Решение № 12411 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК. Образувано е по касационната жалба на Алис-84 ЕООД, против решение 1599/15.03.2021г. по адм. дело 10703/2020 г. на Административен съд София град, с което са отхвърлени исковите претенции на касатора за заплащане на обезщетение в размер на 1623,88 лева- претърпени имуществени вреди вследствие на отменена Заповед за налагане на ПАМ 0397218/14.03.2019 година, ведно със законната лихва за заплащане на сумата от дата 28.03.2019 година до датата на депозиране на исковата молба - 02.11.2020 година в размер на 264,33 лева , както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -02.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Касационните възражения са свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът се оплаква, че съдът едностранчиво е обсъдил представените доказателства и при наличието на достатъчно такива не е приложил съответно нормата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В съдебно заседание се представлява и претендира разноски. Ответната страна Националната агенция за приходите, оспорва касационната жалба като неоснователна, поддържайки заключенията направени в обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат и претендира заплащането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, ищецът не е установил сигурно, бъдещото увеличаване на своето имущество и няма сигурност за размера на нереализираната дневна нетна печалба, която би представлявала пропуснатата полза. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срок, намира, че същата е допустима за касационно разглеждане. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил исковите претенции на Алис-84 ЕООД за заплащане на обезщетение в размер на 1623,88 лева- претърпени имуществени вреди вследствие на отменена Заповед за налагане на ПАМ 0397218/14.03.2019 година, ведно със законната лихва за заплащане на сумата от дата 28.03.2019 година до датата на депозиране на исковата молба - 02.11.2020 година в размер на 264,33 лева , както и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -02.11.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е мотивирал, приемайки за установено, че Алис-84 ЕООД е имал търговски обект за продажба на цветя, от който е реализирал приходи от продажби. На 22.03.2019 година е извършено запечатване на търговски обект - Магазин за градински стоки и цветя, находящ се в гр. София, пазар Д. Петков, за срок от 5 дни. За извършените действия е съставен Протокол за запечатване на търговски обект серия АА 0012019 от 22.03.2019 година и впоследствие издадена заповед за запечатване. Обектът е пуснат в действие на 27.03.2019година, като е съставен Протокол за отпечатване от 27.03.2019 година, а за период от тези 5 дин ищецът не е осъществявал търговска дейност. С влязло в сила на 13.04.2020 година Решение 4453 от 28.06.2019 година, постановено по адм. дело 3595 по описа на Административен съд София - град е отменена Заповедта за налагане на ПАМ. По делото е изслушано заключение на вещо лице, от което се установява, че за същия период от 5 дни -22 март до 27 март ищецът е реализирал обороти в размер на 690,20 лева за 2016 година, за 2017 година 1628,40 лева и за 2018 година- 255,30 лева, т.е. сумата в размер на 1628,30 лева би бил обоснованият реализируем приход в търговския обект- Магазин за градински стоки и цветя за период от 22.03.2019 година до 27.03.2019 година , изчислен върху среднодневните приходи в търговския обект за месец март през предходните три години. За периода от 01.03.2019 година до 31.03.2019 година /с изключение на дните, през които е бил запечатан обектът от НАП за период от 22.03.2019 година до 27.03.2019 година/ ищецът в посочения обект - Магазин за градински стоки и цветя е реализирал среднодневен оборот в размер на 350 лева. Не е изчислявана сумата на реализираната печалба за посочения период за предходните три години. При така изложеното, съдът е направил заключение за недоказаност на претенциите на ищеца, поради това, че твърдяната пропусната полза представлява една евентуалност, а не реалност и почива именно на логическото допускане на ищеца за нейното закономерно настъпване. Съдът е посочил, че самият ищец реално претендира вреди не от отменената Заповед, а от допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, което обаче не е отменено по съответния ред и по делото не се съдържат доказателства за отмяна на това допуснато предварително изпълнение на заповедта. Вредата, която претендирал ищецът - в размер на 1623,88 лева не е било доказано, че е пряка и непосредствена последица от отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и безспорно не е било налице и причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ, което правело исковата молба неоснователна и недоказана. По отношение на акцесорните искове съдът е заключил, че неоснователността на главния иск влече съответно и тяхната неоснователност. Решението е неправилно. Настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от касатора мотиви относно основателността на исковите му претенции. Налице е отменен акт, от чието изпълнение пряко и непосредствено са се породили неблагоприятни за ищеца последици затваряне на търговския му обект и невъзможността му да реализира търговската си дейност, от която да получи съответната печалба. Това означава, че всички от задължителните елементи за основателността на главната искова претенция на дружеството са били налице. Неоснователен е аргументът на съда, че не е искана отмяна на допуснатото предварително изпълнение, доколкото именно основният административен акт заповедта за налагане на ПАМ е била незаконосъобразна и отменена по съответни ред, а това влече незаконосъобразност и на инкорпорираното в нея разпореждане за допускане на предварително изпълнение /обратната връзка обаче не би била вярна/. Не може обаче, да бъде адекватно определен размерът на претендираните от дружеството пропуснати ползи поради процесуален пропуск на първоинстанционния съд. Приходите от стопанска дейност сами по себе си не могат да бъдат приети като пряк показател за увеличаване имуществото на ищеца, доколкото същите не се съпоставят с разходите, съпътстващи същата тази дейност, носеща и приходите. Административният съд е следвало да установи не среднодневните обороти и приходи, а печалбата на търговеца от съответната дейност, представляваща положителната разлика между приходите и разходите от дейността му за подобен период в предходните три години. Това установяване е било необходимо, за да се определи предполагаемия стопански резултат, изведен въз основа на запазената в периода пазарна среда /евентуално отчитаща официално приетата инфлация/, в условията на която ищецът и неговите конкуренти, имащи сходно с ищеца пазарно присъствие и възможности, извършват дейността си. Резултатът като величина е предполагаем, защото е следствие от несбъднато събитие, каквото е неизвършването на търговски продажби от ищеца през периода от 22.03.2019 година до 27.03.2019 година, което обективно няма как да е свързано с бъдещо сигурно и конкретно остойностено увеличаване на ищцовото имущество като краен резултат, но е достатъчно ясен критерий за предполагаемото увеличение на имуществото му с печалба в подобен порядък. Този резултат обаче би бил основание за определяне размера иска, в случаите когато искът е доказан по основание, но не и по размер. Съгласно приложимата в производствата по ЗОДОВ разпоредба на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Като не е съобразил тази норма и не е указал на ищеца това, нито е възложил на вещото лице да изчисли тази стойност съдът е допуснал нарушение, което не би могло да бъде отстранено и от настоящата инстанция. По делото не са събрани доказателства, позволяващи определянето на обоснован и справедлив размер на пропуснатите ползи от настоящата инстанция, поради което същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото следва да се уточни размерът на реализираната печалба от дружеството в сравнимия период от пет дни през последните три години. Като се отчете и официалния ръст на инфлацията за този период, следва да се изчисли предполагаемият размер на печалбата, която дружеството би реализирало от дейността си в процесния търговски обект за периода на затварянето от 22.03.2019 година до 27.03.2019 година. От този размер ще зависят и останалите две акцесорни претенции за забава и законната лихва върху посочените суми. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство не следва да бъде разглеждано. По всички разноски следва да се произнесе АдмС София град при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение