Решение № 252 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 789/2013 г.

Решение № 252 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 789/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитниците на подсъдимия И. Г. В. срещу присъда № 2/30.01.2013 г. по въззивно нохд № 1146/2012 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав. Поддържа се, че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила с оценката на доказателствения материал в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, с липсата на мотиви и отговор на възражения, както и с проявения обвинителен уклон, пристрастност и предубеденост, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието с осъждането на подсъдимия по обвинението. С касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, защото оплакванията са декларативни, неаргументирани и неконкретизирани. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 22/21.06.2011 г. по нохд № 2/2007 г. признал подсъдимия Г. Д. за виновен по обвинението за извършено на 26.05.2004 г. престъпление по чл. 354А, ал. 3, т. 1, хип. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК го осъдил на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Признал подсъдимия Д. О. за виновен в това, че: на 26.05.2004 г. на паркинга при тунел "Т. в." без надлежно разрешително да е придобил от подсъдимия В. чрез подсъдимия Д. високорисково наркотично вещество-марихуана на обща стойност 5 988 лева. На основание чл. 354, ал. 3, т. 1, хип. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода в периода м. декември 2003 г. до 26.05.2004 г. при условията на продължавано престъпление в района на гр. П. без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества - хероин, марихуана, амфетамини в неустановени количества и стойност. На основание чл. 354А, ал. 1, изр. 1, хип. 4, алт. 1 и изр. 2, алт. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Приложил чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените, 2 години лишаване от свобода като определил да бъде изтърпяно при условията на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 1 ЗИНЗС, и присъединил наказанието глоба в размер на 5 000 лева. Признал подсъдимия В. за виновен в това, че на неустановена дата и място без надлежно разрешително с цел разпространение придобил и със същата цел до 26.05.2004 г. на паркинга на тунел "Т. в." държал високорисково наркотично вещество - марихуана, на обща стойност 5 988 лева, което на същата дата и място е разпространил чрез продажбата му на подсъдимия О. чрез подсъдимия Д. На основание чл. 354А, ал. 1, изр. 1, хип. 3 и хип. 4, алт. 1, изр. 2, алт. 1, пр. 1 вр. чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го осъдил на 1 г. и 2 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години. На основание чл. 354А, ал. 6 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението - марихуана с нетно тегло 998 грама и постановил след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства, за дължимите разноски и за приложението на чл. 59, ал. 1, т. 1 НК. Софийският апелативен съд с присъдата по въззивно нохд № 1146/2012 г. отменил присъдата на Софийския окръжен съд в частта, в която е признал подсъдимия О. за виновен да е извършил престъплението по чл. 354А, ал. 1, изр. 1, хип. 4, алт. 1, изр. 2, пр. 1 НК, признал го за невинен и го оправдал, както и в частта относно приложението на чл. 23 НК. Потвърдил присъдата изцяло в останалата част. Въззивното производство е образувано по жалбите на тримата подсъдими, съдържащи искане за отмяна поради допуснати конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила и на закона като основания да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. Въззивният съд приел, че не са налице предпоставките за допускане на нови доказателства поради липса на искания от страните и по съображения, че събраните са достатъчни за разкриване на обективната истина и за решаване на делото по същество. Задължението за процесуална дейност на въззивния съд като инстанция по същество се определя от разпоредбата на чл. 314 НПК, съгласно която се извършва проверка изцяло на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Съдържанието на решението следва да отговаря на предписаното в чл. 339 от НПК и във всички случаи да е мотивирано според изискванията по чл. 14 НПК. Тези процесуални задължения обаче не са изпълнени изцяло, поради което твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са основателни. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт съдът е изложил фактическата обстановка, която вероятно изцяло е възприел след като дословно е пренесъл. Същото предположение се отнася и за съдържанието на мотивите относно оценката на доказателствения материал, защото не е изложил съображения за изричното си становище, а е направил само констатации за това на кои заключения и писмени доказателствени средства първоинстанционния съд се е позовал, кои конкретни заключения е възприел, както и кои други доказателства е посочил като ги е конкретизирал - гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите. Направил е извод, че "съдът от първата инстанция е спазил чл. 305, ал. 3, изр. 1 и 2, посочвайки както доказателствата, така и констатираните противоречия" - очевидно неверен, предвид мотивите на обжалвания акт в тази им част /л. 760/, които не само с оглед обема на изложението, но преди всичко с оглед съдържанието им, не отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Посочени са имена, включени в две групи свидетели и за всяка от тях е декларирано безмотивно - кредитира ги по същество или не ги кредитира, без да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, да ги оцени и да изложи съображения какви обстоятелства установяват. Не са изложени съображения при констатираните противоречия кои от тях приема и кои отхвърля - задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК. Не са подложени на проверка и анализ цитираните експертизи и не е мотивирана връзката им с останалите доказателствени средства. Направени са лаконични констатации, а доколкото може да се приеме наличие на обсъждане, то е самостоятелно и изолирано в нарушение на чл. 107, ал. 5 НПК, с предполагаемо значение на годни да установят относими обстоятелства. Въззивният съд е могъл да отстрани това нарушение, но е приел, че е достатъчно само да направи констатации и без да излага никакви мотиви по въпроса за процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствения материал да я определи като съответна на предписаните процесуални правила. Този подход е формален, а той е приложен и по повод възраженията. Пълната липса на отговор по направени възражения, каквото е поддържано в изложения смисъл, както и частичният анализ и оценка по повод на други възражения наред с посоченото по-горе нарушение, води до извода, че въззивният съд също е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 НПК. Като инстанция по същество е следвало да изпълни задължението си да направи пълен и задълбочен анализ, проверка и оценка на целия доказателствен материал, да отстрани допуснати нарушения и да изложи ясни и безпротиворечиви мотиви за решението си. Изложеното е основание за извод, че е невъзможна касационната проверка на вътрешното убеждение, каквото е искането на жалбоподателя, защото очевидно е взето по начин, различен от предписания в чл. 14 НПК. Констатираното нарушение може да бъде отстранено, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд в частта относно подсъдимия В. и като се вземат предвид всички доводи и възражения на страните да се решат правилно въпросите по чл. 301 НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,