Решение № 9849 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2011 г.

Решение № 9849 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Икона Комюникейшънс Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 4103 от 9.12.2010 г. по адм. дело № 5902 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 2000800686 от 30.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София - град, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта на отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2006 г. и м. 11.2006 г. в общ размер 40 196,83 лв. по ДФ № 99 от 24.08.2006 г., ДФ № 103 от 25.08.2006 г., ДФ № 106 от 26.08.2006 г., ДФ № 109 от 28.08.2006 г., ДФ № 111 от 29.08.2006 г., ДФ № 195 от 1.11.2006 г., ДФ № 200 от 03.11.2006 г. и ДФ № 207 от 12.11.2006 г., издадени от "Пайда" ЕООД, ведно с начислените лихви за просрочие. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ирина Кирова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд. С решение по адм. д. № Върховният административен съд, в производството по чл. 208 и сл. АПК, по подадени касационни жалби и от двете страни, е отменил постановеното решение по адм. д. № 677 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град, с което е обявен за нищожен РА № 2000800686 от 30.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по законосъобразността на акта. При новото разглеждане на делото е постановено обжалваното с настоящата касационна жалба решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. За да стигне до изводи за законосъобразност на РА, съдът, след като е анализиран установените по делото факти, се е позовал на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от ЗДДС (отм.) и тълкувайки ги, е приел че реалното извършване на облагаема доставка е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит. При липса на доставка не е налице данъчно събитие, а оттам не възниква изискуемост на данъка и задължение за начисляването му. При липса на доставка начисляването на данък и плащането му по ДДС-сметка се явява без основание и не поражда право на приспадане на данъчен кредит. Доказването на реалното извършване на доставката е в тежест на задълженото лице, а в случая такова доказване не е проведено. Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството е коригиран декларираният от жалбоподателя резултат за данъчни периоди м. 08.2006 г. и м. 11.2006 г., като на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, вр., чл. 6 от ЗДДС (отм.) не му е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 40 196,83 лв. по ДФ № 99 от 24.08.2006 г., ДФ № 103 от 25.08.2006 г., ДФ № 106 от 26.08.2006 г., ДФ № 109 от 28.08.2006 г., ДФ № 111 от 29.08.2006 г., ДФ № 195 от 1.11.2006 г., ДФ № 200 от 3.11.2006 г. и ДФ № 207 от 12.11.2006 г., издадени от "Пайда" ЕООД. Предмет на фактурите са съответно: промоция на марка цигари "ММ", "РRЕSТIGЕ", промоция на марката "VIСТОRУ"; подготовка и организация на събитие - връзки с обществеността; мониторинг на националните печатни медии по теми на енергийния сектор за периода м. 07 - 12.2006 г., мониторинг на националните печатни медии по теми на тютюневия сектор за м. 7.12.2006 г. В ревизионното производство на основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на "Пайда" ЕООД, за резултатите от която е изготвен Протокол за извършена насрещна проверка № 800686-1/31.03.2008 г. Съгласно неговите констатации, до дружеството е адресирано ИПДПОЗЛ, правени са проверки на място, но дружеството не е открито на декларирания данъчен адрес. Не са представени исканите доказателства от същото. Дружеството-жалбоподател е представило в хода на ревизията договори, анекси и приемо-предавателни протоколи. Анализирайки ги, ревизираните органи са приели, че същите не съдържат информация за това кой и по какъв начин е извършил услугите, както и какви конкретни действия са извършени в изпълнение на поетите от доставчика задължения. Същото се отнася и до гражданските договори, сключени с Ирина Доканина и Александър Доканин, както и представените във връзка с тях приемо-предавателни протоколи и сметки за изплатени суми. В приемо-предавателните протоколи е отразено, че изпълнителите предават на възложителя материали, без да става ясно какви са същите. Съгласно договорите, материалите следва да съдържат информация за статии или други публикации в пресата относно други конкурентни дейности в страната в енергийния и тютюневия сектор. В РД и РА органът по приходите е приел липсата на реално получени доставки, поради което и на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) е постановил отказ на данъчен кредит по доставките, фактурирани от "Пайда" ЕООД. В съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която не е открило доставчика на данъчния му адрес и не е извършило проверка на счетоводството му. Заключението му е изготвено изцяло на данните от съдържащите се в административната преписка документи. В съдебното производство на жалбоподателя са дадени указания, че носи тежестта на доказване по отношение на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да представи допълнителни доказателства относно реалността на процесните доставки. Няма данни по делото и не се твърди от жалбоподателя, че доставчикът се намира на декларирания адрес за кореспонденция. На вещото лице е предоставен адрес на счетоводна къща на адрес в гр. Перник. Потвърждава се начисляването на ДДС, по което не се спори от страна на административния орган. Отказът на данъчен кредит е поради липса на доказани реални доставки по оспорените данъчни фактури. Съвкупната преценка на събраните в ревизионното и съдебно производство доказателства е обосновало извод на съда за липса на реално извършени доставки, който е формиран при правилно фактическо и правно