Решение № 15005 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2011 г.

Решение № 15005 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Алекс тур - Александър Григоров" от гр. Сливен чрез процесуален представител адв. Г. Найденова, срещу решение № 52/10.01.2011 г., постановено по адм. дело № 625/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 200900361/16.11.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-07 от 13.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при тълкуването и прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура в мотивирано заключение релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В първоинстанционното производство на всички основания по чл. 146 АПК съдът е упражнил контрол за законосъобразност на РА № 200900361/16.11.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-07/13.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на касатора са определени задължения по ЗДДС, както следва: ДДС за периода от 1.05.2008 г. до 31.05.2008 г. в размер на 14 669,79 лева и лихва за просрочие - 3 036,14 лева; ДДС за периода от 1.06.2008 г. до 30.06.2008 г. в размер на 8 303,54 лева и лихва за просрочие - 1 539,03 лева; ДДС за периода от 1.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в размер на 8 983,14 лева и лихва за просрочие - 1 547,84 лева; ДДС за периода от 1.08.2008 г. до 31.08.2008 г. в размер на 23 569,15 лева и лихва за просрочие - 3 662,55 лева. В резултат на това и съобразно събраните по делото доказателства е достигнал до крайния извод за неоснователност на жалбата и е отхвърлил оспорването на РА. По делото е установено, че през периода май, юни, юли и август 2008 г. представляваният от жалбоподателя едноличен търговец е е извършвал туристически услуги на туристи в категоризиран почивен дом "Гея" - гр. Китен, местността "Атлиман", собственост на ДП "Строителство и възстановяване" - гр. София в изпълнение на договор с Благотворителен фонд "Забота" от 22.04.2008 г., със "Ско - тур" ООД и ООО НТА Групп - Москва. За извършените доставки са издадени следните фактури: ДФ № 1/21.05.2008 г. с облагаема основа - 20 333,32 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 1423,33 лева; ДФ № 3/22.05.2008 г. с облагаема основа - 92 511,20 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 6 475,78 лв. ДФ № 4/2.06.2008 г. с облагаема основа - 27 418, 18 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 1 919 27 лева; ДФ № 5/20.06.2008 г. с облагаема основа - 27 418,18 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 1 919.27 лева; ДФ № 7/30.06.2008 г. с облагаема основа - 9 037,03 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 632,59 лева; ДФ № 8/8.07.2008 г. с облагаема основа - 36 557,57 лв. и ДДС в размер на 7 на сто - 2 559,03 лева; ДФ № 9/17.07.2008 г. с облагаема основа - 32 543,55 лева. и ДДС в размер на 7 на сто - 2 278,05 лева; ДФ № 10/25.08.2008 г. с облагаема основа - 37 698,78 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 2 638,91 лева; ДФ № 11/21.08.2008 г. с облагаема основа - 143 602,38 лева и ДДС в размер на 7 на сто - 10 052,17 лева. Като "вид на услугата" в някои от фактурите е записано "туроператорска услуга", а в другите - " авансово плащане по договор" спрямо съответно Благотворителен фонд "Забота", със "Ско - тур" ООД и ООО НТА Групп - Москва. Спора по делото и понастоящем не е относно фактите, а е изключително правен относно това - попадат ли фактурираните по-горе услуги в хипотезите на чл. 66, ал. 2 ЗДДС и по-скоро - могат да ли да се квалифицират процесните доставки като настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, за което е предвидена преференциална данъчна ставка в размер на 7 % или следва да се обложат на общо основание със ставка на данъка - 20 %. Решението е правилно. Неоснователни и понастоящем са твърденията на касатора, че е притежавал всички изискуеми документи, удостоверяващи предпоставките за правото му на редуцирана ставка. Административния орган съобразно чл. 170 АПК изцяло е обосновал фактическите и правни основания за издаването на РА. Впоследствие първоинстанционният съд след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства съобразно чл. 168 АПК правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на основанията, вида и размера на данъчните задължения - в случая чл. 66, ал. 2 ЗДДС, § 1, т. 3, вр. с т. 2 от Закона за туризма, към която препраща правилото на § 1, т. 37 от ЗДДС относно понятието "хотелиер", относно понятието "настаняване" по смисъла на § 1, т. 45 от ЗДДС, вр. с § 1, т. 12 от ЗТ, респективно за неприложимостта на чл. 136 и сл. ЗДДС. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези на касатора, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Във всички случаи за касатора не са налице кумулативните и изрично предвидени предпоставки в закона за прилагане на редуцираната ставка от 7 %, като в тези случаи разширително тълкуване е недопустимо. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Бургас за неоснователност на жалбата. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават касационно отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,