придаване на обратна сила на материалноправна норма. С изменението на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1/6.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за ЧСИ, влязло в сила на 15.11.2012 г., е забранено на участниците в писмения изпит да ползват нормативни актове и съдебна практика. Писменият тест се е провел на 03.12.2011 г., при действието на изменената вече разпоредба. Поради това не може да се приеме довода на жалбоподателя, че на разпоредбата е придадено обратно действие. Тя действа занапред и е уредила правоотношения, които са настъпили след влизането и в сила. Вярно е, че нормативният акт е бил изменен в течение на обявения конкурс, но за това участниците в него са били предупредени. В техническите правила за провеждане на писмената част от конкурса, конкурсната комисия е включила условие, че при промяна на Наредбата, същите ще бъдат съобразени при провеждане на конкурса. Фактът, че при изменение на Наредба № 1/6.02.2006 г. не е взето становище на Камарата на ЧСИ, не води до извод за допуснати закононарушения в процедурата на конкурса. Това е възражение, което следва да се направи при оспорване законосъобразността на самия подзаконов нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЧСИ правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие физическо лице, което отговаря на изброените в текста изисквания, между които е и условието да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ). Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието и се провежда за определените от последния вакантни места по съдебните райони по ред, посочен в наредба, след писмено заявление на кандидатите за участие (чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ). В разглеждания случай посочените по-горе нормативни изисквания са изпълнени: конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и е проведен от назначена от последния комисия съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ по ред, определен с Наредба № 1/6.02.2006 г., изм. ДВ, бр. 90/15.11.2011 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата са проведени писмен и устен изпит, като след приключването им комисията е класирала за определените по районите места кандидатите, получили най-малко оценка мн. добър (4.50) на писмения изпит и най-малко мн. добър (4,50) на устния (чл. 12, ал. 5 от наредбата). На писмения изпит е изтеглен вариант на тест № 3, от общо изготвени три варианта, запечатани в три плика, съобразно изискването на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/6.02.2006 г. От представения протокол № 3/3.12.2011 г. (л. 155), изготвен от конкурсната комисия за провеждане на писмения изпит е видно, че след отпечатване на изтегления от участник в конкурса тест - вариант № 3, са разпечатани и останалите два плика с варианти № 1 и № 2. От тях е видно, че трите теста са различни и всеки един от тях има по петдесет въпроса. В жалбата се излагат доводи, че при провеждането на писмения изпит е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, съобразно която въпросите от теста могат да имат само един верен отговор, от приетите от комисията три отговора на всеки въпрос. Твърди се, че за част от въпросите посочените от комисията отговори са неверни /№ 11, 27, 32, 33, 34, 36/, част от въпросите нямат посочен верен отговор /10, 23, 44/, а за трета част от въпросите комисията е предложила повече от един верен отговор /19, 45, 33/. Тези твърдения са неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че конкурсната комисия е извършила оценка на писмените работи съобразно дадените отговори на явилите се участници и приетите за верни отговори на теста. В чл. 10 от Наредбата са регламентирани реда и начина на оценяване на кандидатите, като съобразно чл. 10, ал. 3 (предишна ал. 2) от Наредбата конкурсната комисия оценява писмения изпит с оценки: слаб, среден, добър, много добър и отличен. Други норми, регламентиращи начина на оценяване на кандидатите при провеждането на конкурса, законът не предвижда. При липсата на нормативно предписан начин на действие и липса на задължение за мотивиране на определената оценка съдът не може да контролира правилността на получената оценка. Конкурсната комисия като помощен орган има право на собствена преценка при оценяването, поради което оценките по чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 и дейността на конкурсната комисия не подлежат на съдебен контрол. Законодателят е предвидил конкурсът да се провежда от 5-членна комисия, като по този начин се гарантира в максимална степен обективност и обоснованост на резултатите от провежданите изпити. Комисията се произнася в условията на оперативна самостоятелност съобразно вътрешното си убеждение, тъй като целта на конкурсната процедура е да се класират кандидатите, представили се най-успешно, а не да се постигне съгласие между участващите в конкурса и оценяващите относно обективната истина и обективното законодателство, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Мнението на участника в конкурса по поставените от комисията тестови въпроси и техните отговори не може да ангажира съда с преценка на оценъчната дейност на комисията извън регламентираното със ЗЧСИ и Наредба № 1. Видно от протокола от резултатите от писмения изпит (л. 189) действително при въпроси № 22 и № 29 от теста е била допусната техническа грешка (некоректно зададени въпроси и неверни отговори), но конкурсната комисия е приела решение, че всички дадени отговори на въпроси № 22 и № 29 ще се считат за верни. В случая е допуснато нарушение, но същото не е съществено и не се е отразило върху крайния резултат от изпита, защото отчитането на отговорите на дадените въпроси спрямо всички кандидати е еднакво - всички дадени отговори на участниците по тези въпроси са приети за верни. От изложените съображения следва, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. От данните по делото се установява пълното съблюдаване на предписаната с цитираните нормативни актове процедура по насрочване и провеждане на конкурса. Въз основа на изготвения протокол по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за резултата от класирането, министърът на правосъдието, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЧСИ, е издал заповед за възлагане на правомощия по изпълнението, при което с оглед получения незадоволителен резултат на писмения изпит, жалбоподателят законосъобразно не е включен в списъка на класираните лица. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 11 от ЗЧСИ, вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредбата, министърът действа в условията на оперативна самостоятелност и преценявайки наличието на материалноправните условия и предпоставки за издаване на административния акт, назначава класираните кандидати. След като жалбоподателят не е издържал успешно писмения изпит и не е класиран от конкурсната комисия, правилно не са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител. Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. На ответника и на заинтересованите лица следва да бъдат присъдени разноски съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,