Решение № 11094 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2009 г.

Решение № 11094 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница - Русе и Директора на РМД - Русе, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Мутафова, срещу Решение № 2/07.04.09 г., постановено по адм. д. № 493/07 г., по описа на Административен съд (АС) гр. Русе, с което е отменено решение № К 47-0026/17.08.2007 г. за смяна на тарифен номер и досъбиране на държавни вземания на зам. началник на Митница - Русе, потвърдено с Решение № У-44-23-0326А (15.09.2007 г.) на Директора на РМД - Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като промяната на тарифния номер направена с обжалвания акт е не само въз основа на резултати посочени в митническите лабораторни експертизи, но и въз основа на приложените към ЕАД декларации за съответствие. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба, "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД (предишно наименование "Кристал Химия Трейдинг" ООД), чрез законния си представител А. Динков, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № К 47-0026/17.08.2007 г. на зам. началника на Митница - Русе, потвърдено с Решение № У-44-23-0326А (15.09.2007 г. на Директора на РМД - Русе, с което вместо декларирания тарифен номер № 381400900, процесната стока е прието, че следва да се декларира под тарифен № 2710 19 49 0 и е определен дължим акциз по т. 17 от Тарифата за акцизите в редакцията към 2004 г., в размер 430 лв. за 1000 л, приведени при сравнителна температура 15 С. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с 7 бр. ЕАД жалбоподателят е оформил редовен внос от Румъния на стока, описана като Дилутор "Енол 102" и е декларирал тарифен № 381400900 със съответстваща ставка мито - 0% съгласно ЦЕФТА и Митническата тарифа на РБ за 2004 г. Към митническите декларации са приложени фактури, декларации за съответствие, товарителници, EUR 1, данни за безопасността на разредител Енол 102 (за професионални потребители). От техническата документация съдът е приел, че е установено предназначението на продукта, производителя, химически състав, физико-химични характеристики, мерки за защита при употреба и др. Установено е също така, че ЕНОЛ 102 е разредител за бои и промишлени лакове, използван за производството на битумни разтвори за пътища или за водоустойчивост на конструкции, предпазни разтвори на базата на восък или смоли, за почистващи, обезмасляващи и предпазни течности за всички видове метални повърхности, както и за производството на други видове разредители (разтворители). Въз основа на взети проби от внесената стока са изготвени 7 броя Митнически лабораторни експертизи, от които в хода на административното производство е прието за установено, че внесеният продукт отговаря на изискванията за "тежки масла", "газьол", съдържащ тегловно повече от 0.2% сяра. От приетите в хода на съдебното обжалване основно и, допълнително заключения на физикохимична експертиза, съдът е приел за установено, че процесните продукти са изследвани в ЦМЛ само по 3 показателя: "фракционен състав", "плътност при 15 градуса С" и "съдържание на сяра", въпреки че в приложените към ЕАД декларации за съответствие, са посочени стойности по 8 показателя. Според заключението на допълнителната експертиза съдът е приел, че наличието на хлорирани въглеводороди в продукта го определят по предназначение като разтворител и не може да има друго предназначение. Процесният продукт по никакъв начин не може да се класифицира като "тежко масло" - "газьол", тъй като резултатите от газхроматографския анализ не удовлетворяват изискванията на стандартизационните норми. Същият не може да бъде класиран в гл. 27, тъй като има високо съдържание на хлорпроизводни. В тази насока съдът е възприел заключението на изслушаното в съдебно заседание заключение, тъй като вещото лице е посочило, че сравнява методите за анализ, използвани от ЦМЛ дават само качествено и полуколичествено определяне на състава на продукта, а газхроматографския анализ, използван в съдебната експертиза дава точен количествен състав на изследвания продукт При така установеното от правна страна съдът е приел, че процесната стока не е продукт с определен химичен състав, а е смес от компоненти (в този см. отговаря на обяснителните бележки към позиция 38.14 от Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките), количеството на ароматните и хлорирани въглеводороди е високо и сочи на наличието на смес, изследването само по "фракционен състав" и "съдържание на сяра" не е достатъчно, за да се класира стоката еднозначно и непротиворечиво в гл. 27 от МТ, тъй като съществуват продукти, извън тези по гл. 27 от МТ, които дестилират в обхватите, посочени в забележките и допълнителните забележки към тази глава и не на последно място наличието на хлорорганични съединения в продукта изключва класирането му като гориво. Позовава се на Обяснителните бележки към Хармонизираната система за кодиране и описание на стоките в частта "Обяснителни бележки към позиция 27.10", според които не се включват в тази позиция сложни разтворители и разредители на лакове (38.14), както и Обяснителни бележки към Комбинираната номенклатура, прилагани в страните-членки на ЕС, в частта към гл. 27, според които не се считат за принадлежащи към позиция 2710 сложните органични разтворители и разредители (напр. № 3814 00). Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент между страните и основен довод в касационната жалба е наличието на 2% до 3, 07% хлор съдържащи въглеводороди, основание ли е да се счита за основен компонент, определящ специфичната употреба на продукт като органичен разтворител или разредител. Както правилно е приел АС от допълнителното заключение на физикохимичната експертиза, прието без оспорване от страните и изготвено след извършване на газхроматографски анализ на взетите проби се установява, че в продукта има наличие на ароматни въглеводороди от групата на ареновите въглеводороди (ксилоли, толуоли, моно, ди и полиядрени структури от вида на бензена, нафталена и др.) в стойности от 14% до 18 %; хлорорганични съединения - от 2% до 4%, сяросъдържащи органични съединения - от 3% до 5 % и алканови наситени въглеводороди - от 54% до 65%. Изследваното вещество представлява сложна смес на органични алифатни въглеводороди с добавка на хлорни съединения с приложение в химическата и други промишлености като разтворител за приготвяне на лакове, бои за обезмасляване на машинни детайли, за премахване на бои и лакове и др. Наличието на хлорирани въглеводороди в продукта го определят по предназначение като разтворител и не може да има друго предназначение. Този факт изключва и употребата му като гориво, тъй като води до корозия, странични реакции, дефекти и аварии. В заключението е изяснено, че посочването само на дестилационната характеристика и съдържанието на сяра не са достатъчни за класирането на продукта като вид гориво, в каквато насока са доводите на АО при постановяване на Решението за извършеното претарифиране на вносната стока. Извършеното от административния орган ново тарифно класиране се основава единствено на фракционния анализ, а от заключенията на вещото лице, както е приел и АС различни по състав, свойства и предназначение продукти могат да попаднат в един и същ обхват на фракционния състав. Предвид на изложеното и при липса на поддържаните в касационната жалба доводи за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение