Решение № 6832 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10874/2013 г.

Решение № 6832 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10874/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане против решение № 3862/10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9429/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № ЧР - 2 - 91/16.12.10 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Мима Стефанова Орачева на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получена възможно най - ниска оценка при атестиране. Чрез процесуалния представител адв. Нейкова, жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуален закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Орачева да бъде отхвърлена, а заповедта призната като законосъобразна. Ответникът по жалбата - Мима Стефанова Орачева е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила, а също и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение е отменена заповед № № ЧР - 2 - 91/16.12.10 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл., с която е прекратено служебното правоотношение на Мима Стефанова Орачева на длъжността "директор" на дирекция Социално подпомагане - община Казанлък, област Стара Загора с ранг I младши, поради получена най - ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация ( НУРАСДА, приета с ПМС № 105/21.05.2002 г. и отменена на 29.06.2012 г. обн. в ДВ бр. 49 от 2012 г.) По делото е установено, че към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността директор на Дирекция Социално подпомагане - община Казанлък, заемана от Орачева за периода 1.12.2009 г. до 30.11.2010 г. като на служителката е поставена оценка 5 "неприемливо изпълнение" Решението на Административен съд София- град, предмет на касационно обжалване е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган - изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане в качеството му на орган по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. писмена форма. Законосъобразно е заключението на решаващия съд, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материално правните изисквания предвидени в нормите на ЗДСл. и НУРАСДА (отм.) Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, а това опорочава определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. Основната цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. Съгласно чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл. държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането обхваща периода от 1 декември на предходната година и завършва на 30 ноември следващата година ( чл. 6, ал. 1 от НУРАСДА отм.) и се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.) и се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионална компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец. Първоинстанционният съд подробно е описал в своето решение изброените в чл. 19, ал. 1 от НУРАСДА показатели за компетентности, по които се оценяват служителите, заемащи експертни длъжности с аналитични или контролни функции, като правилно е заключил, че от направената съпоставка между заключението на оценяващия от междинната среща и общата оценка е налице съществено разминаване. Съдът е посочил, че в заключението на оценяващия от 19.07.2010 г. когато е проведена междинната среща са констатирани положителни обстоятелства, а след четири месеца изводите са коренно противоположни. Изводът на решаващия съд, че органът по оценяването не е изложил мотиви защо се дава превес на отрицателната оценка е обоснован. Законосъобразно е и заключението на съда, че изводите от заключителната среща между оценяващия ръководител и ответницата по касационната жалба са съставени в нарушение на правилата за атестиране. Съдът е установил, че формулярът от тази среща е бил предварително подготвен и напечатан, а също и че липсва реално обсъждане с оценявания на отделните елементи от оценката. В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискването на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА атестирането да бъде извършено безпристрастно и мотивирано е нарушено. Поради всичко изложено следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания. Административен съд - София град, постановява решение което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението следва на Административен съд - София град е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,