Решение № 7104 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2010 г.

Решение № 7104 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7079/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел първи от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от СНЦ "Югозапад Еко БГ - 2009" гр. Сепарева баня, представлявано от председателя Антоанета Асенова Миленкова - председател на УС срещу писмо № 431-2-03-6/23.12.2009 г. на основание заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-976/18.12.2009 г. за отказ предоставяне на финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Ос. 4 Лидер. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на отказа мотивиран с обстоятелството, че допустимите разходи по проекта надхвърлят левовата равностойност на 100000 евро съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Твърди се, че при попълване на таблицата за допустимите разходи съгласно указанията за това, последните оцветени в сиво графи които представляват на практика "допустимите разходи" се попълват от Управляващия орган - дирекция "развитие на селските райони" към МЗХ и от Разплащателната агенция. Поради това стойността от 216071 лева е проектен размер, а органът е този който ще определи разходите до размер на левовата равностойност на 100000 евро. От друга страна, стойността без ДДС е в рамките на тази стойност, която е действително поисканата сума. На трето място се твърди, че съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 14 при установяване на неточност относно допустимостта на дейностите, партньорите или на разходите МЗХ уведомява писмено кандидата, който в срок може да отстрани пропуските, която процедура не била спазена. При изложените съображения се иска отмяна на Заповед № РД - 09 - 976/18.12.2009 г. за отказ предоставяне на финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на територията за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Ос. 4 Лидер и се върне проекта за ново разглеждане. Ответникът, Министърът на земеделието и храните чрез пълномощник старши юрисконсулт Ана Красимирова Кънчева - Цонева взема подробно становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Обжалваната заповед съдържа указания за срока и органа пред който може да се обжалва, но няма данни, че е приложена с уведомителното писмо, а същото не съдържа цялата информация от заповедта, поради което е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. Разгледано по същество съдът констатира от фактическа и правна страна въз основа на данните по делото и закона следното: Установява се по делото, а и не е спорно, че жалбоподателят е кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка "Придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответните територии за потенциални местни инициативни групи в селските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Установява се, че е подадено заявление с проектно предложение с попълнени документи съгласно процедурата уредена в цитираната по горе Наредба № 14. Установява се, че е отхвърлено искането за предоставяне на финансова помощ на основание чл. 5, ал. 1 тъй като се надхвърлят максималните размери на допустимите разходи които са левовата равностойност на 100000 евро. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й със съображенията, че таблицата съдържаща разходите по проекта е била попълнена съгласно указанията за това, като в самата таблица графи 8, 9 и 10 са в сив цвят с указание, че се попълват от административния орган. Те съответно съдържат означения Допустими разходи - 8 и 9 с отбелязване "да" и "не" и "одобрена сума" - графа 10. При тези указания допустимите разходи се преценяват от органа и се одобряват от него поради което превишаването им ако е налице такова следва да бъде коригирано от органа, а не да бъде отхвърлено предложението. Също така, че ако има несъответствие в предложението Наредба № 14 предвижда задължение за органа в чл. 23, ал. 2 да се уведоми кандидата и му се даде срок да го отстрани. На следващо място се твърди, че предложението без ДДС надхвърля сумата по чл. 5 от наредбата но без ДДС е в рамките, което е действителното предложение. Всички направени възражения за нарушения са основателни. Приложимата Наредба № 14/2008 г. урежда материалните предпоставки и процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Установява се по безспорен начин, че изискванията към кандидата -жалбоподател посочени в раздел III от наредбата са били спазени. Също така са били изпълнени и съществените изисквания към проекта и спорният въпрос е само относно допустимите разходи свързани с попълване на таблицата с ДДС с което те надхвърлят сумата по чл. 5, ал. 1, а без ДДС са в рамките. Допустимите разходи са посочени в раздел V, чл. 17 от Наредбата и недопустими са тези посочени в чл. 18 от Наредбата. В чл. 18, ал. 1, т. 6 се посочва, че не са допустими разходите за Данък добавена стойност с изключение на невъзстановимия. Установява се, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС. От приложените протоколи за работата на комисията, назначена със заповед № РД 09 - 924 от 01.12.2009 г. се установява, че експертите в комисията са разисквали като спорни въпроси дали те следва да коригират допустимите разходи в таблицата на кандидатите или това следва да извършва органа и как следва да се процедира при несъответствия в заявените суми с чл. 5, ал. 1, от Наредбата когато се преценяват разходите с ДДС и без ДДС. Също така, комисията е изисквала и становище от Дирекция Правнонормативни дейност, като в крайна сметка е приела без съществени мотиви, че ако се надхвърлят в проектното предложение стойността по чл. 5, ал. 1 от Наредбата това ще води до отхвърляне на искането за финансова помощ. Този правен резултат е възприет и от административния орган в обжалваната заповед. Така постановена заповедта в обжалваната част относно заявлението на жалбоподателя е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На първо място, административният орган е дал указания за попълване на таблицата с допустимите разходи от който образец по скоро следва извода, че органа ще определи тези разходи в размерите по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 14, тъй като графата от таблицата където се посочват допустимите разходи се попълват от него, а не от заявителя за безвъзмездна помощ. На второ място, след като комисията е стигнала до обсъждане на спорни въпроси относно включването на ДДС в допустимите разходи е останал неизяснен въпросът разходите за ДДС в конкретния случай възстановими ли са или не, тъй като жалбоподателят е регистриран по ЗДДС. На трето място е нарушена процедурата по издаване на заповедта, тъй като в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 14 ако се установи липса, непълнота или неточност на представените документи МЗХ уведомява писмено кандидата, който в срок до 10 дни може да отстрани констатираните пропуски чрез представяне на редовни документи. Възражението, че тази хипотеза е неприложима е неоснователно, тъй като самата таблица създава впечатление, че заявителят няма да определя сам допустимите разходи като краен размер, а административния орган. Ето защо погрешното впечатление за заявителите е следвало да бъде преодоляно от административния орган с указания за избягване на грешките. Цялата процедура в Наредба № 14 е в услуга на кандидатите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с норми с детайлно уреждане на действията и документите които следва да се представят пред органа предоставящ помощта поради което издадената заповед за отказ без да е дадено никакво указание към заявителя води до засягане на правата на жалбоподателя. Нарушение на целта на закона е налице поради факта, че според чл. 25, ал. 2 от Наредба № 14 кандидат, чийто проект е отхвърлен има право да кандидатства отново за подпомагане на същия проект по реда на тази наредба. Или, при формални нарушения ще бъде отхвърлен проекта, на той може отново да бъде заявен с поправени грешки послужили като основание за отхвърлянето му, поради което при спазване на принципа за процесуална икономия административния орган е следвало да даде указания за изправяне на грешките в проекта, което е задължение за административния орган съгласно чл. 9, ал. 4 АПК да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В случая органът предоставящ помощта е отказал предоставянето в нарушение на материалния закон, административно производствените правила и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 което налага отмяната в обжалваната част. След отмяната на зоповедта делото следва да се върне като преписка на органа за ново произнасяне след преценка на всички материални предпоставки относими като основание за предоставянето на исканата помощ, съобразявайки указанията в настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд Четвърто отделение