Решение № 8568 от 25.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. А. от гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител срещу решение 1169/07.02.2025 г., постановено по адм. дело 2514/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 306 по Протокол 13 от 01.08.2024г. на Общински съвет-Пловдив, в частта по т. 2, с която е определена продажна цена в размер на 81000лв, , за имот общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица], [адрес]. В жалбата се релевира неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е следвало да приема за правилен използвания метод при определяне на пазарната оценка този на сравнителна стойност пазарни аналози , базиращ се на информация за действително извършени продажби на подобни имоти, с характеристики близки до оценявания. Счита, че в случая е трябвало да бъде приложен метода на амортизираната възстановителна стойност на обекта, защото този способ в максимална степен съответства на принципа на законност и съразмерност от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Прави искане на присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Общински съвет-Пловдив, чрез упълномощен адв. Йотова, с писмен отговор твърди, че касационната жалба е неоснователна. Излага доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на М. И. А. против Решение 306 по Протокол 13 от 01.08.2024г. на Общински съвет-Пловдив, в частта по т. 2, с която е определена продажна цена в размер на 81000лв, , за имот общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица], [адрес], с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1 (едно), с площ на обекта - 84, 56 (осемдесет и четири цяло петдесет и шест стотни) кв. м, състоящ се от: три стаи, кухня, баня, WC, антре и две тераси, с прилежащи части към същия обект: изба 4, с площ от 7, 67 кв. м, ведно с 2, 065 (две цяло шестдесет и пет хилядни) % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Общински съвет-Пловдив е издадено от компетентен орган и е законосъобразно, доколкото цената е определена въз основа на пазарна оценка, изготвена от оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители и не е по-ниска от данъчната оценка на имота. По отношение на допуснатата по искане на жалбоподателката съдебно оценъчна експертиза, съдът е приел, че същата е изготвена обективно и компетентно в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 47, ал. 2 от ЗОС, но същата не следвало да се кредитира, тъй като е установила пазарна стойност на процесния имот от 93311 лв., по-висока от определената от общинския съвет, което би влошило положението на А.. Решаващият съд е основал изводите си за материалната законосъобразност на обжалваното решение, като се е позовал на разпоредбите на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 47 от ЗОС, като се мотивирал, че възприетата от него пазарна цена за продажба съответства на пазарната цена на процесния недвижим имот, тъй като нормативната уредба уреждаща продажбата без търг и конкурс на общинско имущество, не отчита наличието на социални или други аспекти свързани с правоимащия наемател, а предвижда постигане на продажба на цени, отговарящи на пазарните условия. По тези съображения съдът е приел, че решението на общинския съвет, в частта му с която е определена пазарната оценка на имота, е законосъобразно. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил установявания по всички правнорелевантни факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав и към които се препраща по реда на чл. 221, ал.2 АПК. Неотносимо към спора по делото е твърдението на касатора, че е дългогодишен и коректен наемател на процесния имот и своевременно е заплащал дължимия наем и сметки за ток, вода и др. Изложените обстоятелства биха били от значение към преценката, дали наемателя е изправен в правоотношенията си с община Пловдив по сключения с нея договор за наем, но не и към размера на цената за продажба на недвижимия имот. Неоснователно е твърдението на касатора за неприложимост на пазарните принципи, за определянето на продажната цена на процесното жилище. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимата материалноправна уредба, която е чл. 41, ал.2 ЗОС-разпоредителните сделки с имоти-общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал.3 - от оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. Според посочената уредба, законовите критерии при определяне от общинския съвет на продажната цена на имот-общинска собственост са: пазарна оценка, извършена от независим оценител, отговарящ на изискванията на ЗНО и тази оценка да не е по-ниска от данъчната. Препращането в чл. 41, ал.2 ЗОС е само към чл. 22, ал.3 относно реда за определяне на оценителя- отговарящ на изискванията на ЗНО. Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 от ЗОС се определят с наредба на общинския съвет. Според чл. 45, във вр. чл. 47, ал. 2 от НУРУЖННОЖП жилище от фонд "Ведомствен" може да бъде продавано след решение на Общинския съвет на правоимащ наемател, на цени, одобрени от общинския съвет, представляващи пазарната оценка на имота, определена по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС. С оглед изложеното твърдението на касатора за приложимост на друг ред и метод при определяне на пазарната цена за разпореждане с общински имоти не намира опора в закона. Правилно е приетото от съда, че продажбата на общински жилища следва да бъде ориентирана към постигане на цени, отговарящи на пазарните условия. Няма правило за продажба на много по-ниски от пазарните цени и отразените в публичния регистър за разпоредителни сделки с имоти - общинска собственост. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на обжалваната продажна цена за имота-общинска собственост, доколкото е определена от независим оценител, вписан в Камарата на независимите оценители, с правоспособност за оценка на недвижими имоти, съгласно чл. 8, ал.1 ЗНО и който носи отговорност за истинността на даденото заключение. Продажната цена е по-висока от данъчната оценка на имота и с това покрива и другия критерий за законосъобразност. Липсва и нарушение на принципа за съразмерност на чл. 6 от АПК, доколкото със решението общинския съвет не са били засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законоустановените правомощия на административния орган. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на производството, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. В полза на Общински съвет - Пловдив следва да се присъди сумата от 1250 лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,