установяване. Правилно съдът е обсъдил доказателствената сила на представените частни свидетелстващи документи, съобразно разпоредбите на чл. 144 и чл. 145 от ГПК. По отношение на промоцията на марки цигари съдът е установил следното: при сравнение между предмета на договора с предмета на доставките така, както е описан в процесните фактури и приемо-предавателните протоколи, не може да се установи по категоричен начин какъв е предметът на фактурираните доставки. Според договора предметът е изработка на рекламни материали с промоционална цел. Според съдържанието на фактурите предмет на доставките са услуги, съставляващи промоция на търговски марки. От текста на приемателно-предавателните протоколи е видно, че със същите се предават определени стоки, като в административната преписка се съдържат справки за произхода на стоките с приложени към тях фактури. Според представените справки и 3 бр. фактури, доставчикът "Пайда" ЕООД е закупил стоките от "Ланвин" ЕООД и после ги е продал на "Икона Комюникейшънс груп" ООД. Останал е неизяснен въпросът какъв точно е предметът на доставката, осъществена от "Пайда" ЕООД Ч продажба на стока или продажба на стока и услуга едновременно. На следващо място, за да може изброените в договора и анексите стоки да имат характер на рекламни материали и аксесоари, върху същите следва да са поставени надписи, печати или други, популяризиращи съответната търговска марка. Липсват доказателства за това кой е отпечатал плакатите, флайерите и стикерите и не са налице данни за получено одобрение на предоставените рекламни материали и аксесоари от собственика на търговската марка, съгласно изискването на чл. 3.2 от договора, както и не са представени мостри на същите. На последно място, от ревизираното лице не са представени доказателства за реализацията на рекламните материали, поради което не може да се установи дали същите са използвани за извършване на облагаеми доставки. Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода за липса на реалност на доставките по данъчните фактури от м. 08.2006 г. Относно представения договор от 1.11.2006 г., по силата на който ревизираното лице възлага на "Пайда" ЕООД да извърши подготовка и цялостна организация на семинар за представители на националните медии на тема "България и предизвикателствата на либерализирания европейски енергиен пазар" във време, определено от възложителя според нуждите на програма за публично представяне, изработена за клиент на възложителя. Като доказателство за изпълнението на договора е представена единствено програма на семинар. Не са представени доказателства относно лицата, взели участие в семинара, както и за направените разходи като например за изготвяне на материали, за изплатени хонорари на лекторите, за транспорт, за наемане на зали, хотел и други, разходи свързани с твърдяното мероприятие. При така установените данни съдът правилно е приел, че изводът на органа по приходите за липса на реалност на доставката по ДФ № 195/1.11.2006 г. е правилен. Относно ДФ № 200/3.11.2006 г. и ДФ № 207/12.11.2006 г. с предмет "мониторинг на националните печатни медии по теми за енергийния сектор и за тютюневия сектор" за периода м. 07. - 12.2006 г. от жалбоподателя е представен договор от 26.06.2006 г, според който "Икона Комюникейшънс груп" ООД възлага на "Пайда" ЕООД да извършва ежедневно наблюдение на публикациите във всички национални вестници и списания за отраслите: енергиен и тютюнев. Като доказателство за реализиране предмета на договора са представени граждански договори от 30.06.2006 г, сключени с Ирина Асенова Иванова- Доканина и Александър Павлов Доканин, протоколи от 1.11.2006 г. и 10.11.2006 г. и сметки за изплатени суми. Представените доказателства не са достатъчни за удостоверяване реалното извършване на доставката. В предавателно-приемателните протоколи е отразено, че изпълнителите предават на възложителя материали, изготвени в процеса на извършения мониторинг, но от документите не става ясно какво точно представляват посочените материали. Не е установено дали се имат предвид копията от ежедневно анализираните статии, каквото е изискването на чл. 3.5. от договора или се касае за материали от друго естество, като липсват доказателства за това. При така установените данни, правилно съдът е приел, че изводът на органа по приходите, че не са налице доказателства за реално извършена доставка по цитираните по-горе фактури, е правилен. Съдът е обсъдил легалното определение на понятието "данъчен кредит" и е приел, че същото се характеризира с два съществени признака: първият признак е, че данъчният кредит е сумата от начислен данък по този закон от регистрирано лице и вторият признак е, че начисленият данък е за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период. Условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.) условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Първото и съществено условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит е данъкът да е начислен от доставчика по "облагаема доставка", а чл. 6, ал. 1 от същия законпредвижда, че доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Тълкуването на посочените разпоредби налага изводът, че реалното извършване на облагаема доставка е абсолютна предпоставка за възникване право на данъчен кредит. При липса на доставка не е налице данъчно събитие, а оттам не възниква изискуемост на данъка и задължение за начисляването му. При липса на доставка начисляването на данък и плащането му по "ДДС-сметка" се явява без основание и не поражда право на приспадане на данъчен кредит. Доказването факта на реалното извършване на доставката е в тежест на задълженото лице. В случая такова доказване не е проведено. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,