Решение № 16011 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4522/2013 г.

Решение № 16011 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4522/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП против решение № 1575/12.09.2012 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1409/2010 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 901745/22.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-180/14.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, относно установените задължения по ЗДДС и лихви за данъчните периоди м. декември 2007 г., м. април 2008 г., м. май 2008 г., м. юни 2008 г., м. август 2008 г., м. септември 2008 г., м. ноември 2008 г. и е определено задължение за корпоративен данък и лихви за 2008 г.; прогласена е нищожността на РА в частта му за установените задължения по ЗДДС и лихви за данъчните периоди м. февруари и м. юни 2007 г. и в частта му, в която РА е изменен по отношение размера на задълженията по ЗКПО за 2007 г. като вместо корпоративен данък, определен с РА в размер на 24741.57 лв. и лихва 6779.31 лв., е определен такъв в размер на 4284.48 лв. и лихва 1173.95 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразен е изводът на съда, че не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК, както и изводът му за частична нищожност на РА. В решението изобщо не са коментирани единичната и тройната СТЕ. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 3540 лв. за всяка. Ответникът по касационната жалба - "Детелина Тур" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Созопол, ул. "Мусала" № 17 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на съдебно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 901745/22.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-180/14.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - при ЦУ на НАП. Ревизиращият екип е приел, че са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ДОПК и е определил основа за облагане с ДДС и корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК като се е съобразил с изготвената в хода на ревизионното производство експертиза, определяща пазарни цени на продадените от ревизираното дружество недвижими имоти. Решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е прогласен за нищожен РА относно установените с него задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди м. февруари и м. юни 2007 г. е правилно и законосъобразно и в тази част касационната жалба е неоснователна. Съобразявайки приетото в ТР № 1/25.06.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. от ОСК на ВАС, правилно съдът е преценил издадените преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК актове за прихващане или възстановяване /АПВ/. С АПВ № 6912/10.07.07 г. е възстановен декларираният от дружеството ДДС да възстановяване за м. февруари 2007 г. в размер на 15960.15 лв. С АПВ № 10280/15.11.07 г. е възстановен декларираният ДДС за възстановяване за данъчния период м. юни 2007 г. в размер на 106799.40 лв. след като е приспаднат ДДС за внасяне в размер на 19896.75 лв. за данъчния период м. август 2007 г. Доводите на касатора, че АПВ касаят само данъчните периоди м. май и м. септември 2007 г., в които е извършено възстановяването на ДДС и които не се обхващат от ревизията, са неоснователни. Основателен е обаче доводът на касатора за неправилност на извода на съда относно това, че не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и т. 3 ДОПК. Бургаският административен съд е приел, че изготвената експертиза в хода на ревизията, която установява по-високи пазарни цени от тези, посочени в НА за продажбите, не е достатъчна, за да обоснове извод за това, че действително договорената и платена цена е различна от посочената в НА. Ревизиращите органи не са установили плащане по банков път или по друг начин или предварителни договори, съдържащи различни договорености между страните относно продажните цени на недвижимите имоти. Следва да се посочи, че в хода на ревизията безспорно е установено, че през 2007 г. ревизираното дружество е извършило продажба на апартамент, във връзка с която продажба не е отчетен приход нито за 2007 г., нито за 2008 г. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и доказателства, установяващи противното по делото от негова страна не са представени. Именно поради тази причина съдът е определил с решението си, изменяйки РА, допълнителни задължения на ревизираното лице за 2007 г. за корпоративен данък и лихви. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за 2007 г. и да се назначи в хода на ревизията експертиза, която да определи пазарни цени. Основателно също така се твърди в касационната жалба, че несъответствието между посочените в НА продажни цени и пазарните цени се потвърждава от изслушаните в съдебното производство единична и тройна СТЕ. Същите доказват извършена продажба под себестойността на строителния продукт. Съобразявайки определените пазарни цени от тройната СТЕ и заключението на ССЕ, определящо допълнителни задължения за ДДС за съответните данъчни периоди с оглед приетото от тройната СТЕ, настоящата касационна инстанция приема, че незаконосъобразно съдът е отменил РА относно установените с него задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди м. май, м. юни, м. август, м. септември и м. ноември 2008 г. и законосъобразно е отменил РА за данъчните периоди м. декември 2007 г. и м. април 2008 г. Законосъобразно също така е отменен РА в частта му относно установените допълнително задължения по ЗКПО за 2008 г. Отново според заключението на вещото лице по назначената ССЕ определените приходи от продажби на недвижими имоти за 2008 г. на база пазарни цени, установени от тройната СТЕ, съпоставени с декларираните разходи, налагат извод, че допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. не се следват. Същото важи и за 2007 г. РА в потвърдената му част относно корпоративен данък за 2007 г. в размер на 4284.48 лв. и лихва 1173.95 лв. не е обжалван с касационна жалба от другата страна и е влязъл в сила. С оглед на така изложеното по-горе, решението на Бургаския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен РА относно установените задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди м. май, м. юни, м. август, м. септември и м. ноември 2008 г. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Детелина Тур" ЕООД. В останалата обжалвана част решението като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. Не е налице необоснованост на решението като касационно основание за неговата отмяна. Не се констатират и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Необсъждането на експертизите не е такова, което да налага връщането на делото за ново разглеждане. В производството по 122 ДОПК данъчната основа за облагане с ДДС се определя с оглед обстоятелствата, изброени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в т. 7 от същата изрично е посочена пазарната цена на придобитите имущества. При този изход на делото за първоинстанционното производство разноските следва да се определят съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата - в полза на жалбоподателя - 3291.56 лв.; в полза на ответника - 1564.80 лв. За касационното производство разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение