Решение № 13838 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 64/2009 г.

Решение № 13838 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 64/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат Веселина Белинова от АК - гр. Варна в качеството и на повереник на Параскева Пасторка, Тихомир Пасторка и Мария Пасторка и тримата от гр. Варна против Решение № 128 от 23.10.2008 г. на Окръжен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 688/2006 г., с което е отхвърлена жалба на Параскева, Тихомир и Мария Пасторка против отказ на областен управител, обективиран в писмо изх. № 01-1346/26.07.2006 г. за възстановяване на собственост по реда на ЗОСОИ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на съдебното решение и признаване право на обезщетяване по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ , във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ. . Ответната страна - областен управител на област В. Търново не е взел становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че отчуждаването на процесните имоти (пл. № 807 и пл. № 810) за които се претендира обезщетяване по ЗОСОИ са отчуждени по ЗПИНМ и ЗТСУ и касаторите са надлежно обезщетени. Приема също така, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ тъй като и двата имота са проведени редовни отчуждителни производства по ЗПИНМ и ЗТСУ. Исканията за реституиране на имотите (пл. № 532 и пл. № 346 кв. 69 по плана от 1905 г.) са отхвърлени с влезли в сила съдебни актове по адм. д. № 812/1992 г. на ВТОС и ахд. № 964/1992 г. на ВТОС. Решението е валидно, правилно и обосновано. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт - отказ на областния управител на област Велико Търново от 26.07.2006 г. да възстанови собствеността върху имот по реда на ЗОСОИ, е законосъобразен. Административният орган обосновано е отказал уважаването на реституционните претенции, като е посочил, че не е компетентен да ги удовлетвори. Процесните имоти са били отчуждени по реда на Закона за плановото изграждане на населените места (отм.) и Закона за териториално и селищно устройство (отм.), съответно реституцията им следва да бъде проведена по реда на ЗВСОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. По този закон, компетентния орган е кметът на общината. По делото са приложени доказателства, че жалбоподателите са предявили претенции и по този закон, но същите са били отхвърлени като неоснователни, включително с влезли в сила съдебни решения. Неоснователно е касационното възражение за приложение на чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ по отношение на част от имот пл. № 810. Това е така защото разликата в площта на имота по нотариален акт № 24/28.12.1964 г. и неговото графично изобразяване на кадастралния план не е установено по съответния ред чрез поправка на кадастралния план в полза на касаторите. Имота не се намира в притежание на държавата, общината или търговски дружества собственост на последните, а е собственост на жалбоподателя Александър Пасторка, починал в хода на съдебното производство. Жалбоподателите при това не установяват по безспорен начин, че имота е завзет незаконно след като за него са налице редовно проведени отчуждителни производства. Решението е обосновано, правилно и следва да се остави в сила. Не са налице касационните основания за отмяната му поддържани в жалбата. Водим от изложеното и на основание чл. 221, във вр. с чл. 222, ал. 1, пр. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,