Решение № 12159 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2015 г.
ВАСII отделение16.11.2015 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.03.2015 г. по адм. д. № 955/2014 г. на Варненския административен съд. ОСЪЖДА началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър Варна, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на околната среда и водите да заплатят на "Шкорпил Пропърти БГ" ООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 2000 (две хиляди ) лв. адвокатски хонорар. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12159 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 23.03.2015 г. по адм. д. № 955/2014 г. Варненският административен съд е обявил за нищожна заповед № РД-18-03-2/12.02.2014 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Варна в частта за одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за имот с идентификатор 83404.502.38 в с. Шкорпиловци. Решението се обжалва с касационни жалби от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Варна, министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител Варна. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационните жалби "Шкорпил Пропърти БГ" ООД ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага жалбите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими като просрочени. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на трите жалби. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Касационните жалби са процесуално допустими. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е получил съобщение за решението на 26.03.2015 г. Срокът за обжалване е 14-дневен и е изтекъл на 9.04.2015 г. Жалбата е постъпила във Варненския административен съд на 8.04.2015 г. и е подадена в срок. Министърът на околната среда и водите е получил съобщение за решението на 27.03.2015 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 10.04.2015 . (10,11,12 и 13 април почивни дни). Жалбата е подадена на 14.04.2105 г. и е в срок. С процесната заповед е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на група имоти по реда на чл. 35а ЗКИР (редакция от 2004 г.), включително и за процесния такъв с идентификатор 83404.502.38 в с. Шкорпиловци. Собственик на имота е "Шкорпил Пропърти БГ" ООД. Производството пред административния оран е започнало въз основа на писмо на изпълнителния директор на АГКК. В него е посочено, че следва да се открие производство по изработване на кадастрална карта по отношение на имоти по реда на чл. 35а ЗКИР съгласно приложени списъци по землищата на пет броя села, включително и Шкорпиловци. Процесната заповед е издадена от началника на СГКК Варна. Варненският административен съд е приел, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган. В случая кадастралната карта е следвало да се одобри от ИД на АГКК, тъй като не са налице предпоставките по чл. 35а ЗКИР. Това производство може да започне само по искане на собствениците на имотите. В случая такова искане не е направено. Административното производство е започнало служебно, по инициатива на ИД на АГКК. При постановяване на решението Варненският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед на началника на СГКК - гр. Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10 юни 2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на поизводството за създаване на одобрените с обжалваната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри - 10 юни 2013 г., нито изпълнителния директор директор на АГКК, нито началникът на СГКК - гр. Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10 юни 2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага извода, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция, което следва да бъде определено като нарушение на административнопроизводствените правила, опорочило административното производство още от стадия на откриването му. Това нарушение обуславя нищожност на оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на кадастрална карта и кадастрални регистри като издадена при липса на компететност. С оглед горното касационният довод за неправилност на решението, развит във всички касационни жалби, е неоснователен, тъй като се основава на тълкуване разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 35а от ЗКИР, в приложимите им редакции, в нарушение на чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно чл. 35б, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИР (ред., ДВ, бр. 36/2004 г.) производствата за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделни имоти или за група имоти - по чл. 35а от ЗКИР, се откриват със заповед на началника на съответната СГКК или на изпълнителния директор на АГКК, ако искането е за имот в район, за който има вече издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР. Релевантно е обстоятелството, че и в двата случая - по чл. 35а от ЗКИР и при издадена заповед по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти се открива по искане на собственик или инвеститор. Относимият към тезата за нищожност на обжалваната заповед довод по касационната жалба на министъра на околната среда и водите е неоснователен. Безспорно - по силата чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), пясъчните дюни са публична държавна собственост. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Извън отреченото с разпоредбата на ал. 3 от цитирания текст правопораждащо действие на акта за държавна собственост, в гражданския оборот държавата се легитимира като носител на правото на публична държавна собственост именно с такъв. Актът за държавна собственост съдържа реквизити, индивидуализиращи пределите на правото на държавна собственост, а в случаите, че обект на това право са пясъчни дюни, актът за изключителна държавна собственост следва да съдържа координатите на определящите ги точки, по които пясъчните дюни се нанасят в кадастралната карта съгласно императивното изискване на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. Ето защо участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите в изготвяне на материалните по преписката на ниво АГКК, преди изпращането им на СГКК - гр. Варна, обективирано в цитирани от касаторите заповеди не могат да бъдат определени като искания за откриване на производството по чл. 35а от ЗКИР, тъй като - макар и учредено по силата на закона, правото на публична държавна собственост следва да е удостоверено по параметри с акт за държавна собственост, съставен на основание чл. 5 от ЗДС. Цитираната разпоредба на § 31 ПЗРЗИДЗУЧК вменява задължение на Министерството на околната среда и водите в едногодишен срок от влизане на този закон в сила да предостави на АГКК информация за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта. Пясъчните дюни представляват специфични обекти на кадастъра и следва да бъдат отразени в кадастралната карта по координатите на определящите ги точки по акта за държавна собственост. Тези изисквания са в подкрепа на изложеното по-горе становище относно правната стойност на заповедите на министрите на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите, цитирани в касационната жалба, респ. че дори в тези заповеди да се съдържа заявление за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри, същите не могат да бъдат определени като искане на лица по чл. 35а от ЗКИР за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти. Разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от ЗУЧК не следва да бъде обсъждана, тъй като е приета след издаване на оспорената заповед. Доводите на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно неприложимостта на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/3005 г. като противоречащ на § 31 ПЗРЗИДЗУЧК са неоснователни. Двете норми не са в противоречие, не са и в съотношение на обща към специална. Първата определя източника на данни относно местоположението на дюните при нанасянето им в кадастралната карта, а втората - задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗДС имотите изключителна държавна собственост са вид имоти публична държавна собственост, поради което между разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК и чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. не съществува колизия, още повече, че ал. 6 на цитирания чл. 6 от ЗУЧК указва, че след определянето им чрез преки геодезични замервания, границите на обектите по ал. 4 и 5 се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР, част от който ред са и разпоредбите на издадената на основание чл. 31 от ЗКИР Наредба № 3/2005 г. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответника по касационните жалби "Шкорпил Пропърти БГ" ООД за присъждане на разноски за тази инстанция е основателна като своевременно заявена и надлежно доказана в размер на 2000 лева адвокатски хонорар.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,