Решение № 418 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2017 г.

ВАСПетчленен състав11.01.2018 г.докладчик Любомир Гайдов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 10551 от 17.08.2017 г. по адм. д. № 2782/2016 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Х." АД, със седалище и адрес на управление гр. Д., "М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П. и "А. I Х." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., срещу чл. 6, изречение първо от Постановление № 238 от 3.09.2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закона за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Д. вестник, бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г. ОСЪЖДА "Х." АД, "М." ЕООД и "А. I Х." ЕООД да заплатят на Министерски съвет на Р. Б. съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционната и касационната инстанции в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за всяка инстанция, или общо 300 /триста/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 418 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185, ал. 1 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет срещу решение № 10551 от 17.08.2017 г. по адм. д. № 2782/2016 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 6, изречение първо от Постановление № 238 от 3.09.2015 г. на Министерски съвет за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закона за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Д. вестник, бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г. Жалбоподателят счита решението за недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба "Х." АД, "М." ЕООД, "А. I Х." ЕООД, редовно уведомени, се представляват от адвокати Гаврилова и Георгиев. В с. з. и писмен отговор оспорват касационната жалба. Представителят на Върховата административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди касационните основания, установи следното: Тричленният състав в решението си е приел, че оспорената разпоредба на чл. 6, изречение първо от ПМС № 238/3.09.2015 г. представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗНА и попада в дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, като съдържа административно правни норми. Върховният административен съд, Седмо отделение е приел, че жалбата срещу разпоредбата на чл. 6, изречение първо от Постановление № 238 от 3.09.2015 г. на Министерски съвет е подадена срещу акт подлежащ на оспорване, от лица с правен интерес и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови посочения по-горе резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата форма, обнародван е в Д. вестник, т. е. от формална страна е спазена процедурата по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за нормативните актове (ЗНА). ВАС Седмо отделение е приел обаче, че разпоредбата противоречи на чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (в сила от 9.01.2009 г., Приета с ПМС № 332 от 20.12.2009 г.), поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на решението Върховният административен съд, Седмо отделение е допуснал неправилно тълкуване и прилагане на закона. ПМС № 238/2015 г., и съответно като част от него чл. 6, изречение първо от ПМС, е подзаконов нормативен акт, издаден от Министерски съвет. Аргументите на жалбоподателя, че в случая се касае за общ административен акт, а не за подзаконов нормативен такъв, ако бъдеха възприети, биха се отнасяли за ПМС изцяло, тъй като постановлението е за определяне на реда за ликвидация на имуществото на Гаранционния фонд, прекратен на основание Закона за закриване на националната служба по зърното, обнародвано в Д. вестник, бр. 69 от 8.09.2015 г., в сила от 8.09.2015 г. - т. е. всички негови разпоредби биха имали еднократно правно действие, а не само чл. 6 ПМС № 238/2015 г. е подзаконов нормативен акт, тъй като е издадено по силата на § 4, ал. 4, (предл. 2-ро) от Закона за закриване на Националната служба по зърното, съгласно който гаранционният фонд, учреден на основание на отменения Закон за съхранение и търговия със зърно се прекратява. Ликвидацията на имуществото на прекратения гаранционен фонд се извършва по ред, определен с постановление на Министерския съвет. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 185, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 АПК допуска оспорване на подзаконов нормативен акт - изцяло или в отделна разпоредба, по отношение на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите пред първата инстанция са юридически лица - търговски дружества, създадени по Търговския закон и вписани в Търговския регистър, които са били членове на Гаранционния фонд на публичните складове за съхранение на зърно с доброволно прекратено членство. С оглед на това те имат качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната разпоредба на ПМС, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи, какви са целите и какъв е предметът на дейност на дружествата, какви са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане. По своя предмет на правно регулиране разпоредбата на чл. 6, изречение първо от ПМС № 238/2015 г., уреждаща начина на разпределение на имуществото на Гаранционния фонд при ликвидацията му, между участниците в него (бивши и настоящи) рефлектира върху целите на дружествата - жалбоподатели пред първата инстанция и може да засегне законните им интереси, установени от законово регистрираните им цели. З. В. административен съд, Седмо отделение, е приел жалбата за процесуално допустима, съответно е постановил допустимо решение. При прекратяване на гаранционния фонд, учреден на основание на отменения Закон за съхранение и търговия със зърно, по силата на § 4, ал. 4 от Закона за закриване на Националната служба по зърното, ликвидацията на имуществото на прекратения гаранционен фонд се извършва по ред, определен с постановление на Министерския съвет. Според чл. 6, изречение първо от постановлението - ПМС № 238/3.09.2015 г., ликвидаторите разпределят имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, между участниците в Гаранционния фонд съгласно заключителния ликвидационен баланс. П. съд е установил, че този текст противоречи на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции (в сила от 9.01.2009 г., Приета с ПМС № 332 от 20.12.2009 г.), който предвижда, че при ликвидация на гаранционния фонд след удовлетворяване на кредиторите ликвидаторът осребрява имуществото на фонда и го разпределя между всички публични складове, участвали в него, пропорционално на направените от тях вноски. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 6, изречение първо от ПМС № 238/2015 г. влиза в противоречие и с чл. 19, ал. 2 от същата наредба, според който направените от публичните складове ежемесечни и други вноски не подлежат на възстановяване, включително при доброволно прекратяване на публичния склад, освен в случай на ликвидация на фонда. Този извод на първоинстанционния съд противоречи на принципа, залегнал в чл. 13, ал. 1 от ЗНА, че актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона, съобразно обсега на отменяването. В разпоредбата на чл. 13, ал. 2 има изключение ЗНА, че новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Такова изключение обаче не е приложимо в случая, тъй като не е налице такава съвместимост. Разпоредбата на чл. 6 от ПМС № 238/3.09.2015 г. /както и цялото ПМС/ е приета на основание § 4, ал. 4 от ПЗР на Закона за закриване на националната служба по зърното . Следователно чл. 6 от ПМС е приет по силата на новия законов акт, като нормативен акт по прилагането му. Неприложими поради тяхната несъвместимост с разпоредбите на новия закон са чл. 11, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приета на основание чл. 9а, ал. 3 от отменения Закон за съхранение и търговия със зърно, отменен със § 1 от ПЗР на Закона за закриване на националната служба по зърното . Неприложима също така е и разпоредбата на чл. 44 от Правилник за дейността на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Наредбата, на 15.04.2009 г. в гр. В. Търново от учредителите на фонда и утвърден със Заповед № РД09-507/19.06.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Според чл. 11, ал. 3 от ЗНА нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

Цитирани разпоредби

3